Когато зимата реши да си отива, слънцето започне да топли, а не само грее, и въздухът около теб се чува да пее, се сещам, че имам мозък в главата си, имам крака в обувките си, следователно мога да насоча себе си в някоя посока на Европа. Някои казват, че ако не сте ходили по света, той ще дойде при вас, но аз предпочитам обратното. Не можеш, разбира се, да обиколиш целия свят и да видиш всичко, но вървиш, вървиш, спираш... и помирисваш роза, после пак вървиш, вървиш спираш... помирисваш орхидея... после пак спираш и се радваш на бонсай..., след него за отмора пиеш кафе, хапнеш ягоди и изведнъж се заплеснеш като децата по една слънчева поляна със свежа трева, цветя и много слънце, съблазняваш се и си правиш пикник..., и така докато можеш. Първо ще разкажа за това какво се случи като спрях и помирисах роза, защо времето, което изгубих за моята роза, я направи толкова важна за мен! Познати са в света от 100 до 150 вида розови храсти и лиани, които са разпространени най-вече в Азия. Има поверие, че ако хвърлиш розови листа в огъня, носи щастие. Не съм опитвала и незнам дали е вярно, но моята розата, която помирисах и ми донесе щастие, се наричаше островче на съкровища или дешифрирано о-в Майнау, наречен от немците „Островът на цветята“ в езерото Бодензее. Езерото е трето по големина в Европа, заобиколено от Германия, Швейцария и Австрия. Първите обитатели около езерото са били древните келти, а днешните градове са застроени от римляните като Констанц и Артон. Ето едно влакче, с което виртуално можеш да си представиш, че пристигаш в Констанц.
Старинен град с тесни каменни улички, невероятни сгради, много църкви и древни римски укрепления. Забележителни места има много, които да представляват интерес, но по-интересно е, че университетът в Констанц притежава една от най-големите библиотеки в света, като съхранява 2 милиона тома. Родно място е на Фердинант фон Цепелин, изобретател и създател на цепелина. Това е тип дирижабъл, изграден от твърда носеща конструкция от алуминиеви ребра, обвити в плат във форма на пура. Наричали са ги въздушни кораби, гиганти на въздухоплаването в началото на 20-ти век. Под корпуса е разположена гондола, в която се намира екипажът. Първият полет се е осъществил на брега на езерото до Констанц през 1900 година. Продължил е 18 минути. В града има музей, който предлага възможност да се качиш в реконструираната част на истински дирижабъл, наречен „Хинденбург“. Първообразът му е пътувал от Германия през Рио де Женейро до Лейкхърст /Ню Джърси/ САЩ и обратно. Бил е суперлуксозен, с отделни каюти за пътниците, обзаведени със санитарни принадлежности. Трапезарията е била снабдена със сребърни прибори за хранене и сервизи от майсенски порцелан. Салонът за развлечения е разполагал с роял и стюардеса. Кухненското обзавеждане е съдържало фурни, машина за лед и хладилници. За един полет са се изразходвали 200 кг месо и птици, 800 яйца, 100 кг масло и други продукти. Пътниците са имали дълбоки джобове, ползвали са дирижабъла като развлечение . Полетът е бил с продължителност от 43 часа, със средна скорост 130 км в час. Този шедьовър за въздушно развлечение обаче изгаря при приземяване. Катастрофата е снимана на кинолента от журналисти. Причина за страшното събитие е развилняла се буря със светкавици, които възпламеняват изтичащо гориво от дирижабъла. Загиват 33 души за 34 секунди и това слага край на 30 годишната ера на цепелините. Имах голямо желание да се повозя, като ги гледах как кръстосват над езерото, но знаех, че такова 30-минутно удоволствие струва 250 евро за разходка над Париж, и прецених, че тук едва ли нещата ще стоят по-различно, и така ми мина меракът.
