Русия - бисерна мида, най-великото творение на природата. Ще си зададете въпроса, защо я сравнявам с бисерна мида. Лесен отговор, ако си представите как мидата създава бисера (перлата). Когато в нея попадне някоя песъчинка, тя започва да я дразни, също както когато нещо попадне в нашето око. Ако мидата не успее да изхвърли песъчинката, започва да я обвива със секрет, който всъщност създава бисера. По същия начин нашето око отделя сълзи, но за съжаление, не се превръщат в перли. Може би само принцесите в приказките го правят. Та, така е създадена и Русия. От песъчинка, около която се обвива секрет, съдържащ в себе си хиляди човешки жертви, дадени в завоевателните войни, борбите със суровата природа, революцията и в труда – каторжен, интелектуален, но и творчески. Какво означават буквите в името Русия?
Р като рубин, разкош, революция; Рубинът е камък на живота, защитава от дявола и поражда влечение към великото.
У като ултрамарин, ухание, ураган; Ултрамарин го наричат европейците, а всъщност е лазурит – син на цвят, притежава магически сили, дарява със спокойствие, усилва умствената дейност.
С като син диамант, сияние, сила; Синият диамант е най-големият диамант в света, образуван дълбоко под земята преди милиарди години. Смята се, че е бил третото око на индийска богиня на разрушението Кали. Който го е притежавал е бил прокълнат, преследван и застиган от преждевременна смърт. В момента се намира в музея по Естествена история в Лондон.
И като изумруд, изобилие, искри; Изумрудът (смарагд) е зелен на цвят, символизира вечна пролет и безсмъртие, укрепва сърцето и паметта. Камък на мъдростта и хладнокръвието.
Я като яспис, явление, ярост; Ясписът е символ на красотата и нечувана сила.
Всичко това и много други неща е създало една велика страна, която не можеш да я обходиш, не можеш да я опишеш, не можеш да я разбереш, ако и да имаш всичкото време на света. Но тава не е и нужно. Малкото, което можеш да посетиш и видиш, ще те убеди, че това е една велика страна, красива и необятна. Ще разбереш защо много държави са искали да я притежават, защо не успяват, защо е колкото обичана, толкова и мразена. През вековете много могъщи държавите са правели опити да я завладеят с оръжие и човешка сила. Днес се опитват да направят това с икономически санкции, политически интриги и медийни интервенции. Но това е тема, която аз не обичам да споделям публично. Предпочитам да споделям хубавите неща и емоции, които могат да се случат и преживеят от човек, попаднал там като турист, ако съдбата му е позволила това, разбира се.
 |
| Спаската кула |
Искам да разкажа за красивите неща, които видях в Русия – невероятен дует между природа и архитектура, между богатство и власт, между живота и безсмъртието.
Москва!
Многомилионен град, мегаполис, разположен на 2510 кв.км до река Москва. Всъщност няма величествен град в света без река: Тибър на Рим, Сена на Париж, Темза на Лондон, Дунав на Виена, Хъдсън за Ню Йорк и други.
Няма да разказвам историята на Москва. Ще разкажа за това, което са харесали очите ми, за това, на което съм се възхитила и за това, което е оставило в мен неизличим спомен вече тридесет години.
Червеният площад – най-старият, красив и известен площад в Москва. Намира се край североизточната стена на Кремъл, на изток граничи с ГУМ, на север с Историческия музей, а на юг пред Спаската кула се въздига храмът „Свети Василий Блаженнй“. От площада може да се влезе в мавзолея на Ленин, да се види некрополът, където са погребани политическите дейци на съветската държава, паметникът на Минин и Пожарски. Този паметник представлява скулптурна група, изградена от месинг и мед върху гранит. Минин и Пожарски са ръководители на второто народно опълчение, победили Полша през 1612 година по време на полската интервенция над Русия. Мавзолеят на Ленин посетихме по задължителна програма, но ми беше любопитно. Но преди да се влезе в мавзолея се минава покрай гроба на Сталин. Бях изненадана колко много цветя бяха поставени там.
Москва!
Многомилионен град, мегаполис, разположен на 2510 кв.км до река Москва. Всъщност няма величествен град в света без река: Тибър на Рим, Сена на Париж, Темза на Лондон, Дунав на Виена, Хъдсън за Ню Йорк и други.
Няма да разказвам историята на Москва. Ще разкажа за това, което са харесали очите ми, за това, на което съм се възхитила и за това, което е оставило в мен неизличим спомен вече тридесет години.
