Как искам да си сложа Шапка невидимка

От детските си години още не вярвах на хората и си шиех въображаеми магически шапки, че като ги поставя на главата си, да изсъхнат сълзите на очите ми. Така си въобразявах, че съм невидима и можех да извлека смях от болките, а вечер, преди да си легна, когато съм бивала обидена,  завързвах всички тези усмивки по клоните на дърветата. Надявах се и  исках, като стана на сутринта, те да са цъфнали, за да мога  да ги докосвам и да си взема една, че да мога по-лесно да отвявам лошите мисли и да изчиствам моя вътрешен свят.

Но пораснах, станах на завидни години и си нямам все още шапка  невидимка.  Днес дните ми са по-тихи вече, но клоните на дърветата са същите, затова  сега си слагам всеки ден виртуална невидима шапка, която ми върши прекрасна работа. Което ще рече каквато и да е шапката, върши работа, защото любовта към живота и страховете в него са неизменни, каквито са били и в детството. Душата си я чувствам все същата,  аз не съм се изменила ментално,  все още не вярвам  на хората и ми се струва, че разликата е само в грима и червилото.

Харесвам дамите да носят шапка. Обичам да ги нося и аз, обичам и да ги рисувам. Кой как разбира какво означава видът на една шапка и какви изводи си прави за човека, не съм мислила, но е весело разбирането на шапките от французите. Според тях, ако една шапка не предизвиква някой остроумен коментар от мъж на улицата, то тя не е хубава. На това е заложил, мисля, и Рубенс в картината си „Портрет на Сузане Фърмент“, което е и новото ми творение. VILI ART, ателие, което изработва и картини върху платно за рисуване по точки, отново ми помогнаха да осъществя желанието си, за което сърдечно им благодаря.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дамата е с черна шапка, с широка периферия, която леко потъмнява лицето ѝ, създавайки невероятни отражения и нюанси. Художникът толкова умело и майсторски играе със светлината и цветовете при изписването на лицето и кадифените гънки на роклята, че е невъзможно да се гледа на тази картина с равнодушие. По нея тече живот, свежест и младост! На синия фон, подобен на свободно небесно пространство, фигурата на дамата изглежда още по-ярка и привлекателна, по-лека и по-ефирна. Върху шапка има  пера, но аз съм я създала с много  цветове, за да придам по-ярко усещането за нейния многолик характер. Защо? Защото казват, че в зависимост от това каква шапка носиш, такъв ти е и характерът.

Съществува така нареченият психологически подход на Шестте мислещи шапки, създаден от Едуард де Боно. В основата на този подход е начинът на мислене на човешкия мозък. Той мисли по редица различни начини, анализирайки наличните данни. Де Боно ги разграничава на шест главни категории, като смята, че всяка категория може да бъде умишлено провокирана. Всяка насока на мислене не е напълно естествена, самостоятелно съществуваща, а е само част от комплексното мислене на човешкия мозък. Затова всяка насока се ползва за кратък период от време. Идеята е да се провокира и усили всяка конкретна част, чрез което се намират нови аспекти на проблема и нови негови решения. Използва се разделението на шапките по цветове.

Методът на шестте мислещи шапки провокира хората да мислят извън утвърдените си мисловни схеми, възприемайки шест отделни гледни точки. Всяка гледна точка се символизира от шапка с определен цвят: 

Ø  Бяла шапка; 

Ø  Червена шапка; 

Ø  Черна шапка; 

Ø  Жълта шапка; 

Ø  Зелена шапка; 

Ø  Синя шапка.

1. Бяла шапка                  

Бялата шапка е символ на обективното мислене и е свързана с данните, информацията, въпросите, които изясняват една или друга информация, както и със слушането, разбира се. Хората, за които казваме, че са си сложили бяла шапка, са хора, които търсят или дават информация. И тъй като креативното мислене и мисленето изобщо не е възможно без информация, бялата шапка е начинът (като стил на поведение) да се дава или събира такава информация. Едуард де Боно отбелязва следното по повод на бялата шапка:

 “Представете си един компютър, който дава фактите и цифрите, които са му поискани. Компютърът е неутрален и обективен. Той не предлага интерпретации или мнения. Когато мислещият човек носи бялата шапка, той играе ролята на компютър.“

2. Червена шапка       

Червената шапка се свързва с чувствата и интуицията.

Понякога ние не можем да сме сигурни в едно или друго наше действие, но вътрешно усещаме, че знаем какво е нужно да направим. Червената шапка е мисленето в сферата на ирационалното, на интуитивното, т.е. на база на събран опит от миналото, но без достатъчно информация и факти.

Едуард де Боно отбелязва следното по повод на червената шапка:

 “Когато мислещият човек си слага червената шапка, има възможност да каже: „Ето какво чувствам аз по този въпрос.“

Червената шапка легитимира чувствата и усещането като важна част от мисленето. Тя дава израз на вътрешното ни чувство, така че да може да стане част от картата на мисленето. Червената шапка позволява на мислещия да изследва вътрешното усещане на другите, като ги помоли за тяхното „червено“ становище .