Хубаво градче е Констанц, приятно е да се разходиш, да си хапнеш швейцарски шоколад, да се порадваш на чинарите, които нямат нищо общо с тези на моята улица в Силистра. Красиво подкастрени с интересен дизайн, галещи окото. Ето и едно красиво място за снимка:
Градът има и много интересен символ. Най- добре може да се види от корабчето, с което се пътува по езерото, за да се стигне до Острова на цветята. Символът представлява статуя с название „Империя“, поставена на брега на езерото през 1993 година в памет на славните времена на Констанц. Статуята постоянно се върти и трябва да се гледа по-дълго време, за да се види от всички страни. Тя е символ на империя, изобразена като италианска куртизанка от 16 век, държаща в ръцете си не много лицеприятни фигури, едната с корона - символ на кралската власт, а другата с тиара - олицетворение на духовната власт. Всъщност твърде добре замислено. От незапомнени времена знаем, че винаги двете власти са подвластни на жената и нейното голо дълго бедро.
Махаш с ръка на куртизанката и се качваш на кораба, който превозва туристите през езерото до остров Майнау. Островът е 45 хектара, обитаван е от 3000 година преди Христа. Пръв, който е притежавал острова и го е превърнал в цветна градина, е бил фон Естерхази, когато през 1827 година става негов собственик. Като ценител на екзотичната флора той експерементира, засаждайки растения от тропиците, включващи палми и цветя. През 1927 година по наследство островът става притежание на шведския кралски двор. По-късно през 1932 година Граф ленард Бернадот получава острова като сватбен подарък от баща си принц Вилхем. Той превръща подаръка си в един вид ботаническа градина и парк. Отваря го за посетители, от една страна, да му се любуват и радват хората, а от друга, да се осигуряват средства за поддръжката му. Във връзка с това през 1974 година фамилия Белнадот превръща Майнау във фондация, която да притежава 99% от острова. Фондацията е гарант за съхранение на острова като исторически парк и културно средище. За поддържането на парка се трудят 155 ботанически сътрудници, а през сезона на цветята 350. Ако се посети острова няколко пъти през годината в различни сезони, всеки път е различно цъфтящ и уханен. Могат да се видят безброй интересни видове цветя, дървета и храсти.
В различни интимни кътчета са могат да се видят красиво изваяни цветни фигури на животни и джуджета, като най-пищен е паунът, разбира се. Изкуствени езерца освежават и обогатяват интериора, като в тях могат да се видят лебеди, а по поляните пауни и други интересни пернати, които не познаваш, но те радват с хубостта си. Може да се насладите на „Орхидеено шоу“, „Парад на розите“, „Танца на пеперуди“ от пеперуди, обитаващи специален павилион. Оформени са водни и цветни каскади в съчетание с мраморни стъпала. А за уханията, които се носят из въздуха не може да се предаде с човешка реч. Иска ти се да се потопиш, да се загубиш и останеш завинаги на острова, но не би. Трудно ти е да го напуснеш, радваш се на видяното и преживените чувства. Но след като нямаш думи да го опишеш, можеш само да възкликнеш: „Аз бях в рая!“ Но образно преживяното на острова може да се сравни с радостта, която изпитваш, когато видиш небесна дъга. Както дъгата е непрекъснат спектър на светлина, когато лъчите на слънцето паднат върху миниатюрни капчици вода, така и тук блестят кристалчетата светлина върху всичко, което е поникнало, расте и ухае. Многоцветната част от окръжността на дъгата с червен цвят от външната страна и виолетов от вътрешната, с богатството от оранжево, жълто, зелено, синьо и тмносиньо, дава пълната представа и за цветовете, които островът притежава.
Има, разбира се, и замък, но там не пускат посетители ежедневно, защото собствениците живеят там. Отваря се само залата за приеми, наречена „Бяла зала“, декорирана в бяло и злато и може да се види само по време на концерти и изложби. Около замъка има красива градина с цветни лехи в пищни багри, статуи, шадравани и места за отдих. До замъка собствениците са построили и църква „Света Мария“. Като всяко хубаво нещо и този красив сън не може да е вечен, но се събуждаш, за да продължиш буден напред към нови изненади. Все пак животът е за предпочитане пред съня, въпреки че е хубав. И така, продължавам пътя си и спирам да се порадвам на гледка от орхидеи и да помириша орхидея. Орхидеята е едно прекрасно красиво и уханно цвете, с разнообразие от форми, размери, багри и съчетание от тях. Съществуват 800 рода и 25 000 вида. Името и идва от гръцката дума „orchi”, което в превод означава „тестис“ заради формата на луковиците. За първи път за цветето е използвана тази дума от древногръцки ботаник Теофраст през 372/371 година преди новата ера.
