МАЛТА – събрани съкровища на човешките желания, равностойни на съкровищата в пещерата на Аладин

Първото нещо, което направих, когато стъпих на остров Малта, беше да кажа „Здравей, Малта“ и да я запитам ще си осъществя ли желанието за душевен мир и спокойствие.

Запитах  я това, защото не съм  човек, чийто характер е да изпада в екстаз от природни величествени гледки. Романтиката ми е чужда като състояние, но за мое най-голямо учудване ми се случи да бъде полезна. Получи се желанието ми да си възвърна до голяма степен душевния мир, спокойствие и примирение със случващото се в живота на човек. Случи се с помощта на едно тайнствено и загадъчно същество, наречено от мене призрачен дух от едно минало, на когото позволих постоянно да витае  около мен. Усещах  го  над крепостните стени, дворците и църквите, улиците и  край изхабените от векове сгради. Пренасяше ме в един свят, характерен за Средновековието, изпълнен с безброй  кръстоносни походи и битки, тропот на коне, блясък на стомана, търсене на изкупление, спасение и живот. Духът ми помагаше да се превърна в зрител на филм като от онези, които се излъчваха по Viasat History, в които историческите събития се пресъздават от артисти, облечени според модата на времето. Тези филми имат способността да те превърнат в зрител на променящия се пред очите ти свят. Свят, в който долавяш нещо стаено, което не си е отишло безвъзвратно, а очаква да го откриеш и освободиш от забравата. Соленият мирис на въздуха, развяван от морския вятър, помагаше това да се случи и тук в Малта на живо.

Не съм романтична, но имам много добре развито въображение от многото книги, които съм прочела, и то ми позволи заедно с дух Малта да игнорирам реалния свят от време на време  и да си представя миналото. Минало от спомени, от останки на предишни времена, трофеи от победите, които превръщат малката островна страна в митология. Заради стратегическото си значение в Средиземно море Малта има повече история, отколкото един пътешественик може да разгадае за няколко дни, но чрез символите, които по всякакъв начин я представят пред света, може да се  разгадае истинското ѝ значение за съвремието. Пред погледа ти първо се разстила скалистото великолепие на острова и пръснатите сред тях зелени петна от дървета и трева, заобиколени от  безбрежната синева на морето, сляло се с хоризонта на небето.   

На втори поглед са домове и храмове, построени от обработения бял камък, недокоснати от вековете, което за Малта е може би символ за цялост и устойчивост на човешкия дух. 

На трети поглед е съвременното строителство. Красиви бели домове и хотели в бяло, с просторни прозорци, балкони и тревни площи, допълнени с портокалови дървета и много коли.

 

Така целият остров прилича на огромен кораб, плуващ в синьото море, носещ душите на онези рицари, които са го изградили като непристъпна крепост, препречила пътя на завоевателите от Изток към Запад.  Душите на хората, които са създали съвремието и независимостта и ще носят душите, които съграждат бъдещето, което не е толкова романтично. Романтично или не в борбата за оцеляване на независимостта на острова и просперитета ѝ в Европа, какъвто и хаос, лудост, отчаяние да е преживял светът – соколът и кръстът оцеляват и до днес като малтийски символи на вярата.

 Това бяха лиричните ми отклонения за Малта. Всъщност най-същественото, което посетихме, беше катедралата „Свети Йоан“ и Националният музей на изящните изкуства MUZA във Валета. Но за това по-късно. Най-напред ще разкажа с няколко думи за завладяващите градчета, всеки от които предлага уникална комбинация от история, култура и природна красота.

Същински лабиринт от цветни врати и балкони, вплетени в старата архитектура на острова. Тук ярките синьо, зелено, червено… оживяват по фасадите, превръщайки каменните улици в пъстра галерия. Всеки балкон носи своя история, всяка врата е портал към друго време. Архитектурата и културата на Малта се ражда от морето. Разположена между Сицилия и северноафриканското крайбрежие, островната държава е известна с драматични брегови линии и исторически забележителности.

Най-интересните градове в  Малта са:

Валета, столицата на Малта,  която събира богатство от история и култура в сравнително малката си площ. Със своята зашеметяваща барокова архитектура, включително катедралата "Свети Йоан" и двореца на Великия майстор, Валета е съкровищница за любителите на историята и изкуството. Оживените улици на града, историческите крепости и панорамните гледки го правят задължителна дестинация.

Мдина, често наричан „Тихият град“, е укрепен средновековен град, разположен във вътрешността на страната. С тесни, криволичещи улички, древни каменни сгради и ясно усещане за история, Мдина предлага поглед към миналото на Малта. Акцентите включват катедралата Мдина и красиви панорамни гледки.