Червеният площад – най-старият, красив и известен площад в Москва. Намира се край североизточната стена на Кремъл, на изток граничи с ГУМ, на север с Историческия музей, а на юг пред Спаската кула се въздига храмът „Свети Василий Блаженнй“. От площада може да се влезе в мавзолея на Ленин, да се види некрополът, където са погребани политическите дейци на съветската държава, паметникът на Минин и Пожарски. Този паметник представлява скулптурна група, изградена от месинг и мед върху гранит. Минин и Пожарски са ръководители на второто народно опълчение, победили Полша през 1612 година по време на полската интервенция над Русия. Мавзолеят на Ленин посетихме по задължителна програма, но ми беше любопитно. Но преди да се влезе в мавзолея се минава покрай гроба на Сталин. Бях изненадана колко много цветя бяха поставени там.
 |
| Москва |
Та да започнем с Кремъл.
Московският Кремъл е най-красивото, свръх богато и величествено нещо, което видях за първи път през живота си. Кремъл представлява крепост с формата на неправилен триъгълник. Стените са с дължина 2235 метра, височина от 5 до 19 метра и дебелина от 3.5 до 6.5 метра. Изградени са 20 кули, като тези по ъглите са обли, а останалите квадратни. Най-висока е Троицката кула, построена през 1495-1499 година, на 6 етажа с обща височина 69 метра със звездата. Нейните дълбоки подземия са служили за затвор. Най-забележителна обаче е Спаската кула с входните си врати. Кулата е построена да защитава североизточната част на Кремъл. Вратите са богато украсени и са се смятали за свещени. През тях са минавали значимите личности и воини, яздейки коне и задължително с шапка. Посрещали са царе и посланици. Полковете отиващи на война, задължително са минавали през нея. Интересен представлява историята на часовниците, които заемат 8-я, 9-я и 10-я етаж на кулата. Наричат ги “Курантите“ заради звуковия механизъм, състоящ се от множество камбанки с различна големина и гами. В първоначалния си вид майсторът на часовника го е изработил така, че да се върти циферблатът, а стрелките да стоят неподвижно. Идеята му хрумнала, защото констатирал, че руснаците правят всичко наобратно спрямо останалите хора по света. По-късно часовникът е бил реконструиран в сегашният му правилен вид. На върха на кулата първоначално е имала емблема, изобразяваща двуглав орел. Съветската власт я заменя със звезда, сърп и чук, изработени от мед. Този материал се оказал неудачен, защото с времето потъмнял. По тази причина решили и изработили звезда от рубин. Рубинени са и другите звезди, поставени върху кулите на Кремъл.
 |
| Червеният площад |
Какво обаче има вътре в Кремъл? Ще разкажа първо за най-впечатляващото - Оръжейната палата. Това е дворцова съкровищница, съдържаща 4000 експоната. Изложени са царски регали и тронове. Най-старият трон, облицован със слонова кост, е на Иван Грозни, жесток и див по нрав владетел, убил седем съпруги и сина си. Изветният руски художник Репин е нарисувал картина на убийството. Тя изобразява, как бащата в изблик на гняв, нанася смъртоносен удар с жезъл в слепоочието на сина си, както и бащиният ужас от стореното. Първият трон на Петър Велики също е тук, както и неговите одежди и прословутите ботуши. За възхищение е и тронът на Борис Годунов, който бил подарък от шах Абас. Целият трон е покрит с фина позлата и е инкрустиран с повече от 2000 скъпоценни камъни и перли. Преди да видя този трон, в съзнанието ми Борис Годунов се свързваше единствено с драмата на Пушкин и операта на Модест Мусоркски. В Оръжейната палата могат да се видят още колекции от оръжия, украшения на парадни коне, много подаръци от чужди държавници и парадни каляски, между които най-атрактивна е френската карета на Екатерина Велика. Има голямо изобилието от редки сребърни предмети от 12 век, ювелирни изделия, разкошни царски, патриаршески и митрополитски одежди, ушити от коприна, кадифе и брокат, украсени със златни бродерии и инкрустации от скъпоценни камъни и перли. Смаяни ще останете пред пасхалните яйца на известния бижутер Фаберже. Те са били изработвани за подаръци. От общо 50 яйца в съкровищницата са останали само 10. В едно от тях има модел на влак с кристални прозорци и малък червен рубин за фар на локомотива. Не подлежат на описание, могат да се оценят само като се видят! Царските корони на династията Романови, скиптърът и короната на Екатерина Велика с много