Спирката, която сравних с орхидея, е Пинакотеката в Мюнхен, чието име, пак от гръцки, означава хранилище на живописни изображения. Гърците наричали така лявото крило на атинския Акропол, където се намирали картините, принесени в дар на богинята на Атина. Първият каталог на тази пинакотека е Полемон Илионски. Древните римляни също използвани термина пинакотека за стаи, в които са поставяли произведения на изкуството. В Мюнхен има две Пинакотеки, или на съвременен език художествени галерии, които по род, видове, багри, цветове и майсторството на човека могат да се сравнят с майсторството на природата, създала орхидеите.
Първата е Старата пинакотека, най-големият строен музей в света и една от най-значимите картинни галерии. Сградата е изградена от тухли във флорентински и римски ренесансов стил. Архитектурно съкровище от началото на 19-ти век, създадено да приюти личната колекция от картини на крал Лудовик I Баварски. Изложени са 700 платна в 19 зали и 49 стаи в рамките на постоянна експозиция на музея. Дизайнът на залите е аскетично строг, което ще рече, че са предпочетени цветове в тъмни тонове, за да може нищо да не разсейва погледа, а само да съзерцаваш картините и да им се наслаждаваш. Основен принцип тук е да не превключваш от един вид изкуство в друго и затова има изложени само картини. Скулптури, графики и предмети на приложното изкуство са забранени. Тук могат де се видят оригинални картини на Леонардо да Винчи, Рубенс, Антонис, Ван Дайк, Брьогел, Тициан, Ботичели, Тинторето, Каналето, Мурильо, Ел Греко и други. Също има и немска, френска, холандска, фламандска и италианска живопис от XIV-XVII век. С една дума, може да гледате и бродите цял ден в галерията без да се отегчите.
Втората галерия се нарича Новата пинакотека и се намира срещуположно на старата, отделени само с красив парк. Фондът на пинакотеката е от 3000 картини, 300 скулптури и 400 други произведения на изкуството, или общо 6000 експоната. Представени са почти всички знаменити художници на Англия, немски и френски романтици, класици и импресионисти. Ще изброя някои имена като Миле, Курбе, Мане, Роден, Пикасо, Ван Гог, Сезан, Толуз Лотрек и т.н. Не може да се види, разбира се, всичко в рамките на четирите часа, които си определил, съобразно възможностите си, времето и капацитета на възприятието ти за двете пинакотеки. Разказвайки за тези галерии, се сещам и за тази в Дрезден, която също, ако имате възможност, е хубаво да посетите. Сетих се за нея във връзка с музея „Грюнес гевелбе“, който посетихме, когато още Германия беше разделена на Източна и Западна, а и в тази година беше съборена Берлинската стена. Имах щастието да бъда една от последните, която е видяла тази стена. Не бях впечатлена, не знам защо, може би бях млада и имах други интереси, но ми се случи много интересна ситуация. Там имаше едно магазинче, в което се продаваха скъпи бижута и други неща, плащани със западни марки. Бях си харесала едно колие от перли, което щеше да ми стои твърде добре на вратлето, но, уви, нямах такъв вид валута. Но една дама, изглеждаща ми по това време в напреднала възраст спрямо моите години, си го купи, явно имаше такава валута. Помислих си тогава, че то нямаше да стои на нейното вратле така както на моето, но сега като съм на нейните години, и помъдряла разбира се, си мисля, че не съм била права. Жената, независимо на колко е години, винаги иска да е впечатляваща и обича хубавите неща, независимо от годините си. Жив пример е Стоянка Мутафова, обича си кожите, бижутата и другите неща. То мъдростта идва с годините, зависи от човека, разбира се. Едни са като хубаво вино, колкото повече отлежават, стават по-добри, а други, като лошо вино се вкисват. Та да си дойда на думата за музея „Грюнес гевелбе“ и изказаното мнение за него от немския лекар и писател Даниел Вилхем Трилер през 1732 година. Той цитира мъдрия Соломон, който казва, че очите не могат да се нагледат до насита, но ако е имал възможност да посети Дрезден и да види кралските богатства, които се съхраняват там в така наречената „Зелена стая“, навярно би изменил или напълно би зачеркнал тези си думи за очите. Според Трилер видиш ли тези богатства, повече нищо не ти трябва, очите ти ще бъдат сити. Бих казала същото и за него, Трилер би се отказал от думите си, ако би могъл да види кралските богатства в Мюнхенската резиденция. Наистина там се насищаш и пресищаш, но и се радваш също както се радваш, учудваш и възхищаваш при вида на бонсай.
