Италия

Какви асоциации се будят у вас, когато произнесете думата Италия?  Много са нещата, като например: романтика, мода, минало, звучна реч, вино, пица, спагети, тирамису, Леонардо да Винчи, Петрарка, Бокачо, Вивалди и други знайни и незнайни  вълнуващи неща. Дълго се чудих как  да започна да ви разказвам за Италия, но ме подсетиха да прочета повест за Рим от Гогол. Началото на повестта започва с описание на една красива жена Анунциата (Annuntiatio) в превод Благовещение или възвестяване. Описанието, което прави Гогол и името което е дал на жената, напълно покриват представите ми за  Италия. Това ще рече, че като кажеш Италия, значи казваш: „Ах, каква красива жена“ А една красива жена  какво е? Тя е символ на душата, полирано огледало на вътрешния ти живот, също като красивата и дива природа на Италия.  Ще опиша накратко, какво Гогол е написал за красивата жена Анунциата, за да прецените дали съм права.

Очите на хубавата жена Анунциата са като мълния, разцепила черни облаци и заляла всичко с трептяща ослепителна светлина. Косите и са гъсти и смолисти, сплетени в тежка плитка и навити около главата. Лицето и е истински „искрящ сняг“, който се запечатва в сърцето ви завинаги. Профилът и,  излъчващ „дивно благородство“ с нежна линия и овал, който не може да обрисува никой художник. Неземни и красиви са раменете и, които никой скулптор не може да извая. Гласът и  е плътен и звъни като медна камбана, движенията и са бързи, силни и горди като на най-пъргавата панера. Всичко у тази жена напомня за ония времена, когато мраморът е оживявал под длетото на Микеланджело, в картините на Леонардо да Винчи, в музиката на Вивалди, сонетите на Петрарка и стиховете на Данте. Да, земята на Данте е красива като хубава жена с величествената си природа. Високи планини, равни полета с буйна растителност, лазурно море, пропасти и пещери, вулкани, пинии, кипариси, цветя. Всичко това са пейзажи, които ти налагат да изпиташ  страхопочитание. Байрон е казал, че Италия е земя на красотата, макар и „фатална“, също като хубавата фатална жена. Тук човек се среща с образите на възвишеното и животинското и се води борба за свобода и независимост на всички човешки желания. Всичко в Италия е Триумф - алегорично изобразяващ любовта над човека, целомъдрието над любовта, смъртта над целомъдрието, славата над смъртта, времето над славата, вечността над времето. Тук в Италия осъзнаваш колко прав е бил Петрарка, като казва, „че всичко дивно сън е...Кратък сън, лети животът с бързащото време, не се повтаря нищо в тоя свят“. Мисълта на Марк Твен, че „истински великите хора ви карат да се чувствате така сякаш и вие също можете да сте велик“, също може да се свърже със силата на  емоционалните страсти, които ще изпиташ, когато посетиш тази страна и разгледаш  природните и хубости, натрупаните богатства през вековете и достиженията на човешкия гений в култура, изкуство, архитектура и други неща. И накрая, констатацията на Галилео Галилей, роден в Пиза -“Нищо велико на този свят не е извършено без страст“.

Та това беше малко лирично отклонение за Италия, за Венеция ви разказах, сега ще разкажа и за други градове, като ще започна от Генуа, а след това малко за Верона и Пиза, а като връх на преживяването ще минем през Рим и Ватикана, а за разкош, като Тирамисуто на сладкишите, ще ви разкажа за Флоренция и Милано.

Генуа

Ако искаш да разгледаш Италия, след като вече си посетил Венеция, най-добре е да започнеш от Генуа. Вратата към морето и далечните хоризонти, както го наричат още този град. Тя е променила света с делата на откривателите си. Средновековието е на всеки ъгъл в Генуа. Генуезците  са били добри търговци, мореплаватели, банкери и строители. С богатствата, които са натрупали от тези професии са се състезавали кой ще е най-добър в строителството на църкви, площади, палати, домове. В тава състезание са постигнали голям успех в градоустройството и пищността на града.

Първото, което те впечатлява в Генуа е пристанището. В днешният си вид то е реставрирано от Ренцо Пино, архитект роден в Генуа. Той е известен с това, че използва в архитектурните си проекти стила хай-тек. Характерното за този стил е пълната липса на декорация на сградите, като това се компенсира от „игра“ на светлината върху стъклените, хромираните и металните повърхности. Съчетават се умело метал, стъкло, бетон в открити конструкции и сложно структурирани пространства. Той е архитект на музея NEMO в Амстердам, Обществен музикален комплекс в Рим,  Aurora Place в Сидни, Ню Йорк Таймс Билдинг,  Shard Bridge в Лондон, построен през 2012 година. Та на пристанището Ренцо Пино  е изградил Аквариум през 1992 г., който се счита за най-големият в Европа. Врязан направо в морето, там могат да се видят над 600 вида морски животни:делфини, акули, пингвини, риби и така нататък. По случай юбилея на великия мореплавател Христофор Колумб Пино проектира и построява Биосфера - ботаническа градина с 20-метров стъклен покрив, имитиращ земята. Възпроизведена е Амазонската гора, демонстрираща маршрута на мореплавателя. Екзотични растения, орхидеи, лиани, магнолии, бананови дървета, диви животни, птици, пеперуди, гущери, костенурки и други невероятни същества, могат приятно да зарадват любителите.

Много интерес е и най-старият фар, запазен и до днес невредим от времето с герба на Генуа, а ако сте любопитни да видите града от високо, може да се изкачите на върха му по едни 375 стъпала.