злато и редки диаманти също могат да се видят там. Голям интерес представляваха за мен, понеже много обичам такива дрехи, наметките и шапките, ушити от кожи на хермелин, самур и други редки животни. За десерт трябва да се види Елмазеният фонд, който представлява колекция от диаманти, бижута със скъпоценни камъни, скъпоценни камъни и късове самородно злато. Тук се намират два от най-известните и големи диаманти според световната класация. Единият от тях е диамантът „Орлов“- бял със синкаво-зелен отенък. Той е изкопан в Индия в края на 17 век и е на стойност 189.62 карата след обработката. Граф Орлов го купува от Амстердам като подарък за един рожден ден на Екатерина Велика. Другият диамант е диамантът „Шах“- жълт на цвят, изключително прозрачен, с тежина от 88.7 карата. Той е бил подарен е от шах Надир, за да бъде предотвратена кръвопролитна война между Русия и Персия през 1829 година, която е можело да избухне заради убийството на небезизвестния руски дипломат Александър Грибоедов. Всъщност Грибоедов става известен като автор на римуваната пиеса „Горе от ума“, която поставя началото на златния век на руската класическа литература. Негови са сентенциите: „Домовете нови обаче предразсъдъците стари“, „На глупостите аз не съм читател, а още повече на образцови“ и „Не ни е нужен нам друг образец, когато пример имаме от нашия отец“.
Много още забележителности има в Москва, но аз исках да разкажа за най-хубавата, като примамка да не се поколебаеш да я посетиш при първа възможност. Но сега ще опиша впечатленията си от Болшой Театър, Московското метро и улица “Арбат“. Съжалявам само за Третяквската галерия, че съм нямала време да я посетя, но то кое по-напред?
 |
| Арбат |
Улица „Арбат“ е живописна пешеходна зона, дълга един километър. Сталин я е ползвал като маршрут до Кремъл. Ареята „Арбат“ е изискан дворянски квартал, с много красиви сгради, фенери от ковано желязо и къщи-музеи. Весела, духовита, артистична и красива улица. Тя се свързва с имената на Пушкин, Рахманинов, Чехов, Гогол и други величия, представители на руското културно наследство. Тук се е намира и известният театър Вахтангов, създаден от студенти през 1913 год. под ръководството на режисьора, артист и педагог Евгени Вахтангов. Последният спектакъл, който поставя той, е „Принцеса Турандот“ от Карло Гоци и затова пред театъра е поставена позлатената статуя-фонтан на принцеса Турандот. Също така по улица Арбат могат да се видят статуите на Пушкин с жена му Наталия Гончарова, както и на Булат Окуджава. Особено внимание заради красивата си архитектура заслужава така нареченото Доходно здание на Скворцов. Самият Скворцов е заемал един от етажите за жилище, а останалите ги е отдавал под наем, с цел доход. Изключително удоволствие е да се разхожда човек по тази улица. Там можете да влезете в най-известното кафене „The Hard Rock Cafe” или да си купиш нещо за спомен, но пък самата разходка е незаменим спомен.
Съжалявам, че нямах възможност да посетя Болшой театър – емблемата на на руското балетно и музикално изкуство, с позлатени тавани и ложи, с изящни статуи и с пищно украсени помещения, с приказни полилеи. Е, някой друг път.
Но нека да разкажа за Московското метро!
Московското метро е най-голямото в света, има 12 линии с дължина 265 километра, около 190 метростанции и превозва на ден 8,6 милиона пътници. Всички станции са различни една от друга, уникални сами по себе си и всяка една прилича на дворцова зала. За строежа му са използвани много мрамор, гранит, метал и кристално стъкло. Украсата от витражи, мозайки, картини, барелефи, скулптурни групи, осветителни тела, орнаменти от дърворезба са майсторски постижения от хората на изкуството и занаятите. Всичките видове пана са направени с много ръчен труд и изобразяват въображението на създателите им за това как е изглеждало миналото, какво е настоящето и как ще изглежда бъдещето. Повече нямам думи, с които да го опиша, трябва да се види! Може би обаче няма видите някои от любопитните истории, които се разказват за метрото, като влакът-призрак, който минавал един път в месеца преди затваряне на метрото, малката къща на 5-6 метра под земята, останала непокътната, включително и мебелите в нея. Разправят, че онези, които са я видели, имали чувството, че току-що е била напусната от обитателите си. Едва ли ще видите и карстови езера, пещерите и секретно метро. Но кой знае...
