Здравейте отново любители на разни четива и картини, рисувани за удоволствие на душата и очите!
Много харесвам, както навярно и всички хора по света, цветята и детските години на човека. По тази причина, драги люде, ви представям една картина, която нарисувах по метода рисуване по точки.
Радвам се, като я гледам, защото си представям, че и аз съм била едно такова дете. Дете като тези на картината, весели щастливи, радващи се да садят цветя. Казват, че децата са цветята на живота и като тях те омайват с всевъзможен аромат. Един път вълшебен, друг път неприятно миризлив но поносим, ала се случва и непоносим. Разнообразието от техните аромати обаче, прави живота ни под слънцето пълен с много радости, надежди, тъга, усмивки и жажда за живот. Децата и цветята са и най-красиви, защото те карат да вярваш, че светът е по-нов и по-чист . Те, децата, като малки са като рози, лалета, минзухари, теменужки... А като пораснат и станат по-зрели пак са си деца, но кактуси. Защо както кактуси? Защото кактусите са мъдри цветя, приспособяващи се към всякакви условия, за да оцелеят, а и са най-разнообразни на вид. Едни имат много красиви цветове и изглеждат приятно бодри, други притежават само бодли, но не са зловещи, а трети са и бодливи, и зловещи, но все пак цветя.
Светът и хората могат да се сравнят с цветни букети, защото всички имаме вълшебна връзка с цветята и природата, която обитаваме. Те са символите на нашият растеж. Аз например, а има и други, разбира се, като мен, щом видя цвете, винаги спирам да го разгледам, да го докосна, а често ми се приисква да си го откъсна, за да му се радвам и усмихвам у дома. Мисля, че не е грешно да си откъснеш цвете. Ако то можеше да говори, може би щеше да се радва, че тъкмо него си избрал да ти разведри живота. Затова нямам угризения, че обичам да си късам цветя само за мен и моя дом. Защото вярвам, че връзката между хората и цветята е и мост към въображението. В зависимост от въображението се определя характерът на всеки човек и мечтата му какъв живот да изживее и каква история да сътвори за себе си. Те, цветята, ни учат да обичаме природата и света, в който живеем, да бъдем, доколкото можем, добри и да забелязваме чудото в малките неща, които ще ни доведат до големите ни желания. Цветята са тези, които превръщат детството, младежките години и зряла възраст в цветно и безкрайно чудно приключение.
Бъдете живи и здрави, драги люде, и когато ви е най-тежко, откъснете си цвете за своя дом!