Генуа

Тъй като във всеки човек, независимо на колко години е, детското в него се пази, може да видите закотвения за постоянна атракция автентичен платноход галера, със статуята на Нептун на носа. Той е използван във филма на Роман Полански „Пирати“. Можете да се облегнете на едно от оръдията и да си представите битките, описани от Салгари. Не ви се случва всеки ден, нали?

Във входа на пристанището се намира дворецът Palazzo San Giorgio с красива декорация от картини отвън, сега седалище на пристанищната управа.

Като продължите от пристанището нагоре по тесните каменни и стръмни улички, обградени с високи средновековни сгради, ще излезете на площад Ферари. Красив, слънчев и просторен площад, обграден от знакови сгради, като операта „Театро Карло Феличе, дворецът на Дожите, сградата на стоковата борса и  двореца Palazzo Ferrari, в който се смята, че е роден Христофор Колумб. Там се намира също и красивият дворец на Рафаело Луджи де Ферари, дюк на Галиер град в област Болоня. На негово име е наречен и площадът. Най-красив обаче фонтанът. Не може да се опише. От този площад тръгват и много улици, като най-атрактивната е главната улица Stada Nuova с много красиви дворци, служили за домове  на градския елит, сега музеи. Не мога да разкажа нищо за тях, защото разполагахме с ограничено време и не можах да ги посетя. Радвахме се на Генуа само на външните и ценности. Съкровищата вътре в сградите друг път, ако има такъв. Но и това е достатъчно да усетиш средновековието освен с красивото, но и с ежедневното като малките магазинчета и кафенета, ориенталските пазари, проститутките в тесните тъмни улички  без слънце, закрито от  надвесени над тях каменни стари сгради, навесено пране по балконите, а под прането скулптурни изображения с религиозни сцени от средновековни майстори. Но свят пъстър, богатство и бедност вървят ръка за ръка, така е по целия свят, не само в България.

Паметник на Данте във Верона

ВЕРОНА, казват, че е най-романтичният град в Италия. Славата му на такъв може би се дължи на Шекспир, който разказва в едно от произведенията си за драматичната любов на двама влюбени от Верона - Ромео и Жулиета. Къщата на Жулиета е на рода Капулети, построена е през XIII век в готически стил, като за по-голяма автентинчност по-късно е добавен балкон. Къщата на Ромео също е построена през XIII век в  пищен готически стил, но се посещава от туристи само тази на Жулиета. В двора на къщата е поставена нейна статуя от бронз. Лявата и гръд е блестящо изтрита от многобройните докосвания на желаещи да срещнат правилната и желана любов. На определени местенца пък могат да се оставят романтични бележки с желанията  на посетителите и любовта, която преследва. В кметството е назначен специален служител, който отговаря на  всички тези любовни писма. Тъй като бях само любопитна, но незаинтересована от романтичното ми бъдеще, по-интересно и вълнуващо ми беше да вляза в Арена ди Верона, римски амфитеатър от I в от новата ера. Бил е построен за рицарски турнири и гладиаторски борби, но в наши дни се ползва за оперна сцена и мащабни оперни фестивали. Там са пели Николай Гяуров, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска. Хубаво е да седнеш и да си представиш, че си един от 20 000-те зрители! След това преживяване може да се насладиш на площад „Ербе“, от който римляните са започвали денят си. На него могат да се видят Търговският дом, построен през 1301 година, 83-метровата кула Ламбертина, построена през 1172 година, красивият готически фонтан на Веронската мадона от 1368 година и други сгради, характеризиращи най-големите архитектурни постижения на римската архитектура. Във Верона са родени много известни личности: Емилио Салгари, който ни е добре познат с пиратските си романи; Веронезе, или Паоло Каляри, известен италиански художник, който рисува в стила на Микеланджело, предимно алегории, библейски и исторически сюжети. Сътворил е много известни и значими платна, украси на тавани, които си заслужава да се видят. Композиторът Салиери – великият съперник на Моцарт също е роден тук. Пушкин е написал малка драма за тяхното съперничество, което исторически не е доказано, но пък е интригуващо. Когато бях студентка в първи курс, моят хазаин ми  даде да я чета, написана на стар български стил, като ме предупреди да не разгласявам, че съм я чела, но така и не разбрах защо. Той беше значим партиен лидер. Може би е било забранено да се чете това четиво. Красотата на този град, атмосферата му и емоциите, които предизвиква в теб трудно могат да се пресъздадат с думи. Нашият княз Александър I Батенберг също е бил роден тук на 5 април 1857 година. Той е син на германски принц и полска графиня, руска придворна дама. Бракът им е  морганатичен, което ще рече брак между аристократ и не аристократ, вследствие на децата им нямали право на благородническа титла. Интересно е, че в чест на коронацията му като първи  княз на България - 1 юли 1879 година е светнала първата електрическа крушка в България. Общо взето хората били доволни от управлението му, както казват историците, и особено любителите на кънките, защото по неговото време е направена първата пързалка на лед в България, върху блато по Цариградско шосе. Родът Батемберг има роднински връзки с английското кралско семейство и руския императорски двор.

Какво още обаче е характерно за един романтичен град? Виното, разбира се. Във Вероне се прави прочутото вино „Бардолино“, създадено за първи път от монаси. Сега се произвеждат бели сухи вина, които отлежават от 6 месеца до две години. Като пиша за Верона, спирам да се чудя защо си избрах псевдонима Веронска. Съжалявам само, че бяхме там едва 5-6 часа, но явно са ми били достатъчни, за да направя асоциацията Владева - Веронска.