Бонсай е изкуството да се отглеждат умалени копия на дървета, храсти и други растителни видове. Поставят в поднос или саксия в съчетание с мъх и камъни. А тук ще видите изкуството, с което са изработени всички видове неща, които се сетите от злато и скъпоценни камъни. Тук с пълна сила важи извода от една китайската поговорка, перифразирана, разбира се, малко, а именно, че парите на богатите владетели са дали живот на бедните творци и възможност да се изявят, а с това да станат и безсмъртни. Само чрез тяхното благоволение художници, скулптори, дърводелци и ювелирни майстори са могли да оцелеят в бляскавия и безмилостен свят. Древните китайци също са споделяли вярването, че човек няма ли господар, било то лош или добър, е обречен на глад и смърт. Това от древността важи и за настоящето, но на господар сега се казва работодател, на мецената спонсор, а на краля или императора държава или правителство. И както се казва Еклисиаста: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави. Нищо ново под слънцето“.
Резиденцията на Вителсбахите в Мюнхен е открита за посещение през 1920 година. Състои се от много апартаменти, церемониални зали и отделни дворцови стаи, принадлежали на правителствата и владетелите на Бавария. Резиденцията демонстрира как са живяли Вителсбахите в миналите години и как са използвали различните архитектурни стилове и изкуството, за да изразят своята власт. През столетията династията е събрала огромни колекции от скулптури, живопис, порцелан, злато, сребро, мебели и други скъпоценности. Най-значителното, което може да се види и властно да докосне изтънчения ви усет за красота е Съкровищницата. Тук се съхраняват много символи на кралската и църковна власт. Потресаващи произведения на ювелирното изкуство са многобройните корони на баварските крале и кралици, държавен скиптър, кълба и жезли, часовници, оръжия, писмени принадлежности, църковни реликви и ритуални съдове, бижута във вид на пръстени, колиета, гривни и други тоалетни принадлежности, домакински съдове и други съкровища. Всичко е изработено от благородни метали с превес на златото и скъпоценните камъни, които познавате като диаманти, рубини, ахат, смарагди, изумруди, опал, а също и такива, които не подозирате, че съществуват, като халцедон например. Всичко това, което изброих и не изброих в огромни количества може да се види по статуята на „Свети Георги“, която е с големина от 50 см., а също и в един портативен олтар, притежаван от Албрехт V херцог на Бавария през 1573 година. Използвани са и много ценни материали като слонова кост, черупки от костенурки, китайски и японски порцелан. А изработката е на база неограничената фантазия и творчески способности на бижутерите през вековете, а повярвайте ми ,тя е била фантастична.
Едва ли има някой, който може да опише каквото е видял и дали въобще може да се види всичко? Не, не може. Необходимо е да притежаваш много от времето на света, за да видиш всичко с подробности, но и 2 часа ще ти са достатъчни, за да се насладиш на толкова много хубост. Съкровищницата е експонирана от херцог Албрехт V през 1565 година и постоянно се е разширявала и обогатявала от приемниците му. В началото на XIX век тук са съхранени и съкровищата, конфискувани от манастирите. Намирайки се в съкровищницата, само слушаш какво си шушнат тези експонати, гледаш, мълчиш и забравяш за външния свят. Съгласна съм с това, което споделя с читателите си Алеко Константинов в пътеписа си за Ниагарския водопад „Дай боже всекиму да изпита такива блажени чувстования, каквито аз изпитах.... Постарах се колкото мога да продължа миговете на блаженство, защото животът е много кратък, за да имам надежда да видя това още веднъж“.
