Храмът „Св. Василий Блажени“ е сред най-известните забележителности на Русия. За голяма част от жителите на Земята той е символът на Москва, също както Айфеловата кула е символ на Париж, часовниковата кула „Биг Бен“ в Лондон е символ на Великобритания и т.н. Катедралата е филиал е на Държавния исторически музей на Русия и е включена в Списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Пред катедралата през 1931 г. е поставен бронзовият паметник на Минин и Пожарски, един търговец и един принц, върнали Москва на московчани.
Легендата за създаването на „Св. Василий Блажени“ разказва, че катедралата е строена през 1555-1561 г. по заповед на Иван Грозни по случай превземането на Казан и победата над Казанското ханство, а след това архитектът е бил ослепен, за да не може да направи друг подобен храм.
Храмът се състои от 8 параклиса, разположени около издигащата се над тях девета църква. Над всеки параклис има купол с различни шарки. Всичките 9 църкви са обединени от обща основа, обходна галерия и вътрешни преходи. През 1588 г. от североизток към храма е пристроена постройка, осветена в чест на Василий Блажени (1469 – 1552), където се намират и неговите мощи. Смята се, че самият Василий е събирал пари за храма, които малко преди смъртта си дал на Иван Грозни. Освен това царят почитал Василий и бил силно впечатлен от предсказанията му за опустошителни пожари през 1547г., които се сбъдват. Достроена е и пристройката „Рождество на пресвета Богородица“. През 1670 г. е построена и високата 65 м камбанария. След време през 1929 г. храмът е затворен за богослужение, камбаните са свалени и е обявен за музей. Отново започва да се използва за богослужения от 14 октомври 1991 г., а през останалото време е отворен за посещение на туристи.
Освен легендата за създаването на катедралата съществува и още една доста интересна, тази за Наполеон. Той искал да отнесе в Париж красивата катедрала, като я демонтира. Това обаче било извън неговите възможности, затова решил да унищожи църквата, като я напълнил с барут и я подпалил. Ненадейно завалял чудотворен дъжд и предотвратил експлозията. Така тя остава единствената сграда в Русия, наподобяваща с архитектурата си пламтящ огън, издигащ се към небето. Всъщност в архитектурата ѝ се крие дълбок религиозен символизъм – идеята за Новия Йерусалим – Небесното Царство, описано в Откровението на св. Йоан. Осемте кули са разположени около център и образуват звезда с осем върха. Числото 8 носи дълбок религиозен смисъл – Христос се е възнесъл на осмия ден според древния еврейски календар. Също така се смята, че след Второто пришествие ще се възцари обещаното осмо небесно царство.
На пръв поглед кулите и куполите изглеждат хаотично разположени, но всъщност има значителна симетрия и символика в дизайна. Осемте куполни параклиса символизират осемте нападения срещу Казан: те са четири големи под формата на осмоъгълници и четири малки с форма на квадрат. В центъра се намира малък златен купол.
Отвътре катедралата представлява лабиринт от тесни сводести коридори. Най-голямата от всички църкви е с височина 64 кв. м. Стените на църквата са с много голяма дебелина. Таванът е уникален по своята структура и същевременно е напълно плосък. В най-малкия купол е разположено светилището на Василий. Той е посветен само и единствено на него. Ето няколко капчици от вътрешния интериор:
Църквите са изградени от червени тухли. Куполите са шедьоври, доставящи на душата блаженство. Френският дипломат Маркиз дьо Кустин е оприличил всеки един цвят на куполите на катедралата на природни реалии: златна риба; кожа на змия; непостоянни нюанси на гущер; грациозна роза; синевата по шията на гълъба. Моите реалии обаче не са природни, а са свързани с душата и народните облекла на хората в Русия. Ето тези носии например:
Какво означава всеки цвят, блестящ върху куполите на катедралата и разбира се, по всички църкви в Русия, както и в народните носии?
Черното се свързва с монашеството, загърбило светския живот, зеленото е цвят, който олицетворява вечния живот в руското православие и се свързва със Светия Дух. Червеният цвят е много важен, защото червеното е цветът на огъня и символизира горящия храст, от който Бог говори на Мойсей на връх Хорив. Той е и цветът на Христовата кръв и се свързва с Великден – Възкресение Христово. Синьото е символ на рая, а съчетанието на синьо и бяло се свързва с Божията майка. Исус Христос и светците често се изобразяват в сини роби, тъй като те са обитатели на рая. В съчетание със синьото неизбежно е и белият цвят. Бялото означава сияние, сравнено с божествената светлина. Но цветът на славата и достойнството е жълто-златистият цвят. В руското православие той не се асоциира със златото или парите. Той е символ на топлината и на божията любов. Въпреки че през XII-XIII в. в Европа жълтото започва да се свързва с предателството на Христос от Юда и Юда традиционно се изобразява облечен в жълти дрехи, в руското православие тази връзка не съществува. Православните свещеници носят жълти одежди на неделните служби, както и през повечето дни от годината, освен ако в църквата не се провежда възпоменание. Ако църквата има златни куполи, тя е осветена в чест на Христос или в чест на един от 12-те велики празника в Източната православна църква.