Пиза

ПИЗА, там също бяхме няколко часа, но като че ли бяха достатъчни, за да видим най-значимите неща там. Много градове си имат емблематични творци и  техните  шедьоври, с които привличат туристи  от цял свят, което носи доходи както на населението им, така и на емигрантите. Предците на населението в тези градове са живяли и творили така, че са осигурили поминък и на следващите поколения. В Пиза това е Площадът на чудесата, който е цял религиозен комплекс от грандиозни сгради, които проследяват живота на средновековния човек от раждането до смъртта.  Бабтистерията – кръщелня, е отделено от катедралата  кръгло здание с купол. Там се извършва обредът кръщение. Вътре има басейн за потапяне на кръщелника, внушителни статуи, изрисувани по стените, сцени от живота на Христос и мозайки в стил ранна християнска архитектура. В център е поставена кристална чаша и великолепно изработен и както казват знаменит стол-седалище от 13 век. Акустиката в баптистерията е великолепна. Строена е 211 години в римски стил, но куполът е в готически и е посветена на свети Йоан Кръстител.

Наклонената кула, друга важна постройка от религиозния комплекс на Площада на чудесата, е била обречена на слава още с поставяне на основите. Едни я смятат за чудо, защото по законите на физиката отдавна трябвало да се е срутила, а други за човешка грешка, превърнала се в произведение на изкуството, запазено и до днес. Кулата има конусовидна форма, а според някои приличала на банан, но те явно са били гладни. Висока е 56.7 метра, тежи 14500 тона, отклонението от върха е 5.6 метра, а след ремонт през 2007 година отклонението е било скъсено на 4.5 метра. Строежът на кулата е започнал през 1173 година, след   200 години  е завършен седмият етаж, а след  още 53 години е добавена камбанарията, в която са били поставени 7 камбани. Много е красива, бял камък и мрамор със слънчев блясък. Целия корпус е обграден с аркади и колони в готически стил, съчетани като в дантела. От вътре кулата е куха, като до върха се стига по 295 стъпала, а панорамата от там е невероятна. От  върха на кулата,  Галилео Галилей доказва теорията си за земната гравитация. Знаем, че той е знаменит учен,  неговите открития  са много и в значими области на науката. Много ми харесва изказването му, че „не можеш да научиш никого на нещо, а можеш само да му помогнеш да го открие за себе си“, и е бил прав.

Катедралата е другата внушителна сграда на площада, построена през 1063 година, с фасада от сив и цветен мрамор и бял камък. Характерно за нея е, че мозайките  са във византийски стил, а арките са в мюсюлмански стил.

Друг значим обект на Площада на чудесата е Camposanto Monumentale -г робище за съхранение на саркофази, като до днес са запазени 84 броя. Твърди се, че е най-красивата подобна сграда в света.  Включва три параклиса и два входа. Украсена е с много фрески от известни художници като Беноцо, Гоцоло, Антонио Венециано и други. Фреските наистина са много красиви, но дотогава не бях чувала нищо за авторите им.

Е, бяхме в хубави малки градчета, малките перлички в огърлицата на хубавицата Италия. Но наниза има връх, с голяма перла, и това е, разбира се, Рим и градът-държава Ватикана.

РИМ   

Трудно е да се пише за този град. Той е атрактивна смесица от архитектура, изкуство и съвременен град с красиви улици с портокалови дръвчета, модни магазини на известни дизайнери, елегантни хора, модерни коли, синьо небе, много слънце и кристален въздух. Рим е построен преди 2800 години, столица на най-могъщата и дълго просъществувала империя, а сега на една красива и романтична Италия. Според той е построен от братята Ромуел и Рем, които били отгледани от вълчица. Но на кого са синове? Щом  е легенда, се предполага, че са плод на смъртна хубавица и безсмъртен Бог. Поради тази причина си мисля, че са построили един безсмъртен великолепен град, върху седем хълма по левия бряг на река Тибър. Емоциите, които изпитах и изживяванията, на които се насладих, са много, но ще разкажа поне малка част, но най-атрактивна.

КОЛИЗЕУМЪТ, разбира се, на първо място. Той е емблемата на Рим, не по-малко атрактивен от Айфеловата кула в Париж, Парламента в Лондон, Кремъл в Русия, Саграда Фамилия в Барселона и така нататък.

Колизеум или амфитеатърът на Флавий е построен 72 година до 81 година. Императорът е искал да подари на римските граждани арена за забавления и атрактивни зрелища. Целта е била да  се ангажира вниманието на населението, като по този начин да не мислят за бунтове срещу властта.  Васпавиян Флавий е произхождал от плебейски род, но е успял с делата си да осигури  императорската си титла и тази на синовете си Тит и Домициян. Васпавиян Флавий е стабилизирал римската империя. Негов е изразът „Парите не миришат“. Казал го е по повод  таксите,  които събирал за ползването на  гърнетата-тоалетни по улиците на Рим. През 69 година Флавий издава декрет за  построяване на  гр. Нове край Свищов. Синът му Тит, като император, довършва окончателно Колизеума и управлява римската империя също толкова добре, колкото  и баща си. При неговото управление изригва вулканът Везувий, който унищожава  Помпей и Херкулан. Свидетел е и на разрушителния тридневни пожар в Рим. Когато разбира, че наближава смъртта му,  възкликва „ Горко ми, струва ми се, че ставам бог!“ Другият син на Флавий Доминициан наследява титлата Цезар, бил е тиранин и убит от заговорници.