3. Черна шапка     

Черната шапка е една от най-често “използваните” шапки в мисленето и се свързва с логически-негативното.

Чрез мислене тип “Черна шапка” ние си обясняваме нещата по логически път, но обикновено използваме заключенията си, за да решим защо нещо НЯМА да стане, защо някаква идея НЕ Е добра и т.н.

Едуард де Боно споделя следното за черната шапка:

“Повечето мислещи – както опитните, така и неопитните – се чувстват най-удобно, когато нахлупят черната шапка.  Колкото и учудващо да звучи, голяма част от хората считат, че главната функция на мисленето е да се носи черната шапка. За съжаление, така се пренебрегват изцяло съзидателният, творчески и конструктивен аспект на мисленето. Въпреки това мисленето на черната шапка е много важна част от цялостния мисловен процес.”

Мислещият с черна шапка обяснява защо едно нещо няма да работи. От него се очаква да изтъкне рисковете, опасностите, потенциалните проблеми, както и недостатъците на даден проект.

Мисленето на черната шапка не е спор и никога не бива да бъде възприеман по този начин. Мисленето на черната шапка е обективен опит да се нанесат върху картата съответните негативни елементи. Мисленето на черната шапка може да оцени една идея с оглед на миналото, за да се види доколко тя съответства на това, което е известно.

Мисленето на черната шапка не бива да се използва за постигане на удоволствие от отрицанието или за изразяване на негативни предчувствия. Ако искате да изразите свои негативни предчувствия, използвайте червената шапка, а не черната.

4. Жълта шапка         

Жълтата шапка е логическото позитивно мислене. Жълтото като символ на слънцето е повод за оптимизъм, за проактивност, за надежда в бъдещето. На база на логиката носителите на жълтата шапка вземат решения кои възможности и алтернативи за работа са перспективни. Или при жълтите шапки акцентът в мисленето е към позитивното, към конструктивното, към възможните положителни резултати. Едуард де Боно отбелязва следното за жълтата шапка:

“Позитивното отношение е въпрос на избор. Можем да предпочетем да гледаме на нещата позитивно. Можем да решим да се концентрираме върху положителните страни на ситуацията. Можем да търсим полезното в нея. Подходът на жълтата шапка е точно противоположен на подхода на черната шапка. Черната шапка се занимава с негативната оценка, а жълтата – с позитивната. За съжаление, ние имаме повече естествени основания да бъдем негативно, а не позитивно настроени. Негативното мислене може да ни предпази от грешки, рискове и опасности. Позитивното мислене трябва да бъде смесица от любопитство, удоволствие, ненаситност и желание „да накараме нещата да станат“. И може да се твърди, че човешкият прогрес зависи именно от това желание.”

5. Зелена шапка   

Зелената шапка е шапката на креативността и творческото мислене. Хората, които си слагат зелени шапки, са хора, които търсят нови идеи, опитват се да откриват нови възможности, използват методи за насърчаване на креативността като брейнсторминг, търсят нови алтернативи.

Едуард де Боно споделя следното за зелената шапка:

 “Зелената мислеща шапка се занимава конкретно с новите идеи и новия поглед към нещата.   Мисленето на зелената шапка е насочено към бягство от старите идеи, за да се намерят по-добри, т.е. към промяната. Мисленето на зелената шапка е целенасочено и концентрирано усилие в тази насока.”

Едуард де Боно насърчава хората, които са по-често склонни да носят зелени шапки, да не се отчайват, ако си имат работа с влиятелни хора с черни шапки, а да се опитват да ги притиснат в ъгъла, като им предложат директно да мислят креативно, поне за миг.

6. Синя шапка       

Синята шапка е онзи начин на мислене и поведение, при който ситуацията се контролира според обстоятелствата. Ако дискусиите в един екип например стигат до задънена улица или е налице групово единомислие, човекът със синя шапка ще е този, който ще насочи хората към кратка брейнсторминг сесия (зелена шапка), към събиране на повече информация (бяла шапка) и т.н.

Едуард де Боно отбелязва следното за синята шапка:

“Представете си пулт за управление. Управлява го човек, облечен в синьо, носещ синя шапка. Когато сложим синята шапка, вече не мислим за темата на дискусията. Вместо това мислим за мисленето, което е необходимо за разглеждането на тази тема. Освен за синьото небе и всеобхватното управление, синьото е и внушение за дистанцираност, хладнокръвие и поставяне на нещата под контрол. Диригентът на един оркестър прави знак първо на цигулките, след това на духовите инструменти. Диригентът управлява оркестъра. Диригентът носи синя шапка. Синята шапка прави за мисленето това, което диригентът прави за оркестъра. Когато носим синята шапка, ние казваме на другите, а така също и на себе си – коя от останалите пет шапки да си поставим. Именно мисленето на синята шапка ни казва кога да сменим шапките.”