Като гледах всичко това, се питах, защо толкова много хората обичат златото. Всичко го тачат още от петото хилядолетие преди новата ера, че до наши дни. През цялото историческо развитие на човешката цивилизация, казват, са добити 161 тона злато. То се използва освен в ювелирни произведения, също и в медицината, паричния обмен, инвестициите, та дори и като добавка в десерти и напитки. Например, така наречената напитка Голдвасер /златна вода/. Това е билков ликьор, който се приготвя Гданск и Швабах. Златни лентички пък се поставят върху торти и други сладкиши, особено с шоколад. Питанката ми и явният отговор се свързва с жълтия цвят на златото. Според тълкуватели жълтият цвят е символ на слънцето, което е източник на светлината, без която животът на земята е невъзможен. Всичко, свързано с божественото, трябва да има жълт цвят т.е. златист оттенък . В Китай например, жълтото олицетворява великолепието и е символ на могъществото на империята. Населението на Древен Китай не е имало право да носи одежди в жълто. Жълтият цвят е топъл, изпълва те с положителна енергия, предизвиква емоции на радост и щастие, създава затоплящ ефект, предизвиква бодрост и стимулира умствената дейност. Оптимизмът у човека също се свързва с жълтия цвят. Кара те да погледнеш на живота откъм хубавата му страна и да се радваш на всичко около теб.
Но трупането на богатства, желанието да имаш повече и повече, да е най-хубавото и най-скъпоценно, ми се струва, че е резултат на страст и суета. Склонност към парадиране и амбиция да се покажеш. Но суетата и страстта са полезни, когато са продиктувана от желание да се направи добро впечатление и желание да ни обърнат внимание. В крайна сметка човек не прави нищо, ако не иска да бъде забелязан и похвален, разбира се. Никой не би се отказал да остави добро впечатление за себе си у другите и след като го няма вече на този свят. Подсетих се за суетата от посланието: „Суета на суетите, всичко е суета“ от книгата на Еклисиаст, която е събрала вековната мъдрост. Авторството ѝ се е преписвало на Соломон. Тя е израз на стремежа на хората да придобиват мъдрост, за трайно човешко щастие и съмнението ни във всичко. Имащите власт и пари са живели и инвестирали така богатствата си, че да живеят вечно. Чрез тяхното богатство, страст и суета са създадени многото творби на различни творци в различни области на човешката дейност, които са запазена през вековете и ни радват и се надявам, че и в бъдеще ще е така.
Освен съкровищницата, дворцовият ансамбъл е не по-малко превъзходен. Той е с размерите на малко градче, като с времето се е сдобил с множество вътрешни дворове, градини по френски образец с фонтани, статуи и параклис. Сградата се състои от няколко основни и над 100 по-малки зали, показващи различни аспекти от живота на баварските благородници. Много от стените са в персийски стил с уникални гоблени, изтъкани със златни и сребърни нишки. Други са с изписани фрески за живота на гръцките богове. Накъдето и да се обърнеш се вижда красота, лукс и ненадминат усет към детайлите, от бравите на вратите до шикозните тавани. Казват, че всичко е суета и тичане по вятъра, но какво е създала тази суета и това тичане по вятъра ще се опитам да разкажа за някои от най-смайващите с пищността и богатството си зали в Резиденцията.
Започвам с Антиквариума, тя е най-разкошната зала и е с дължина 66 метра. Изградена е от херцог Алберт IV през 1568-1571 година, за да разположи в нея колекцията си от антични скулптури, а от това идва и името на залата. Скулптурите включват оригинални класически произведения на древността и ренесансови копия. По-късно в края на XVI век херцог Вилхем V и неговият син Максимилиян I превръщат залата в банкетна. Намаляват височината ѝ, поставят платформа с балюстрада и инсталират камина. Над камината в центъра на залата погледа привлича статуя, изработена от червен порфир. По цялото протежение на арките има художествени стенописи. Множество статуи на женски фигури са наредени от двете страни на залата, които алегорично изобразяват силата и славата на властимащите, а до тях са наредени бюстове на велики мъже. Аркадите над прозорците и рамките са украсени с картини на градове, площади, пазари и дворци на баварски херцози.
Следва Залата на императора, използвана за тържествени церемонии. Сюжетната линия в картините, които красят залата е да се покаже, че се управлява с Разум и Добродетел. А трите главни картини в центъра на интериора символизират силата на Монарха, Мъдростта и Славата. В допълнение към тях, за да се подсили идеята за добродетелно управление, са използвани истории от библията и от античните писания. Същата тема е втъкана и в гоблените, изработени от холандски майстори.
Залата на Предците е художествена галерия, съдържаща 121 портрета на представители от рода Вителсбах и крал Велики. Портретите са поставени в позлатени резбовани палети, а помещението допълнително е украсено с изящни резбовани и позлатени орнаменти.