Амфитеатърът е издигнат до колос на Нерон и по тази причина получава името Колисео, на български Колизеум.  За построяване на арената са се трудили 60 хиляди евреи. Сътворили са 20-вековно инженерно чудо, символ на римското величие и жестокост. Смята се, че  500 000 души и един милион диви животни са загубили живота си тук за забавление на римските граждани. По време на представления зрителите са получавали безплатна храна, която е съдържала много плодове и зеленчуци. В резултат на това, днес могат да се видят 337 разновидности на плодни дръвчета и други ботанически видове. Сцената за игрите е във форма на елипса, дървена, посипана с жълт пясък. В приземните етажи е имало възможност да се пълнят с вода и да се организират миниатюрни морски битки.  Колизеумът заема площ от 160 000 кв метра, висок е 48.5 метра, има 80 входни арки, до днес са останали 31 непокътнати, разположени към коридорите така, че 50 000 хиляди зрители при бедствие могат да напуснат арената за 5 минути, а за 15 да се върнат отново. Интерес представляват колонадите, които обграждат сградата от всички страни, хармонично свързани с арки, прозорци и други конструктивно декоративни елементи. Първият етаж е изграден с колони в дорийски стил, най-простия от класическите стилове в архитектурата. Той се характеризира със семпла декорация, строгост в линиите и формите на колоните, изсечени от монолитен каменен блок в пропорции, близки до мъжкото тяло. Вторият етаж е обграден с колони в йонийски стил. Колоните  имат повече декорация в  спираловидна форма, с по-елегантни женски форми. Височината им е от 8 до 9 пъти по-голяма от диаметъра им, завършват с изобразително-разказвателен фриз. На третият етаж колоните са в коринтски стил. Най-пищният стил в архитектурата, съчетан със скулптурни фигури. Колоните са с канали, стесняват се към върха, който е богато украсен с декоративни елементи, представляващи спирали и акантови листа. Листата могат да бъдат груби или елегантно оформени, подрязани или в естествен вид. Акантовите листа са най-разпространените декоративни елементи в Античността. Те наподобяват трънливите листа на тревистото растение меча стъпка, характерно за средиземноморските страни. Познати са 30 вида от това растение. Този стил е бил измислен от архитекта Калимах,  вдъхновил се от гледката на кошница с дарове, поставена върху гроб на младо момиче.

Това е в общи линии Колизеумът, необходимо е много въображение, по това което е останало от него, да си изградите представа за неговото величие и  разкош. Арената е ползвана за забавления до 435 година, пострадала е драстично при земетресение. През вековете след това е била използувана за  много неща, включително и за  кариера. Големи количества каменни и мраморни блокове са послужили за изграждане на различни значими постройки в Рим и Ватикана.  Разграбването и унищожението е спряно  от  папа Бенедикт XIV. Неговото дело е последвано и от следващите папи и управници на Рим. Днес се посещава от много туристи, там са изнасяли концерти Елтън Джон, Пол Маккарти и Рей Чарлз. Режисьора на филма „Гладиатор“ Ридли Скот  се отказва от услугите на арената и си построява Колизей в Малта за един милион долара.

Площад „НАВОНА“, в превод голям кораб, заради удължената си форма на сплескана елипса. Площадът датира от 1 век и се е ползва за игри и писта за надбягване с колесници. На него има три фонтана, които първоначално предназначението им е било да снабдяват града с вода. По-късно са били декорирани със скулптури. По проект на Бернини е украсен най-прочутият от тях – Фонтанът на четирите реки“ Нил, Ганг, Дунав и Рио де ла Плата. В средата на композицията е разположен египетски обелиск, а около него са  наредени скулптурите на речните богове .

Много интересен е и „Фонтанът Нептун“. Той е изграден от бял мрамор и камък през 1574 година, а през 1870 е поставена скулптура на бог Нептун, борещ се с октопод. Избран е октопод,  защото то е много хитро, умно, силно и труднопобедимо морско животно. Може да се променя в безброй цветове и да  променя външния си вид, като може да наподобява различни животни.  Пипалата му са твърде гъвкави и силни. Гледах скоро филм за октоподите, на който показаха как млад мъжки екземпляр, за да се вреди при женски, се оцветява и придава форма на тялото си като на женски. Успява да заблуди по-възрастните октоподи, но е имал и голям късмет, че те от своя страна не са го харесали като женски. Около басейна на фонтана са наредени скулптури  с образи от митологията, сред които и купидони.

Третият фонтан е „Фонтанът на Мавъра“. Басейнът е направен от розов мрамор, а в средата е поставена скулптурата на Мавър, който се бори с делфин, обкръжен от четири тритона. Тритоните са митологични същества с тяло на  човек и опашка на риба. Държат в ръцете си завита раковина, с която свирят, за да успокоят вълните на водната шир. Според легендите тритоните живеят в златни дворци на дъното в морето.

На този площад се намира и небезизвестната „говореща статуя“ на Паскуале. Паскуале е известен римски шивач, учител, поет и бръснар. Върху постамента на статуята му римляните са лепели сатирични  произведения против властта. Ето как всъщност Паскуале дава име на думата памфлет. Днес там още се лепят сатирични произведения, въпреки че е направено и специално табло.

Близо до Навона се намира друг известен римски площад Ротондата, където е Пантеонът, удивителна сграда съчетаваща камъка-земя с небето-вселена.

ПАНТЕОН /Всички Богове/ е храм в чест на  деветте божества и седемте планети, върху които е изградена основната религията  на римляните. Главните богове, които са били почитани от тях, са Юпитер, олицетворяващ жреческата и царска власт, Марс – военната сила и Квитин, защитник и грижовник за благоденствието и храната на хората. Храмът има кръгла форма, а лицевата част завършва с фронтон, поддържан от 12 колони. Бронзовите врати, покрити със злато, и украсата във вътрешността на храма, са използвани за декорация на базиликата „Свети Петър“. Един храм, ограбен заради величието на друг. Но това е от второстепенно значение. Това, с което най-вече впечатлява Пантеонът е неговият уникален купол, през който се вижда и „влиза“ небето. Той е направен така, че слънчевата светлина, която влиза през него, да осветява цялото пространство. Всички хора по света, независимо от кой век, обичали земята, но винаги са отправяли поглед към небето. Свързвали всичките си мечти с небесната вселена. Може би по тази причина куполът на Пантеона е направен така, че да прилича на небесен свод. Той е позлатен и много богато украсен, а слънчевият сноб светлина, който влиза през отвора, наречен „Окото“, се мести постоянно в зависимост от положението на слънцето. Всичко е изградено така, че да изрази идеята за царството на небето над земята. Съвременните учени обаче имат друга идея, че куполът представлява слънчев часовник. Въпрос на гледна точка, вътрешно чувство и  философска нагласа за   разсъждение, сложно като  теорема на Питагор.