Точно извън Мдина се намира Рабат, очарователен град, известен със своите катакомби, исторически места и спокойна атмосфера. Катакомбите на Св. Павел и катакомбите на Св. Агата са  гробни камери, които дават представа за ранните християнски практики.

Слима е оживен крайбрежен град, известен със своята крайбрежна алея, пазаруване и оживен нощен живот. Той предлага зашеметяваща гледка към Валета през пристанището и е популярна дестинация за плуване и водни спортове.

В непосредствена близост до Слима, Сейнт Джулианс е оживен град, известен със своите забавления, ресторанти и нощен живот. Районът Paceville е особено известен със своите клубове, барове и ресторанти, което го прави център за тези, които търсят оживен нощен живот.

Биргу е градът, пропит с история и морско наследство. Той е с добре запазена средновековна архитектура, където се намира историческият форт Свети Анджело, изиграл централна роля по време на Голямата обсада на Малта през 1565 г.

Коспикуа, друг от Трите града, предлага поглед към морското минало на Малта. Градът е известен със своите исторически пристанища, църкви и крайбрежни алеи.

Моста е известен със своята забележителна ротонда на Моста, масивна църква с един от най-големите неподдържани куполи в света. Известен е и с чудото, случило се по време на Втората световна война, когато бомба пробива купола по време на служба, но не избухва.

А сега за катедралата „Свети Йоан“ във Валета.

„Свети Йоан Кръстител“  е римокатолически християнски храм, разположен в столицата на Малта Валета. Има статут, равен с този на архиепископската катедрала „Свети Павел“ в старата столица Мдина, и затова се нарича конкатедрала (съкатедрала). Построен е през XVI век като монашеска църква за нуждите на ордена на рицарите хоспиталиери, наричани още малтийски рицари. Храмът е посветен на Свети Йоан Кръстител, който е патрон на ордена. Тук се намира и специално нарисуваната за пристроения параклис картина „Обезглавяването на Свети Йоан Кръстител“ от живелия в Малта италиански художник Караваджо.

Катедралата е построена по проект на архитекта Джероламо Касар, наричан Строителя на Валета.  По протежение на двете страни на кораба на катедралата са разположени олтари. Осем от тях са посветени на основните народности и говорими езици на рицарите от ордена на хоспиталиерите.      

При формирането на екстериора архитектът Касар прилага насечена-ортогонална стилистика, близка до изграждащите се по същото време във Валета фортове и отбранителни съоръжения. Схемата на главната фасада се състои от централна част с приблизително квадратна форма, визуално разчленена на две нива по височина, която е рамкирана симетрично от двете кули на камбанариите.

Средната част допълнително е разчленена на три сегмента посредством дорийски пиластри. Образуваният централен вертикал, съдържащ и главния вход, завършва с малък фронтон в тимпана на който е монтиран бронзов барелеф на Христос, преместен тук през 1850 г. от друга по-малка църква. Върхът на фронтона е увенчан с характерния малтийски рицарски кръст.

В контраст с изчистената фасада, интериорът е с богато разработена барокова визия. Стените са покрити с резбовани каменни фризове, флорални елементи, малтийски кръстове и гербове. Сводовете са изрисувани със сцени от живота на Свети Йоан Кръстител. Основен техен художник, както и на част от страничните капели и параклиса е италианецът от Калабрия – Матия Прети, който също е произведен в рицар, но не от хоспиталиерите. Декорациите при светилището и олтара са изработени от лапис лазули и други редки мрамори. Олтарната скулптурна група изобразява кръщението на Христос от Йоан Кръстител. Изработена е от италианеца Джузепе Мазуоли.

Основна характеристика на интериора е паважът на пода от цветни мраморни пана, представляващи надгробни плочи на погребаните тук близо 400 видни членове на Ордена на хоспиталиерите. Плочите са изпъстрени с хералдически символи, религиозни мотиви, военни и морски трофеи. Поставяни са от началото на XVII до края на XVIII век. В катедралата има осем капели, посветени на различни националности. Първата е на Германия, посветена на Богоявление. В тази общност са включени не само рицари от Германия но също и от Австрия, Швеция, Норвегия, Дания и Холандия. Рисунките са дело на малтийския художник Стефано Еради и са датирани от втората половина на XVII век. Олтарната картина изобразява Поклонението на влъхвите.

Следваща капела е на Италия посветена на св Екатерина. На Франция е  разположена в лявата редица странично на главния олтар. Посветена е на покръстването на апостол Павел.

Също така странично на главния олтар е разположена капелата на Прованс. Това е първата изградена капела в лявата редица, датирана е от 20-те години на XVII век. Посветена е на Архангел Михаил.