Вървиш, вървиш из залите и само възклицаваш „О, не!“, но е „О, да“. Да, казваш за кабинета на порцелана. Създаден е от крал Албрехт с предназначение да се съхранява родовото съкровище на Вителсбахите, което винаги да напомня за величието на династията и основанията им да имат претенции за трона. Порцелан от Майсен, Севър, Нимфенбург и Франкелтал във вид на съдове и всевъзможни други изделия, за които може да се сетите, ювелирни украшения, корони и инсигми /знаци на монархическата власт/ се отразяват в огледала, разположени по стените. Те многократно и причудливо ги отразяват, така че да създадат впечатление за безконечно великолепие.
Главен експонат в колекцията тук е знаменитият „Ониксов сервиз“, създаден в Нимфенбурската манифактура по заповед на крал Лудовик I, който съдържа, съгласно справочника, 717 предмети в цветове, имитиращи тези на полускъпоценния камък оникс. Интерес представлява и колекцията от чинии, върху които са изрисувани сцени от средновековния епос „Песен за Небелунгите“, прекрасни жени в народни носии са главните герои в тях. Страстта на баварските крале всичко, което имат, да е дълговечно, е довела до създаването на колекция от порцелан с репродукции на най-известните картини от Старата Пинакотека в Мюнхен. Крал Лудовик I решава, че оригиналните картини върху платно ще се похабят с годините и решава, че ще се запазят за поколенията, ако са върху порцелан. Но е сгрешил с намерението си, защото след изпичане на порцелана цветовете са се променили и нямат този ефекта, както върху платното. Любовта към комфорта е желание на всяко живо същество по земята и всеки си го създава в степента, до която може да си го позволи. В името на тази цел, комфюрстът Максимилиян II Емануил си е доставял порцеланови изделия от Китай и Япония, тъй като в Европа производството на порцелан започва едва през XVII век. Та тази колекция от 500 произведения от китайски и японски порцелан също може да се види тук.
Като стигнахме в обиколката на Резиденцията до кралските покои, разбрахме нещо интересно, което не е характерно за другите такива в дворците из Европа. Крал Лудовик I искал да излезе извън стереотипа на традициите и решил да построи нова сграда към резиденцията, в която да се помещават покоите на краля, тъй като до неговото царуване не е имало такива. Фасадата на постройката е по образец на палацо Пити и палацо Ручели във Флоренция, но е обърната да гледа към града. Целта е била всички граждани, от всякакъв ранг и от всички съсловия да могат да го виждат и той да ги вижда, когато е в покоите си. Също така, кралят позволявал, когато не е в покоите на двореца, те да се посещава от гражданите на Мюнхен, като с този жест искал да приближи монархията до народа. В наше време и английската кралица, когато не е в Бъкингамския дворец в Лондон, обикновено през септември, също разрешава посещение за туристи и граждани.
Стенописите в покоите на краля са на тема от древногръцката поезия, а на кралицата са епизоди от поеми на немски автори. Дизайнът на стените и мебелите обаче и в двете спални е в един стил. Декораторите и мебелистите са избрани сред най-добрите немски майстори.
Отегчението не е хубаво чувство, поради тази причина ще разкажа само още за концертната зала и така наречената зала „Херкулес“. Тя първо е ползвана като тронна зала. Тук могат да се видят огромни гоблени, изобразяващи 12-те подвига на античния герой Хекулес, затова впоследствие я наричат на неговото име. Акустиката е превъзходна и днес тук дават концерти най-известните оркестри, като този на баварското радио, мюнхенският симфоничен оркестър, баварскияят държавен оркестър и много джаз и поп изпълнители.
Из залите могат се видят още серии от гоблени, изобразяващи велики битки на Ото Вителсбах с втъкани златни и сребърни нишки и красива маса, направена с големи и малки панели от масивен ляпис-лазури – непрозрачен минерал в цветни тонове до зелено, украсени със злато. В центъра на масата, обрамчен от тези панели е инкрустиран баварският герб и монограм „МЕ“, което означава Максимилиян и Елисавета.