Загадките на този купол обаче не свършват дотук. Освен механизъм за осветление той представлява и уникална отводнителна система. Дъждовната вода, която преминава през него се стича по специални улеи до пода навън. Тази система работи безотказно от построяването на храма  в 27-25 век преди новата ера до днес. Мраморните, ярко оцветени мозайки по пода също са непокътнати. Могат да се видят много картини и фрески по стените и тавана, статуи в нишите, обградени с колони, икони и  гробници на известни древни личности, красиво оформени  прозорци не за светлина, а само за украса.

А сега нещо романтично, “ФОНТАНА ДИ ТРЕВИ“. Той е построен през 1762 година и свързва  три улици, което определя и името му. Според легендата е построен в памет на младо момиче, показало водния  извор на жадни римски войници. То е изобразено на барелефа в най-високата част на фонтана, точно над бог Нептун. Нептун е най-важната скулптура в композицията, поставена в центъра на фонтана. Той излиза от дълбините на морето с колесница във вид на морска раковина, теглена от тритони и два морски коня. Единият спокоен, символизиращ спокойното море, а другият разярен – образ на бурното море. От двете страни на Нептун са разположени скулптурите на две женски  фигури. Едната излива вода от чаша, символизираща изобилието, а другата с чаша в ръка, от която пие вода една змия, символ на здравето. Има скулптури и на други алегорични фигури, допълващи усещането за величието на водата. Меките естествени линии на фонтана и фигурите в него, допълнителните фантастични елементи, ромонът на самата водата, който се чува още от съседните улици, са своеобразно олицетворение на душата на всеки един човек по света. Може би по тази причина се хвърлят и монети. Една  хвърлена монета означава, че човек пак ще се върнеш в Рим, две монети - любовна среща, три - сватба, а четири – богатство. Пет не трябва да се хвърлят, защото носели раздяла. Може да се пийне и водица, което, ако двама млади го направят, ще се влюбят един в друг и  съвместният им живот ще бъде дълъг и щастлив. Има и още много сътворени поверия около фонтана, в резултат на което годишно от него се събират над 700 000 евро, които се използват за поддръжката на съоръжението. Пълният блясък на фонтана се разкрива вечер. Величествената сграда зад фонтана, прекрасният ансамбъл от скулптурни композиции, имитиращи  скали и растения, водата, създаваща илюзия за море под блясъка на  вечерното осветление, полъхът на вятъра  и небето, осеяно със звезди, придават усещането, че  стоиш захласнат пред диамантено бижу.

Казват, че всички пътища водели към Рим. Но един от тях е най-важен от всичките. Пътят, който води до

ВАТИКАНА.   

През септември 1870 година пиемонтските берсалиери, отряди, воюващи под трицветното знаме на обединена Италия, превзели Порта Пиа и нахлули във Вечния град през старинните крепостни стени. Папа Пий IX станал доброволен затворник зад защитните стени на Ватиканския хълм. Така  територията на Църковната държава се ограничава до тези малки размери и загубва  политическата си и военна мощ. Било е драматично сътресение за централната власт на църквата, загубвайки стила си на живот и управление, на който са били свикнали. Стил , формиран в продължение на столетия. През вековете папата бил за католиците не само Христов наместник на земята, но и владетел, равен с монарсите, а дори и по-могъщ от тях.  Защо, ще попитате?  Целият католически свят е пращал на папата част от данъците, дължими на кралете. Въз основа на данни от ватиканските архиви, обработени от английски и американски историци  през XVI век,  папската институция е получавала под формата на десятък и други постъпления от чужбина около 2 милиарда златни долара годишно, в днешни американски долари 15 милиарда, и така в продължение на десетилетия. Казват, че е трудно да си представи човек колко богат е бил папа Юлий II и неговите наследници. За ориентир само ще кажа, че за позлатените сводове на най-красивата и забележителна църква в Рим Santa Maria Maggiore е изразходвано един кораб злато, изпратен на папата от Кортес, след като плячкосал легендарните съкровища на Монтесума в Мексико.  Благодарение на тези богатства, папите и техните кардинали са били и най-големите меценати. Творци от цяла Италия и цял свят са се стичали тук. Те са създали възхитителни неща, на които и до ден-днешен се радват милиони хора, решили да посетят Вечния град, а освен това осигуряват работа и доход на значителна част  от местното население и на бежанците дори.

Всичко, сътворено през вековете е запазено до днес, съхранява се като реликва и на никой не му идва на ум в знак на протест за нещо си да го боядисва. Не се е позволявало да се върши това през годините, имало е приемственост в културните ценности, благодарение влияните на  мощната папска институция, нейния  морално-политически авторитет и богатство.

По поръчение на папата и неговите кардинали са били извършвани и много гонения и убийства  на хора, които не се вписвали в  тесните рамки на ортодоксалната  католическа философия, но то лошото и доброто винаги е вървяло ръка за ръка. Папите в днешно врем ползват тиарата си само при коронясването, защото значението на трите корони, означаващи, че папата е баща на принцовете и кралете, предводители на света и наместници на  бог Исус Христос, вече не е актуално. За Ватикана могат да се разкажат много интересни неща, които ако се съберат в книга, книгата ще бъде в много томове, но ще разкажа само за базиликата „Свети Петър“ и Сиктинската капела.