Мислещият със синя шапка наблюдава протичащия процес на мислене. Той е хореографът, който режисира стъпките, но и критикът, който гледа какво се получава. Освен да обобщава от време на време какво е постигнато до момента, синята шапка има за задача да формулира окончателните заключения и изводи.

Ще ви предложа снимки на дами с шапки, известни на цял свят,  за да прецените дали е вярно това за цвета на шапките, а и те  казват интересни неща, които аз  споделям.

Английската кралица         

Харесва ми това:

„Вярвам, че млади или стари, имаме толкова неща, които да очакваме с увереност и надежда, вместо да гледаме назад с гордост.“

„Всеки ден е ново начало. Знам, че единственият начин да живея живота си, е да се опитам да направя това, което е правилно, да гледам напред, да дам най-доброто от себе си във всичко, което денят носи, и да се доверя на Господ.“

А тази е на Екатерина Велика:  

 

 

 

Тя е носила повече корони и диадеми и има снимка само с една шапка. За нея едно от най-важните неща е хармонията - вътрешната хармония и хармонията на духа с тялото. За да упражни ума си, Екатерина II заучава цели страници от трудовете на Волтер и Монтескьо. Води си дневник, в който преписва пасажите, които  я впечатляват. В младостта си  в този дневник записва, че е "необходимо да изгради свой характер". И с по-нататъшния си живот блестящо се справя с тази задача, като основава съдбата си върху знанието, здравето и самообладанието.

А ето и на дама, която не е световноизвестна, но е хубаво да я спомена - Лора Каравелова, защото е наша и  с  характер, подобен на много дами.  

„Дълбоките ѝ черни очи тлееха като жар и те просмукваха в себе си, тънките ѝ ноздри треперкаха, малките ѝ нежни устни трептяха, някакви леки вълни се раждаха и изчезваха из формите ѝ." Така Андрей Протич описва фаталния женски чар на Лора Каравелова, който омагьосва и превръща мъжката душа "в нещо като гейзеров кладенец", дотогава спокоен, незнаещ своята сила.

 

 

 

Ето и моите шапки. 

Бялата шапка е първата ми и е символ на щастлива усмивка. Виолетоволилавата (на черно-бялата снимка вдясно) в тон с палтото беше втора и е символ на най-прекрасната и щастлива усмивка. Третата е кожена от нутри и е символ на доволство и удовлетвореност от живота. Последната е плетена бежова шапка, която символизира ежедневната ми театрална усмивка, придобита с времето. Резултат на рутина и постоянство. Цъфтяща във всеки момент на лицето при среща с хора, независимо какви.                                                                

Аз не съм всеизвестна дама, но за себе си съм щастлива, че съм такава, каквато съм. Те не са шапки невидимки, но под тях аз съм си изработила някои състояния за поведение в живота, които са ми помогнали да живея. Вярвам, че времето е пясък, животът е вода, а думата е вятър. Внимателно с тези компоненти, за да не се получи кал! Също знам, че как ще се развие съдбата, никой не знае… За това живей свободно и не се страхувай от промените. Господ взема нещо, не спуска онова, което ти дава в замяна.

Не ми пука какво мислят хората за мен, важното е какво аз мисля какво съм, защото човекът не може да бъде доволен от живота, ако е недоволен от себе си. Най важното е обаче, че живея  без завист, защото тя  отнема късмета ти, усмивката не слиза от лицето ми където и да съм, каквото и да ми се е случило, защото това крепи душата ми и  създава комфорт на сърцето. Усмихвайте се на живота и на всички срещани от вас хора, независимо какви са, така животът ви ще е по-лек и дълъг, а и Господ повече ще ви се радва, че сте на тази земя.

Предлагам и случайно избрани дами с шапки, върху които може  да помислите и си  създадете история за тях, като упражнение на мисълта и излизане от сферата на душевната скука. Така няма да творите лоши мисли, ще берете всяка сутрин по една усмивка, цъфнала на дървото до вашия балкон. Всяка усмивка ще е цел във вашия ежедневен живот, независимо на каква възраст сте. Ние не знаем колко е, но целите трябва да са повече от една. Китайците казват, че целта не трябва да е една-единствена, защото това ще е краят. Дали е така, не знам, но да опитаме и „да бъдем“ колкото може повече, ако не с шапка невидимка, то с нейния заместник – усмивката, било то истинска или само поза, театрална или по етикет.  

Има една песен, в която се казва, че: „не знае никой преди колко века разбудила е тя човешкото в човека, но струва ми се, в нощ студена от майчина целувка е родена. Усмивката - със своята нишка лека човека привързва към човека. И днес когато на твоите устни тя цъфти, усмихнеш ли се - хубав ставаш ти. Не бива без усмивка дом да има, без нея по света ще бъде вечна зима.“

А сега до скоро, когато завърша следващата картина, но кая ще бъде, усмивката ще каже, защото в живота трябва да знаеш как да искаш това, което желаеш да получиш.