Англия и Бавария   е в края на лявата редица , която първоначално е назовавана Светилище на Светите Реликви. В края на XVIII век е преобразувана в капела на Англия и Бавария. Посветена е на Свети Карло Боромео, кардинал и архиепископ на Милано, известен реформатор на католическата вяра. Първа откъм главния портал в дясната редица е капелата на Кастилия, Леон и Португалия. Разположена е точно срещу тази на Германия. Посветена е на Свети Яков Алфеев, апостолът покровител на Испания. Олтарът изобразява Свети Яков, носещ на гърдите си раковина – атрибут на поклонниците, които посещават неговото светилище.

В дясната редица, точно преди началото на главния олтар, се намира капелата на Арагон. Посветена е на Свети Георги, покровител на арагонските рицари.

Последна от капелите на националностите в дясната редица е тази на Оверн. Разположена е странично на главния олтар, срещу капелата на Франция. Посветена е на Свети Севастиан.

Освен осемте национални капели, в катедралата е изградена още една, наречена капелата на Светото Причастие. Разположена е в дясната редица, встрани от главния олтар. Тази капела е изключително важна за рицарите. Тук се е пазила иконата „Мадоната от Филермос“, която са смятали за чудотворна. Тя е притежание на ордена още от времето, когато рицарите пребивават в Йерусалим. Това е иконата, на която хоспиталиерите са се молили за победа преди битките, и в случай на такава, ключовете на завзетата крепост са се предлагали на Дева Мария. Тези ключове стоят в капелата. Сред тях са ключовете на замъците в Лепанто и Патра.

Когато Наполеон завладява архипелага през 1798 г. и принуждава рицарите да напуснат Малта, тогавашният велик магистър Фердинанд фон Хомпеш цу Болхайм взима иконата със себе си. По-късно тя е отнесена в Санкт Петербург, но след октомврийската революция е скрита в манастир, след което следите ѝ се губят за няколко години. В наши дни „Мадоната от Филермос“ е изложена в Музея за изящни изкуства в Черна гора.

Параклисът

Караваджо – „Обезглавяването на св. Йоан Кръстител“ (1608). В пристроена сграда, долепена до югоизточната фасада, като продължение на първите две оси на катедралата откъм главния вход е изградена залата на параклиса. Построен е в периода 1602 – 1605 година като място за посвещаване на млади послушници. Управляващият тогава велик магистър Алоф дьо Винакур потърсил художник, който да разкраси все още скромно изглеждащата монашеска църква, а също и да бъде нарисувана картина, върху която да медитират послушниците. Впоследствие параклисът се превръща в дом на най-голямото по размер (361 х 520 см) произведение на Караваджо – „Обезглавяването на Свети Йоан Кръстител“ (1608), която е единствената му подписана творба. Тук е изложен и оригиналът на друг шедьовър на художника – „Пишещият Свети Йероним“ (1607 – 1608) ,преместен от италианската капела.

Първоначално залата на катедралата е с правилна правоъгълна форма както в разрез, така и по височина. Това е променено през осемдесетте години на XVII век от Матия Прети, на когото е възложена предекорацията, включително инсталирането на красивия олтар, поръчан от великия магистър Карафа. Поставени са позлатени фризове по свода и арката на апсидата. Изграден е дървен окачен таван във венециански стил с изрисувани три сцени от Страстите Христови. В залата е монтиран стар орган, датиращ от XVI век, който е реставриран през първото десетилетие на новото хилядолетие.

В катедралата има и музей. В различни зали от пристройките към катедралата са поместени безценни колекции от произведения на изкуството и реликви, събирани като дарения за храма от малтийските рицари. Една от колекциите съдържа уникални религиозни одежди, предназначени за използване при специални официални церемонии. Изработени са от коприна и сатен, изпъстрени с богати бродерии, често третирани със злато и сребро. Цветовете на всеки комплект одежди са внимателно подбирани, съобразно църковния календар за придаване на допълнителен символизъм на литургиите.

Друга забележителност в катедралата е колекцията от огромни фламандски гоблени. Броят им е 29 и са поръчани в брюкселското ателие на Юдекос де Вос за сумата от 40 000 скуди. Изобразените по тях алегории са базирани на рисунки по същата тематика от Рубенс. Гоблените са дарение от арагонския велик магистър Рамон Перелос и Рокафул, издигнат на длъжността през 1697 г. Поръчката е доставена в Малта през 1701 г. Следва колекция от ръчно изписани и богато украсени хорови книги. Съставена е от три комплекта съответно с по десет, седем и две книги от XVI век. Комплектите са дарени от великите магистри Филип дьо л'Исл-Адам, Юг Лубен дю Вердал и Антоан дю Пол. Много още може да се разказва за катедралата, но по добре да я видите по възможност. Цялата блести от позлата отвътре. Заслужава си чакането от около час, за да влезеш вътре. Дългата опашка не спира през целия ден.