Базиликата „Свети Петър“ означава... – влизаш, гледаш и оставаш безмълвен. Мислих какви думи да използвам за описание и възхвала на видяното, но не  можах да измисля. Реших, че речникът ми е беден на такъв род епитети и потърсих такива от велики майстори на словото. Но не би. Нямаше използвани по-силни изрази от тези, които аз знам. По тази причина няма да възхвалявам, а само ще разкажа какво съм видяла, кой го е сътворил, а вие ще прецените заслужава ли си  удоволствието да  се види.  Но не мислете, че ако посетите базиликата, ще ви осени божие вдъхновение, не, това е божи храм-музей, създаден да се възхитиш на богатството, властта и величието  на тези, които Бог е оторизирал да са негови  наместници на  земята. Популярно място за поклонничество, не само към Бог, но и към неповторимото творчество на Микеланджело, Донато Браманте, Джовани Лоренцо Бернини  и други художници, скулптури, архитекти, строители и  майстори. В този храм  само папата  ръководи службите, събирайки от 15 до 80 хиляди души в базиликата или на площада.

Базиликата е построена в чест на св. Петър, първият папа на Рим. Той е бил разпънат с главата надолу по негово желание, защото се е смятал за недостоен да загине като Христос. Разпънат и погребан е до високия обелиск, който се намира в центъра на площада пред базиликата. През първи век той е бил в центъра на арена, ползвана за цирк от Нерон.

Ако се погледне Рим и Ватикана отвисоко, да речем от хълмовете, доминиращо в пейзажа ще е високият централен  купол на базиликата по десния бряг на Тибър. Тя строена е 120 години и заема площ от  15000 кв.м. В нея са разположени 800 колони, 390 високи статуи и 45 олтара. Интересни и впечатляващи са съхранените в храма множество произведения на изкуството, сътворени от ренесансовите майстори, но не може да се опише всичко, ще разкажа само за:

ПРЕСТОЛА НА СВ. ПЕТЪР

Той е символичен дървен старинен стол, подарен светеца от император Карл Плешивия, който също така обръсва главата си  в знак на подчинение  към църквата, поради което е запомнен с такова прозвище.

АПСИДАТА

Апсидата над олтара се поддържа от статуите на Учителите на църквата – св. Авроский, св. Атанасий, Йоан Златоуст, и Августин. Нефа в далечина  е прилича на златен прозорец, на чиито стъклопис е изобразен  Свети Дух като гълъб с човешки ръст. Отстрани до трона папската власт  е олицетворена от два ангела носещи корони.

СТАТУЯТА НА СВЕТИ ПЕТЪР

Статуята е изобразява силно мъжко тяло с тога на римски сенатор, брада, къдрава коса и ключовете, които са му дадени от Христос за Рая.

СКУЛПТУРАТА „ПИЕТА“

Едно от най-великите шедьоври  на Микеланджело. Изобразен е Исус в скута на майка си Мария след свалянето му от кръста. Фигурите са в естествен ръст. Скулптурата е създадена в чест на 1500 години от раждането на Христос. От гледна точка на художествено изпълнение представлява съчетание на класическа красота и натурализъм, противопоставяне на  мъжкото срещу женското, живота  на смъртта, голотата на прикритието, хоризонталното на вертикалното. Този баланс на противоположности поражда напрежение върху всеки, който я погледне, защото това противопоставяне е вечно.

БАЛДАХИНЪТ НА БЕРНИНИ

Бернини е най-великият архитект  на всички времена. Балдахинът представлява навес или сенник над олтара и е изработен от бронз. Съоръжението е монументално с колони, чиято височина от  29 метра се свързват с размерите на храма и с изящна спираловидна форма, която придава ефект на непрекъснатост. Балдахинът е направен под кръглия отвор в горната част на купола. Покрит е с черно платно, декорирано със златни лаврови клонки и цветя. Счита се, че нюансите на черното и златното и тяхното умело съчетание, има за цел да подчертае значението на  католическата църква.

АТРИУМ

Това е отвореното дворно пространство пред базиликата „Свети Петър“. Площадът е познат на всички, но бих искала да спомена за  петте големи бронзови врати, които водят към църквата. Първата врата вляво е вратата на смъртта, втората на доброто и злото, третата на Филарет, по името на твореца и се отваря само по специални случаи. Вратата на тайнствата е четвърта врата, през която се влиза в базиликата. Крайната дясна е Портата на Санта или Свещената врата, която се отваря само на кръгли годишнини. Удоволствие беше да посетя базиликата, но мистиката, която би трябвало да се усети на това място, не съм я почувствала. Като се замисля защо, стигам до извода, че е така, защото не съм възпитана в преклонение  към религията, а само като духовна помисъл. Дълго време душевното ми спокойствие беше нарушено в добрия смисъл на думата, като гледах филма „Гравитация“ в 3D формат, което може да се сравни  с чувствата ми, породени от посещението ми в този храм. Но те  двете дестинации отразяват тайнството на космоса, само времето и гледната точка е различна.

СИКТНСКАТА КАПЕЛА

Представлява параклис-музей в Апостолическия дворец - официална резиденция на папата. Тя е изцяло дело на Микеланджело и може би е връх в творчеството му. Всички фрески в капелата са в ярки цветове по тавана, за да могат да се виждат добре от земята. Изрисувани са повече от 300 фигури, като за модели са позирали мъже, включително и за женските фигури, поради липса на женски модели. Сцените представляват библейски сюжети, а образите са като живи. Смята се, че  сцената на Страшния съд е върхът на творчеството на Микеланджело като художник, където е изобразено, връчване ключовете на свети Петър от Христос. Други сцени са Наказанието на Кора, Адам и Ева , Потопа, образите на Слънцето и Земята, Светлината и Тъмнината.