 |
| Московското метро |
Много още мога да разказвам какво съм видяла в Москва, особено за старинните църкви, които са толкова красиви, богато украсени и изящни. Нямам обаче подходящи думи за тях, с които да ги опиша и разкажа това, което те представляват. Микроскопични са капките, които предложих на вашето внимание, но и московчанин да си, не можеш да обходиш, да видиш всичко и да разкажеш за ценностите на този митрополитен град. Москва е минала, настояща и бъдеща приказка, но аз най- съм си харесала Петербург. Няма да ми зададете въпроса защо, ако с това, което разкажа за него, ще можете да си изградите виртуална представа за него. Дано да успея!
 |
| Петербург |
Петербург!
Градът е разположен в северозападната част на Русия, там, където река Нева се влива във Финския залив на Балтийско море. Северната столица на Русия е най-западният град в културен аспект, Венеция на Севера, но в по-голям мащаб. Градът е сътворен от Петър I Велики като „Прозорец към Европа“, нагледно свидетелство на революциите, променили света през тази епоха. По двата бряга на река Нева се издигат грандиозни барокови дворци с пастелно боядисани фасади, които и до днес са непокътнати. Величието на сградите не могат да бъдат описани с думи, не могат да бъдат нарисувани и може би само снимка може да покаже до известна степен тяхното великолепие. Истински шедьовър на архитектурата са многото музеи, църкви, стари домове и административни сгради в този град. Широките булеварди, извитите канали, красивите мостове над Нева, които през нощта се разделят на две, за да преминат големите кораби към морето, придават усещането, че градът е една голяма и необятна поляна, обляна от пролетно слънце с дъх на цветя и аромат на бор. Петербург обаче не е само исторически ценности, защитени от ЮНЕСКО, а и град на музиката, изкуството и литературата, определящи неговата душа и интелект. Всичко това на фона на белите нощи, прави престоя ви в този град незабравим за цял живот. Белите нощи са от 26 май до16 юни.
Ще разкажа само за Ермитажа и двореца-парк Петерхоф.
 |
| Ермитажа |
Ермитаж. Приказка от хиляда и една нощ. Екатерина Велика, 18-та руска императрица, създава през 1764 година част към двореца като място за почивка и уединение на себе си, и развлечения с театрални представления и концерти за висшите си придворни. Назовава го Ермитаж, което на френски означава удоволствие. От 1764 година до наши дни тук се съхраняват над 2 700 000 творби от различни епохи, страни и народи, представляващи световната култура от няколко хилядолетия. Всички почитатели на изкуството във всичките му разновидности може да открият нещо по вкуса си, което да разгледат с удоволствие. Те са разположени в 400 зали в 6 сгради, от които най-главната е Зимният дворец, или образно казано 22 километра.
Залите, в които са разположени експонатите, са с разкошен интериор, който, с риск да се повторя пак, не може да се опише. Мрамор, злато, кристални огледала и полилеи, вази и какво ли не още, изработени така, че всяко едно е шедьовър сам по себе си. Колекциите от над 4000 картини представят творчеството на всички прочути художници на света. Ще изброя само Микеланджело, Леонардо Да Винчи, Рембранд, Пикасо, Ел Греко, Рубенс и други, импресионистите Ван Гог, Дега, Моне, Лотрек. Представени са и много скулптури от древногръцката и средновековна култура, археологични паметници от Западна и Източна Европа, художествени паметници от Азия и Русия от VI до XIX век . Възторжен интерес предизвикват императорските емблеми, бижутата на Фаберже, антично злато. Фаберже е един от най-известните ювелири за всички времена. Изработил е 54 броя уникални великденски яйца по поръчка на руския цар за подаръци на членове от фамилията по случай Велик ден. Злато и скъпоценни камъни в дует изобразяват красиви орнаменти и рисунки върху яйцата. Вътре в тях са поставени миниатюри, също от благороден метал и скъпоценни камъни, изобразяващи сибирски влак, крайцер, кокошчица от цветно злато, часовници, зимния дворец, портретна галерия и други. До наши дни са запазени 45 яйца. Любителите на китайски порцелан, персийски и европейски гоблени, такива като мен, дрехи, мебели, монети медали, оръжия, брони, също няма да останат разочаровани от видяното. Задължително при възможност би трябвало да се посети Съкровищницата. Тази галерия съдържа над 1500 златни и сребърни творби от Евразия, Черноморския регион и Ориента, в които е представена културата от XII век преди Христа до XIX в. Диамантена колекция от бижута, украсените с диаманти ножове и ками от Изтока, личните покои на императорското семейство, тронната зала на Петър Велики и императорската каляска, изработена злато, казват, че били смайващи, но, за съжаление, аз нямах щастието да ги видя поради липса на време. Казват, че за да видиш всичко, ще ти трябват 11 пълни години, като всеки ден престояваш по 8 часа.