Краят на разходката в миналите векове завършва с Дворцовата капела. Всички дворци, резиденции и замъци си имат едно такова място, където владетелите са се свързвали с Бог. Там те са му благодарили за придобитото богатство, искали са опрощение на греховете си, защото богатството не е придобито без да са нанесли значителни щети и смърт на много народи. Отправяли са също и молби да запази придобитите съкровища и завинаги да са техни, обещавали, че за слава на Бога ще извършат още славни битки и подвизи. Друго за какво са се молили на Бог, оставам сами да си мислите, защото човешките желания са многобройни. Родът на Вителсбахите явно са имали много причини да благодарят на Бог, защото капелата е малко да кажеш разкошна. Украсена е богато в съответствие със своята изключителна важност. Подът е облицован с цветен мрамор и полускъпоценни камъни, централният полилей е изработен от цветни стъкла, много злато и скъпоценни камъни са инкрустирани по изображенията на светците и техните мощи. Олтарът тук е висок и великолепен, като погледът привлича образът на Дева Мария, седяща на облак и заобиколена от ангели. Тя се е смятала за закрилница на Вителсбахите. Доколкото ми е известно, темплиерите също са я почитали и са властвали в света над 200 години, а са имали и несметни богатства, съблазън за крале, папи и още много люде. През древните векове всички светци и реликвите от тях са се смятали за свети и всички човеци са вярвали в техните чудотворни способности. Отрупвали са изображенията им със злато и скъпоценни камъни, защото според католическата църква те са се смятали за посредници между хората и Бога. В момента капелата съхранява безценна колекция от църковни реликви, собственост на курфурста.
Като завършихме обиколката си седнахме да починем на пейка преди изхода, предвидливо поставена от администрацията, защото почивката е твърде наложителна преди да се върнеш в действителността. И така като си седях и отморявах преситените си от гледките очи, се замислих защо в много дворци и замъци, както и тук в много от значимите зали и покои на кралете, по гоблените, стенописите и таваните, преобладават образи и истории от гръцката митология. Какво представлява гръцката митология? Характерно за нея е, че тя няма свещени книги и е съставена от голям брой разкази, които обясняват произхода на света, детайли от живота и приключенията на голямо разнообразие от богове, богини, герои и героини. Всички те са представени в човешки вид, с всичките техни черти, желания, страсти и начин на поведение в живота. Всички те имали фантастични способности, преобразявали се и телепортирали на местата, където желаят. Били безсмъртни, не остарявали и не боледували. Притежавали съвършени тела и уникална индивидуалност. Боговете са представлявали едно обединено голямо семейство, обхващащо многочислено общество от личности. Най-старите богове сътворили света, а по-младите узурпирали властта им. Най-важното, нямало догми и забрани. Всички тези положителни емоции от гръцката митология предполагат да бъдат пресъздадени в светли цветни краски, които успокояват и радват душата. А и кой мъж не иска да е силен като Херкулес, красив като Аполон и да притежава жена като Венера? Също и коя жена не иска да е хубава като Венера и да се влюби в мъж с визия на Аполон или Зевс? Всеки иска да бъде улучен от стрелата на Амур, да не остарява, да е здрав и богат. Така че си отговорих на въпроса. Оставам на вас и вие да си отговорите на такъв въпрос, а и на този какво още има в тази резиденция, за което не съм разказала, а е много хубаво. Сами ще решите как, като я посетите лично или виртуално чрез интернет.
След като спряхме и помирисахме роза и орхидея, насладихме се на бонсай, идва ред за отмора, да се спрем на една поляна. Поляните са красиво място с много зелена тревичка, цветенца, много слънце и ухания. Какво кара въображението ми да си мисля за поляна? Това е площадът Мариенплац в центъра на Мюнхен, а по конкретно, където се намират много хубави цветенца. Едно от тях е Новото кметство.
Красива сграда, построена в периода 1867-1908 година във фламандски готически стил с по- силно изразено готическо влияние. Разположена е на 9000 кв метра. Фасадата гледа към площада, а зад нея се простира паркът Мариенхоф. Впечатляваща е и с красивите си цветни прозорци и сводести тавани с прекрасни дърворезби. Но най-интересното е, че има кула с глокеншпил, който свири 3 пъти дневно. В Европа има още 4 такива. Глокеншпилът е инструмент, който представлява съчетание от звънчета и металофон. Създаден е през 17 век по подобие на ксилофона. Моцарт е използвал глогеншпилът във „Вълшебната флейта“. Този в Мюнхен включва и красиви фигури, които се появяват и въртят в кръг. Изработени са почти с големината на човешки ръст и изглеждат реалистични. Едно от представленията с фигурите представлява сватбата на Уйлям V и Ренета Лорейнска през 1568 година. Под звуците на звънчетата те наблюдават снизходително преминаващи пред тях балгородници, офицери и стражи. Някои от тях яздят коне и всички развяват знамена с гербовете им. Второто представление е танц, известен като шлафертанц. Той се е танцувал за първи път, за да се отпразнува краят на чумата през 1517 година. Третото се вижда през нощта. Представлява нощен страж, който свири с рог, както и ангел пазител на Мюнхен, благославящ града от височината на кулата.