Националният музей на изящните изкуства във Валета също е нещо, което не е за изпускане. Акронимът MUŻA на малтийското пълно наименование Mużew Nazzjonali tal-Arti е пряка препратка към митологичните музи от Класическата античност. В музея са изложени произведения на изкуството от 15-и до началото на 21-ви век. Чрез своята разнообразна колекция от картини, скулптури, мебели, сребърни предмети, произведения върху хартия и предмети на изкуството MUŻA показва художественото развитие в Малта, повлияно от нейния средиземноморски контекст, както и от културните влияния, произтичащи от управлението на Малтийския орден на Св. Йоан (1530-1798), Британската империя (1800-1964), периодът след независимостта (1964-) и цялостното въздействие на Църквата.

MUŻA означава също и „настроение“ и „вдъхновение“ на малтийския народен език. Всички изложени произведения се базират на четири основни разказа: Средиземноморието, Европа, Империята и Художникът.

Художествените галерии на приземния етаж представят постиженията на малтийски и чуждестранни художници от 20-и и началото на 21-ви век. Тук ще намерите рисувани и изваяни портрети, скулптури от бронз, гипс и теракота, както и абстрактни произведения. Богатата гама от стилове илюстрира еволюцията на малтийските артисти и отгласа в тях на събитията от Втората световна война, колониалната политика, борбите за религиозна идентичност и независимост.

Средиземноморските галерии на първия етаж се състоят от много религиозни и светски картини, църковни сребърни прибори, мебели, полихромни, мраморни и гипсови и скулптури. Замислени да изпълняват религиозни цели или да пресъздадат абстрактни идеи чрез символи и персонификации, тези произведения на изкуството отразяват редица художествени течения и влияния, достигнали до Малта през Средиземно море както от Европа, така и Северна Африка.

На същия етаж са разположени и залите, представящи Европа. В тях са подредени произведения от 16-и до 18-и век, когато Орденът на Св. Йоан управлява Малта. Притокът на художници от континентална Европа въвежда нови стилове, които в крайна сметка спомагат за пораждането на европейската идентичност на острова. На видно място са изложени барокови религиозни картини, портрети и гледки към Валета.

Междинният етаж се заема от произведения, посветени на историята на Империята, които визуално разказват за мястото на Малта в Британската империя. Тук могат да се видят градски и селски изгледи, човешки фигури, сцени от Константинопол и литографски произведения.

На мен най-много ми хареса съвременна картина на малтийския художник Caesar Attard (р. 1946). Той учи в Малтийското училище по изкуства и остава верен на местната арт сцена, участвайки местните артистични групи Spectrum '67, Vision '74 и Atelier ' 56. Атард е учител и лектор по изящни изкуства и история на изкуството в Катедрата по изкуства в Junior College на Малтийския университет.

Харесах си също и паметника на Чехов:

Във Валета не бива да пропускате и атракцията с топовните изстрели. Всеки ден по обяд крепостта „Св. Петър и Павел“, или така наречената Батарея, се пълни с туристи. Тя се намира в градините „Барака“, на една от най-високите точки в столицата Валета. Оттук се открива великолепна гледка към Голямото пристанище, залива и трите града отсреща. А сред дръвчетата с нарове и портокали има пиано, на което всеки посетител на парка може да посвири.  Точно в 12 часа едно от старинните оръдия на крепостта, служили за нейната защита през Средновековието, произвежда топовен гръм. Тази старинна впечатляваща церемония се провежда повече от 400 години.

Всеки ден гърмежите на поставените тук топове напомнят, че Малта е будна и връщащата се към рицарите памет е като един дух, който е останал национален символ.

В Малта има и нещо, което я свързва с България. Това е дворецът с ботаническа градина, копие на този в Балчик.

През 1921 година румънската кралица Мария решава да посети Балчик, заинтригувана от разказите на приятелите си княз Сатмаре и неговата съпруга Ортанса, наричащи града „зелен оазис". Запленена от природното очарование на мястото, от белите скали и тихото море, тя решила да изгради тук своя лятна резиденция и през 1937 година дворецът бил готов. Нарекла го "Тихото гнездо". За щастие, имала строго изискване: сътвореното от човешка ръка да не нарушава естествената красота и великолепие на местността. Нейна внучка, запленена от красотата му, създава подобие на него във Валета. Всички посадени видове дървета, храсти и цветя са донесени от гости на замъка от различни кътчета по света.

Не съм си мислила, че ще ми дойде наум да посетя Малта. Духът до известна степен обаче ми помогна да възстановя душевният си мир.

Чао, Малта!