ТАМБУРА И ТАРАМБУКА, СИМФОНИЯ В ОРАНЖЕВО И БЯЛО

Това е музикален съпровод на картината „Арап отвлича бяло момиче“ от  художника Иван Милев. Тамбурата има функцията да създава чувствен ритъм в звученето на музиката, а тарамбуката  го съпровожда. Те винаги са в комбинация, както се казва в една песничка, която съвсем малко промених: „Поспри, дъждец, поспри, цял ден не ти ли стига? Затропал от зори като небесна тарамбука, отивай си, дъждец, със своята тарамбука, защото в косите ми от щурец внезапно засвирукал,  ще грабна  в ръка своята тамбура и след арапин ще се затичам“. Това е, разбира се, мой прочит на картината, както аз я разбирам, но тя може да има и  други послания.

моята

оригинал

Художникът  е имал друга идея, като е нарисувал  черни силуети на две дървета зад фигурата на бялото момиче, които са като два зловещи призрака, вещаещи гибел, но те са същевременно и сенките на арапина и момичето. През епохата Сун в Китай са били много популярни думите на поета Су Ши, който, рисувайки сянката си, открива в нея въплъщението на своя дух.  Духът на двамата може и да не е зловещото добро и зло, а може да е възможност те  да се обединят срещу тях. Обединени заедно, те ще могат да се противопоставят срещу несгодите в живота и да сътворят за себе си нещо по добро. До тази мисъл ме водят двата музикални инструмента тарамбуката  и  тамбурата.

Тарамбуката и тамбурата в "Арапин отвлича бяло момиче" имат темброва функция. Арапинът е страстта, като  чувствения ритъм на тарамбуката. Бялото момиче е вопълът на провисналите струни, тихата нежност, която е  тембровата  характеристика на тамбурата.  Но най-вероятно според мен е, че  жестоката чувственост и властност на неумолимия ритъм на  тарамбуката е омагьосала сребърната невинност на тамбурата. Струните на тамбурата са провиснали с вопъла на безсилието  да устои на желанието за  покорност и страст.

Как е изобразено всичко това? Чрез израженията на лицата и цвета на  дрехите. Лицата са напрегнати, малко жестоки и силно устремени към нещото, което предстои, дрехите са в слънчеви тонове от жълто, оранжево, лилаво, зелено, червено и т.н.   Небето също е в тон със случващото се. То е надвиснало като слънчев чадър, леко задушаващо с нюанси на червено и синьо. Интересна е   тамбурата  с S-образната извивка на момичето, но най-вече косите ѝ – сякаш тонове на скъсващи се струни, молещи пощада от съдбата, която ѝ се отрежда. Това е като  "музикален орнамент", допълващ значението на случващото се с героите от картината.          

Цветът и тонът са същността на живописта, тъй както височината на звука и ритъмът са същността на музиката. Цветът е силно индивидуален и оказва забележими психологически ефекти.

Аз лично свързвам тази картина с „Целувката“ на Климт. Цветовете, идеята , целта, страстта са идентични - заедно за едно добро бъдеще. Позата на двамата е по-различна, няма музикални инструменти, но има много цветя, които с красотата и безгласната си песен говорят за много неща, които могат да се случат на двамата.

„Целувката" е една от най-известните картини на Густав Климт, която излъчва мистерията и привличането на любовта. Това е история за две фигури - мъж и жена, които са изпълнени със силна привлеченост и емоция. Те са облечени в дълги роби, което придава на картината някаква свята и трансцендентна атмосфера. Въпреки че визията им е декоративна и символична, те излъчват истинска емоционална близост и единение.

оригинал

моята

 

Има множество тълкувания за "Целувката" и нейното значение. Златният фон и използването на златни тонове в картината създават мистериозен и сияен ефект. Това придава на произведението усещане за святост и вечност. Образите на двамата любовници, обгърнати във великолепната и чувствена целувка, създават усещане за безкрайна привързаност и духовно съединение. "Целувката" е визуален символ на непоклатимата любов между две души, отвъд времето и обществените норми.

Картината на Милев е по-значима за мен, защото е жива и истинска, борбена за достигане на целта. Докато тази на Климт е по-пасторална, като идилия, която няма да се осъществи.

Реално погледнати и двете картини изразяват страст, надежда и борба за щастливо бъдеще.  Поради това в ума ми просветва едно стихотворение, което четох в моя фейсбук, публикувано от дъщерята на една поетеса в деня на поезията. Идеален завършек на моето есе. То е на Стела Флорова, строителен инженер и поет  от град Силистра.

Като капчица роса

върху жарта гореща

поеми страстта.

Тя на любовта

 е обявила среща.