Слънцето на поляната е Фраункирхе или катедралата „Св. Богородица“ – от векове символ на града. Готическите ѝ кули са високи 99 метра, а от там се разкрива най-красивата гледка към Мюнхен и Баварските Алпи. Със закон е забранено в централната част на града около катедралата да не се строят сгради по-висока от нея, за да се запази тази гледка. Строителят е имал за задача да построи катедралата, така че тя да побира 20 000 души. Понеже се страхувал, че нямало да има достатъчно сили да я построи според изискването, се решил да поиска помощ от Дявола. Така сключил сделка, според която Дяволът щял да му помогне, но в замяна на това той трябвало да построи църквата, така че той да не види нито един прозорец, когато влезе в нея. По този начин тъмната катедралата щяла да наподобява Ада. Строителят обаче надхитрил Дявола. Той конструирал катедралата, така че два реда колони напълно скривали прозорците от поглед, като се застане в центъра на храма. Дяволът наистина не видял прозорец и изглеждало, че сделката била изпълнена, но като разбрал, че е надхитрен, от смъртен ядосано тропнал с крак в пода и така оставил отпечатък от крака си. Тази „дяволска стъпка“ се вижда и до днес на входа на катедралата. Господ обаче е благодарил на строителя за красивия храм и го благословил. Има и други легенди, но тази е най-атрактивна. В катедралата се намира и саркофагът на крал Лудовиг IV, изработен от черен мрамор. Храмът се ползва и като концертна зала, където се изпълняват произведения за орган и хор.
Така, казахме за едно цветенце и за едно слънце, но сред поляната се прави и пикник. Пикникът предполага да си хапнеш, да пийнеш биричка и да се повеселиш. Нашият пикник за отмора от това, което сме видели през деня, е бирарията Хофбройхаус. Баварският дук Вилхем V през 16 век построява пивоварна за придворните си, за да не внася скъпа бира. През 1607 година бирарията е била построена като неголяма пивница. През 1644 става пивница за конфюрста, но през Втората световна война била почти разрушена. Реставрирана е през 1958 година и се превръща в най-посещаваната бирария. На първия етаж има една огромна зала и две по-малки на втория етаж. Прекрасна градина допълва ансамбъла от места за пийване и хапване. Бирария побира 4000 човека. От 1890 година не се вари бира, а само се консумира наливна такава. Като специалитет се предлага жива бира с превъзходни качества. Заведението всеки ден приема стотици посетители, местни и туристи разбира се. Пие се на воля, хапването също е на ниво. Предлагат се баварски блюда свинско във всички разновидности, брецели, много видове сирена и салати. Баварска жива музика допълва удоволствието от пикника. Там се намира и т.нар. „Златна книга“ на бирарията. В нея се записват имената на известни личности, които са я посетили. Сред тях може да намерите имената на Ленин и Хитлер, били там заедно, също така Бисмарк, Моцарт, Брамс, Томан Ман, Горбачов, Таня, Влади и Желез Владеви и други. Постоянните клиенти на бирарията си имат специални много красиви халби, които заведението съхранява в индивидуални сейфове. Това е място за душата, която знае винаги какво да прави, за да е здрава и доволна, а ако научиш ума си да слуша посланията, които тя му изпраща, ще си щастлив.
Това е накратко каквото може да се види в Мюнхен. За повече подробности може да се разходите виртуално в интернет или да го посетите, за да си вземете вълшебен прашец за душата.
Като гледам през прозореца, слънцето грее, птички пеят, дърветата са нацъфтели, което ще рече, че е време пак за път. Трябва да събера емоции, че дантели не се плетат без прежда и пътеписи не се пишат без преживявания, а зимата е дълга.