 |
| Петерхоф |
Дворецът-парк Пегерхоф. При посещението ми там не беше предвидено да посетим двореца, а само парка-градина. Човешките възможности за възприемане на чувства и емоции имат граници и не е възможно едновременно да посетиш двете неща. Дворецът и допълнителните сгради към него са в един възхитителен и неделим ансамбъл с градините, парка и фонтаните, но за да го усетиш само 3-4 часа не са достатъчни. Дворецът-парк Петерхоф е разположен на южния бряг на Финския залив. Изграден е по проект на Петър I, вдъхновен от двореца-парк във Версай на Луи XIV Краля Слънце на Франция, но според мен в много отношения го превъзхожда. Фасадите на двореца са в стил барок с елементи на класицизъм, необарок и неоготика, което ще рече, пищна и богата украса. Вътре обзавеждано било приказка от невиждана красота и богатства, но не би. Затова ще разкажа само за парка. Състои се от две части, долен и горен парк. Долният парк заема 100 хектара, а горния 15 хектара и е около самия дворец. Това е най-големият в света комплекс от фонтани, получаващи вода от естествен източник и без помощта на помпи. Най-грандиозна е Голямата каскада. Тя съдържа няколко водопада, 64 фонтана, 37позлатени статуи, около 180 бронзови скулптури и барелефи и 138 водни струи. Водата от фонтаните се събира в басейн с форма на полукръг, в който през 1730 година е изграден големият фонтан Самсон. Той изобразява момента, в който сълзите на Самсон – Русия, отварят челюстите на лъва - Швеция, а от устата му се издига водна струя с височина 20 метра. Около фигурата на Самсон обикалят осем златни делфина. Фонтанът е построен в чест на 25-годишнината от победата Русия над нашествието на Швеция, като с тази победа руската империя си осигурява достъп до Балтийско море. Началото на каскадата тръгва от един релеф, наподобяващ плитки пещери. От двете страни на този релеф се издигат няколко ансамбли във вид на стълбища от по седем стъпала. По краищата на стълбите са разположени позлатени статуи и вази. Между стълбите е изграден фонтанът „Кошница“, чиито води се изливат в голям котел. От двете страни на този фонтан са разположени още фонтани, изобразяващи старец и младо момиче, наречени Волфов и Нева – на имената на големи реки в Русия. Изображения на сирени, тритони и други митични същества, свирещи триумфални песни, възхваляващи победата, допълват символиката на фонтана „Самсон“. На най-високо ниво са разположени статуи на антични богове и герои, които изглеждат така сякашсе наслаждават на пищната водна каскада.
Други известни фонтани са фонтанът „Слънце“ и фонтанът „Сноп“. Фонтанът „Слънце“ представлява въртящ се стълб с отвори на върха. От тях се лее вода, наподобяваща слънчеви лъчи. Най-старият фонтан, изграден преди 3 века, се нарича „Адам и Ева“. Бликащите 16 водни струи и скулптурните копия на Адам и Ева, подобно на тези от двореца на Дожите във Венеция, символизират императорската двойка Петър Велики и Екатерина. Фонтанът „Сноп“ притежава 25 водни струи. Около централни статуи, високи около 5 метра, са наредени други по-малки, така че да наподобяват сноп.