Да разкажеш всичко за Ватикана и нейните богатства, дори и малкото, което си видял в рамките на едно посещение, е като да изкачиш връх Еверест. За това спирам и оставам на вас да решите, ако имате възможност да посетете.

А сега за нещо светско. МИЛАНО - сърцето на икономическото развитие  в Италия, седалище на италианската борса. Известен е по цял свят с къщите за мода на именити дизайнери, автомобилните заводи Alfa Romeo и двата футболни отбора Милан и Интер. Много красив град, удоволствие е да се разхождаш, да гледаш, да хапнеш нещо вкусно и да се радваш, че си там. Бил ли си в Милано, се убеждаваш в правотата на мисълта, изказана от  Леонардо да Винчи: “Всеки живот, добре преживян, е дълъг живот „В този град има за всекиго по нещо, което се обича и харесва. Тези, които обичат да се възхищават на красиво подредени витрини или пък да пазарят, ще са в екстаз от прочутата покрита галерия на Виктор Емануил, под формата на кръст, с остъклени тавани, красиви мозайки и пищни и оригинални декорации. Тук се намират най-реномираните магазини и заведения. Успоредно на нея е най-грандиозната и посещавана търговска улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модерни стоки. Простира се на площ от 4 декара. Наречена е „златен триъгълник“, рай за хора с дълбоки джобове, но не и само за тях, защото в лъскавите бутици и магазини са изложени или ултрамодерни и скъпи стоки, или такива с елегантна простота в духа на разума, които са за хора с по-умерени финансови възможности.

Любителите на история могат да посетят замъка Сфорца. Той е изграден като крепостно съоръжение, обграден е с ровове и е украсен от Леонардо да Винчи.  Лудовико  Сфорца, херцог на Милано, е един от най-великите държавни дейци в Италия. Неговите политически и икономически успехи се дължат на  изключителните му дипломатични умения. Замъкът е реставриран и поддържан твърде добре, като в днешни дни в него се помещава музей и някои администрации на Милано. Не съм имала удоволствие да го посетя, първия път защото не ми достигна време, а при второто ми посещение беше ден понеделник, почивен ден. Съжалявам за това, защото  Сфорца е бил покровител на Леоналдо да Винчи и може би  в музея  са  съхранени много негови творби. За херцога и неговите приближени той е бил всичко: художник, архитект, скулптор, инженер и писател. По тази причина може би възкликва: „ О, човешко нещастие! На колко неща робуваме за пари!“ Но не мисля да разказвам за гения на Леонардо да Винчи, а само за картината му „Мадоната с хермелина“. Картината е рисувана върху дъска от орех с маслени бои през 1490 година и днес може да се види в Краков, Полша. Младата жена, нарисувана на картината, е била любовницата на Сфорца Чечилия Галерани, а хермелинът е бил личен символ на херцога. Леонардо да Винчи  е нарисувал това красиво животно в ръцете на момичето като заигравка, която показва, че тя е била любовница на херцога и той е очаквал наследник от нея, защото хермелинът се е смятал още и за символ на бременност и  знак за притежание. И наистина след време тя ражда син. Интересен е и начинът, с който се доказва и името на любовницата Галерани. „Галей“ е латинското название на хермелин. Чечилия е красива, художникът я е нарисувал с модерната за времето си прическа „чоазоне“, с плитка отзад и два кичура коса, плътно прилепнали до главата и прибрани с лента. И днес, тази прическа е актуална, но без лентата, а с шалче. Руси тенисистки с дълги коси, често излизат с такава прическа на корта. Биатлонистките също не правят изключение. Времето, през което Сфорца е покровителствал  финансирал проектите на Леонардо да Винчи  е най-плодотворно и значимо за него. Мисля си, че тъкмо в този период от живота си го е осенила мисълта: „Когато те навести  фортуна, дръж я здраво за перчема, казвам ти, отзад е плешива“.

Най-после пътят на разказа ми достига до „Чудото на Милано“ огромната и красива катедрала, Дуомо. Намира се в центъра на Милано, висока е 108 метра, изградена е цялата от бял мрамор като красив бял лебед сред градската суета. Архитектурата и е уникална и сложна, изтънчена и  ефирна, бял готически шедьовър, дело на човешкото майсторство. Украсена е с разкошна мраморна резба, приличаща на бяла дантела, през която прозира небето, 3400 скулптори  от мрамор сребро и злато, всяка с  изразително лице и пластична поза, 1500 барелефа, издълбани    в пана от чисто сребро, цветни стъклени мозайки и картини от известни майстори. Да обрисувам с думи  цялата красота и богатство, съкровищата  в злато, сребро и скъпоценни камъни не мога. Но ще кажа само какво чувство е изпитал Марк Твен, когато е посетил катедралата. Имал е усещането, че влиза в двореца на Аладин. От видяното, прочутите златни находища на Колорадо избледнели в съзнанието му като мъгла. Аз не знам колко е бил богат дворецът на Аладин и що е Колорадо, защото не съм била там, но като напуснах катедралата, очите ми светеха като звезди от блясъка на слънцето, в случая от блясъка на съкровищата.

Палацо Пити

Това е Милано, а след него стигам до върха на моето пътешествие из Италия – ФЛОРЕНЦИЯ.