Повече не е необходимо да описвам катедралата, защото нейното величие може да се осъзнае само като се види на живо. Аз съм я видяла и толкова ме е впечатлила, щото, след като посещавах катедрали във Франция, Италия, Англия и Германия, все ги сравнявах с нея. Но те са несравними. Първенство не бих се решила да дам на никоя, но и не мога, защо всяка си има своята хубост, величие и предназначение.
Защо обаче храмът заема важно място в църковния живот? Защото, отправяйки поглед към бездънните небеса и безкрайните далечини на Вселената, ние трудно можем да проникнем в нея. Вселената наистина е чуден Божи храм, огласян от божествена музика, и тая превъзходна хармония, която съществува в него, ни е недостъпна. Ако отправим поглед към природата, в която живеем и с която сме свързани в жизнено единство, ние също можем да се опияним от Божието величие, но няма да чувстваме пулса на сърцето си и това, което то желае.
Храмът е друго нещо. Той е духовна лечебница и тихо пристанище на душата. Тук вярващите идват да излекуват телесните и душевните си недъзи чрез целебната сила на Божията благодат, която тъкмо немощното лекува и оскъдното изпълнява. Душата, както и тялото, е изложена на различни недъзи. За лекуването на телесните болести Бог е дал много билки, от които се приготвят всевъзможни лекарства. Но и за лекуването на душата Бог е приготвил лекарства. Най-добре е изразено това в стихотворението „В храма“ на от Иван Вазов:
„Неволно отбих се в Божия храм –
кат пътник отпаднал под сенчица хладна,
свещена молитва възлизаше там
и лей се мир сладък в душата ми страдна.
Наведох смирено, покорно глава,
смущение тайно обзе ме неволно,
и някакви чудни и нови слова
из моето сърце извираха болно.
Аз молех се нежно на Бога велик
за помощ, утеха в живота ми тежки —
за мене, за брата, за всеки клетник,
за всичкия страждущи род человешки.
И молех на Кръста разпетий Христа
да вдъхне мен Свойта любов и търпенье. ..
и дълго йощ шъпнеха мойте уста,
и леко и светло ставаше на мене…”.
С храма са свързани и най-важните събития от живота на християнина. Тук той бива кръстен, миропомазан, тук получава освещение на своя брачен съюз, тук се съединява с Господа в тайнството св. Евхаристия и пак тук ще бъде донесен, вече като покойник, за да се помоли св. Църква за неговото пътешествие от този свят във вечния живот.
Ето, това е за хората храмът – небе на земята, духовно училище, школа за благочестие, духовна лечебница, място за среща с всички живи и невидими духовни същества, място за присъствие и духовно съзерцание Божи спасителен кораб, тихо пристанище, място за обществено богослужение, светилище, наш дом, място за пълно духовно единение!
Св. Иоан Златоуст казва за храма, че е съдилище, лечебница и училище за любомъдрие и възпитание на душите, школа, където опитно се учим да възлизаме към небесата Така, че всеки може да си избере, кое ще му послужи за успокоение на душата-небето, природата или храма.
Аз съм си избрала небето. Когато ми стане мъчно, поглеждам към Вселената, бродя между звездите, спирам се на някоя планета и си приказвам със съдбата, отредена ми с Божие решение. Става ми леко, навирвам глава, залепвам на лицето една усмивка и слънцето пак стопля душата ми, за да се радвам на този свят. Когато ми е трудно, за храм избирам дома си. Скривам си главата от неволите и страховете, както прави щрауса, а след като намеря решение как да изляза от трудната ситуация, която ми е дошла на главата, пак излизам навън сред белия свят, за да продължа напред. Не съм избрала храма, защото редът в държавата ни беше такъв, че ни забраняваха да ходим там. Когато вече можеше, посещавах катедрали и църкви само за да се насладя на величието им и ценностите, които съхраняват, създадени от велики художници и скулптури, мощи на светци и други.
Изводът обаче е, че каквото и да си изберете, за да се поклоните пред Божията воля, е добро решение.
Предлагам ви и едно музикално решение, което визуално доказва връзката човеците с Вселената, Природа и Храма Божи. Доказва стремежът ни да живеем така, че да имаме повече щастливи дни на този свят. Дай Боже всеки му!