За забавление на Петър Велики са изградени и фонтаните „Шегички“. Ако седнеш на пейка до фонтана, започва да те облива вода, ако помиришеш лале до висок дъб, също, ако минеш по мостче и случайно разбира се, си изневерил на любимия, те облива воден порой и т.н. Характерна обаче за всички фонтани е водата. Мощна, силноструйна, блестяща, кристално чиста. Перфектно съчетание на природа, вода и изкуство. Незаменимо трио на човешкия гений, труд и богатство.
 |
| Петерхоф |
Морски канал с дължина 600 метра, облицован с гранитни стени и много фонтани около брега, прекосява долната градина и свързва големия дворец и каскада с морето. Планирани са били първоначално 22 фонтана, които да са украсени със скулптури, представляващи герои от басните на Езоп, но впоследствие са направени само фонтани. Освен фонтаните и каскадите много впечатляващи са градините, дърветата, горските пътеки, екзотичните треви и цвета, красиво подкастрени храсти и причудливо оформени дървета – песен на птици, ромон на ручеи, дъх на море, свежест, слънце и какво ли не. Няма, няма достатъчно думи да се опише и разкаже всичко. Само очите могат да го видят и сетивата да се насладят. Уж, е същото като Версай, но не е. Не може да се сравняват двата парка и дворци, и не бива. Сами за себе си те са хубави и красиви, само мащабите им са различни. Очарованието, което изпитваш, когато се разхождаш в тях е различно. В Петерхов усещаш величие, във Версай романтизъм, все хубави чувства. Като си спомня емоциите, които предизвикаха в мен градините и фонтаните във Версай и Петерхоф, се сещам защо не се получи това, когато застанах пред фонтана Треви, намиращ се в центъра на Рим. Наистина прилича на красива огърлица от ефектни скулптури-диаманти, нанизани на сребриста лента от вода като мраморен обков, но липсата на простор, треви, цветя, гора и слънце не възбужда емоция. Високите дворци и църкви, които го обграждат, понижават степента на възхищение, което си очаквал да изпиташ от това как изглежда на рекламните снимки. Чувството, че се намирам в дълбок кладенец, не ме напусна през цялото време, та дори и монета не пуснах, какъвто е обичаят, но и до ден-днешен съдбата не ме отвежда отново в Рим.
 |
| Петерхоф |
Може още да се разказва за Петербург. За красивите църкви с пъстри камбанарии, наподобяващи шишарки, за картинните галерии и картините на Айвазовски, за метрото, което прилича на това в Москва, но за големите, необятни неща трудно се разказва. Трудно ми е да разкажа и за Кехлибарената стая, която много ми се иска да видя, но това едва ли ще се случи. Не бива да се пропуска, ако решите да посетите Петербург. Намира се в Екатерининския дворец в Царско село, днес град Пушкин, близо да Петербург. Стаята е напълно облицована с кехлибарени панели, обточени със златни кантове, позлатена дърворезба, картини и много огледала. Подарена е от пруския крал Фридрих Вилхем I на Петър I, за да го има като съюзник. При монтирането на стаята в Русия, се е наложило да се достави още кехлибар от Германия, поради в пъти по-големия размер на стаята-55 кв.м., която е била определена за облицоване с подарените кехлибарени панели. Използванr билr 6 тона кехлибар. Окончателно стаята е завършена през 1770 година. Разказват, че стените изглеждали като танцуващи пламъци – ефект, който бил постигнат с помощта на много злато, кехлибар и огледала. През втората световна война нацистите изнасят стаята в сандъци, незнайно къде и до днес. Реставрирана е през 2003 година от руски майстори с помощта на финансови средства от немска фирма. Новата стая е посветена на Путин и Шрьодер по случай 300 години от построяването на Петербург. Умалено копие на Кехлибарената стая може да се види в Клаймахнов близо до Берлин. Е, това може би ще мога да видя. Според някои източници стаята се оценява на 300 милиона долара.
 |
| Детайл от Кехлибарената стая |
Петербург е красив град, радвам се че бях там, но най-много се зарадвах, когато се разхождахме с моя съпруг по Невски проспект, за да се насладим на обаянието, което пораждат белите нощи, на величието на река Нева и нейните мостове и на великолепното осветление, придаващо приказен изглед на старинните сгради, го чух да казва: „Но тук наистина е много красива, не съм си го и представял че би могло да е така!“
Прилича Русия на перла, с която трябва да се разделиш по необходимост, след като си загубил на рулетка или трябва да изплатиш кредит. Но перлата, като спечелиш отново пари може да си я откупиш, но Русия да я имаш, едва ли. Можеш само да и се радваш и да се надяваш, че може един ден да имаш щастието пак да я посетиш. Ако не можеш обаче, чети произведенията на великите руски писатели, те ще ти доставят същото невероятно удоволствие.
 |
| Петербург |
 |
| Ермитажа |
 |
| Московското метро |
 |
| Петерхоф |
 |
| Петерхоф |
 |
| Петерхоф |
 |
| Петербург |
 |
| Арбат |