Завършвам с Флоренция, защото от историческите значими италиански фамилии, най-много харесвам Медичите, но и флорентинските банкери са били най-успешните, за което ги уважавам, тъй като съм работила като банков специалист през целия си трудов живот. За първи път е създадена банка във Вавилон през древността, с появата на златото като разменен метал, а в нашия свят в средата на 15 век във Флоренция от Козимо Медичи, с филиали в Авиньон, Лондон и Рим, като този в Рим е обслужвал сметките и авоарите на папата. Доходоността за банката е била от лихви в размер на 10 процента. Финансирали са кралства, и най-важното, Великите географски открития. Америка носи името на писател от Флоренция, Америго Виспучи.  Флоренция е пищен град, пълен с удивителни сгради, огромни галерии и пълни със съкровища църкви. През годините на съществуване Флоренция е запазила елегантния си и живописен облик, с червенокафявите покриви и величествените куполи на църквите в ренесансов и неокласически архитектурен стил. Този стил е променил и градове като Париж, Лондон и Рим. Интересно е да се знае, че първата опера в съвременен вид се  нарича„Дафне“. Написана е от Джакопо Пери през 1597 година. Бил е вдъхновен от интелектуалния кръг Камерата де Барди  от Флоренция, което ще рече, че тук е поставено началото на оперното изкуство. В миналото дълго и успешно градът е управлявана от фамилията на Медичите. По тази причина ще разкажа само за Палацо Пити  и галерията Уфиций. Галерията е построена от Визари, известен за времето си архитект, по поръчение на Козимо I Медичи. В нея са събрани картини от Джото, Мекеланджело, Рафаело, Рубенс, Ботичели, Тициян, Леонардо да Винчи и други. Много ни се искаше да видим в оригинал картината на Караваджо „Медуза“.Той рисува две версии  на картината, една през 1596 година, която нарича Муртула на името на един поет, писал за нея. В момента е притежание на частна колекция. Втората версия рисува през 1597 година, по-малка по размери, която всъщност е изложена в Уфици. Кардинал Дел Монто поръчва картината на Караваджо като щит, който да бъде подарен на великия херцог на Тоскана, Фердинанд I Медичи. Вдлъбнатата форма на щита прави картината уникална, защото придава триизмерност на образа и създава илюзията, че от шията на главата на Горгоната, се стича кръв. За съжаление обаче, не видяхме картината, защото беше свалена за реставрация.

Флоренция

Палацо Пити е построен от банкера Лука Пити -1398-1472 година и непосредствено след построяването е откупен от семейство Медичи за главна резиденция. През годините те са го достроявали и обогатявали, оформили са и градините, известни като Боболи.

През 1919 година Виктор Емануил III  национализира двореца и го превръща в художествена галерия и музей. Галериите съдържат не само ценните произведения на изкуството, които били притежание на Медичи, но и други колекции от безценни артефакти. Открити за посещение са общо 140 стаи. В тях интериорът е запазен непроменен, дори тапицериите на столовете, креслата и канапетата не са подновени, както например тези във Версайския дворец. Стоят си протрити и имаш чувството, че докосваш ръката на стопанина на този дом. Интериорният цвят е бяло и златист. Залите са пълни с ценни  гоблени, копринени тапети, невероятни стенописи и много картини, мрамор,  красиви килими,  кристални полилеи, златни и сребърни предмети за бита. А за таваните не ми се говори... За три часа не знам дали, но сигурно минахме през всичките стаи и етажи, като на всеки етаж може да си починеш като послушаш класическа музика, изпълнена на живо от музиканти, облечени в стил ренесанс. Най впечатляваща е галерията Палатина – великолепни помещения, обзаведени в неповторим стил, зашеметяващ фон за уникалните произведения на великите майстори на четката. Няма друг музей в света, който да притежава толкова много оригинални картини на Рафаело, Тициан, Тинторето, Ван Дайк, разбира се Караваджо и Рубенс. Не посетихме музея на среброто, каретите и костюмите, въпреки че имахме билети и за там, посетихме само този на порцелана, защото се намираше на върха на една от красивите градини към двореца. Невероятен порцелан. Ще запитате защо не ги посетихме другите музеи към двореца? Защото човешкото възприятие има граници. В един момент се пресищаш, също както от много хубава шоколадова торта, не можеш да изядеш голямо парче.

Градините към двореца са естествено продължение на интериора. Освежаващ момент след парчето торта. Те са разположени амфитеатрално зад него, така, че гледани от балните зали  на втория етаж, да създават илюзия, че те се преливат в едно цяло. В течение на години, градините са доизграждани и в тях сега има много фонтани, водни каскади, статуи и скулптурни композиции. Като ги погледнеш  от върха, всичко се обединява в една симетрична и  елегантна в  перспектива  гледка, а Флоренция се простира пред погледа ти като на длан.

Няма да пропусна да спомена, че и тук има мост, като този във Венеция, със златари, предлагащи страхотни бижута и скъпи часовници, стоки със съвършен дизайн, лукс и висока цена.

Мисля, че разказах достатъчно за красавицата, на която прилича Италия. Тя е пищна, нежна, весела, с много слънце в косите и лунен блясък в очите. За душата не знам, но знам че е много богата, с много красиви и модни дрехи, обсипани със безброй скъпоценни камъни,  с невероятни бижута по нея за всеки неин тоалет. Мечта за всяка жена. Но тази жена, Италия, е създадена от хазна, в която са се вливали несметни богатства от целия свят. Като се замисля, сигурно Олимпийските богове са се преместили в италианските Алпи, или някой ги е преместил, не знам. Богове, може ли човек да каже нещо? Не. Но може да се порадва на сътвореното и запазено богатство. Порадвайте се и вие, ако хванете Фортуна за перчема, когато кацне на рамото ви, но ако не кацне, потрудете се, ще успеете, защото знам, че няма не мога на този свят, има не искам, и както е казал може би Конфуций „Преживях и разбрах“.