Две сестри от Тутракан - Таня и Грети Пеневи

Още когато видях за първи път тази картина,

тя ми се понрави много, защото си спомних детството в нашата цветна градина. Ще ви разкажа за нейният автор и ще разберете защо се е случило това.

Александр Аверин е художник, който рисува картините си, като черпи енергия от местата, които посещава. Той умее да се възхищава на красотата на създадения от Бога свят и обича да си поживява. Според него искреността и любовта не могат да оставят никого равнодушен и в това се състои тайната на всеки успех. Такъв е и моят характер. Аз също обичам да си поживявам, да върша това, което ми харесва, да се радвам на живота по свой си начин, като увличам и близките си, без обаче да им го натрапвам. Правя го само ако го желаят, ако не, го върша сама. Самотата не е тегоба, тя също си има красота. Художникът харесва маслената живопис, защото според него  и според мен тя е много емоционална и изобразява вътрешното кипене на страстите и емоциите на природата. Много често Аверин се опитва да реализира своите замисли, като се  оттласква не от природата, а от мисълта и идеята, което според мен е по-правилното. Идеите, които му хрумват, го карат да прави много предварителни ескизи и рисунки и едва след това отива на открито, сред природата, и  рисува, жадно улавяйки нейното слънчево, красиво излъчване.

Това уловено слънчево излъчване на природата  в картините  на  Аверин ми допадат много,  защото, пропити от слънцето, платната му изглеждат някак леки и въздушни и успокояват душата. Усещаш прохладното дихание на море, прозрачността на морския въздух и безгрижното настроение, играещо по бреговете на детството. Чувстваш възхищение от нахвърляните полски цветя в градината на брега на неизвестно езеро или от скритите под сянката на крайбрежни дървета места.  Наслаждаваш се на портретите на дами във въздушни рокли и фигурите на загорели хлапаци, които подчертават красотата на заобикалящата ги природа – било то морски бряг, река или полянка с цветя. Отличителна черта на художника е умението му да съчетава майсторството си в портретната живопис и с пейзажа, изпълнен в импресионистичен стил.

Картините на  художника  отвежда зрителя в един изчезнал поетичен свят, в който момичетата ходят под чадъри, а децата играят в моряшки костюми и с кучета. Това е възрастта, сребро, което изглеждаш само с носталгия.

 

 

 

Романтичен художник, в картините на който нямат място обичайните житейски грижи, но има мечтание за красотата, която  винаги и навсякъде трябва да обгражда лицето. Нищо мръсно, грозно и тъжно в този свят няма място в неговите картини. Разбирам това, защото толкова грозни неща има около нас на живо – хора, събития, случки и т.н., че трябва в един момент да видиш такива картини и да кажеш: "Стоп, о  миг поспри“, както Фауст от произведението на Гьоте, което четем с удоволствие. Наистина има такива мигове в живота, когато ни се иска времето да спре и този прекрасен миг  да остане с нас по-дълго. Тези мигове не би трябвало да бързат и да изчезват яко дим, защото следващите се пукат от яд да дойде техният ред и да ни стъжнят дните. Всеки вероятно е изпитвал това усещане. Но безпощадното време си върви, мигът отминава и идват други нежелани мигове на мястото на тези, прекрасните. Такъв е човешкият живот, какво да се прави – едно непрекъснато редуване на щастие и болка, но ние искаме по-често да летим с щастието, но уви, не би. Може би и животът ни ще е скучен и няма да можем да оценим хубавите моменти, ако няма лоши.

Александър Аверин  е художникът, който  иска от нас с картините си да се разсеем от реалността и да се поместим в една отминал  фантастичен свят, който е като приказка. Това е, разбира се, доста добро като идея – но тя се получава само за кратко време. Кратко-кратко, но е хубаво да можем да забравим шума и суетата, а после, като се върнем неизбежно в действителността, животът да бъде по-отпуснат и не дотам  напрегнат.  Това ни извисява морално и духовно, разбира се, развива ни и ни прави по-добри като индивиди. Забравяме за „Този луд, луд, луд свят“ и  душата на човека се изкачва по стълбите към светлинната енергия, едно ново развитие  за собственото ни щастие. Не напразно казват, че една картина струва повече от хиляда думи, а тя може и да разкрие толкова много неща за самите нас. Такива са и картините на Аверин, който чрез гениалният стил на импресионизма го постига, подобно на художниците, създали и развили този стил, като Моне, Ван Гог, Дега, Сезан, Писаро, Реноар и други

 

 

 

Съществува становище, че тези, които са фенове на импресионизма, вероятно са приятни хора и не обичат конфликтите. Те обикновено посредничат за изглаждане на разногласията. Смята се, че причината за това са меките и заглушени тонове на импресионизма, които не са агресивни по никакъв начин, подобно на хората, които ги предпочитат. Импресионизмът ви изпълва с  щастие. Всички имаме нашите си предпочитания, когато става въпрос за това какъв вид изкуство ни харесва. Съществуват такива проучвания, които показват, че определени атрибути от характера на човека могат да бъдат разкрити от конкретните стилове на изкуство, към които сме привлечени, но няма да разказвам за тях, защото са дълга история, а са и доста субективни и досадни. Това е по-скоро лично мнение, преживяване или оценка, която е пристрастна и не е обективна, а преднамерена.

Па тази причина мисля, че най-добре е да гледате такива картини, каквито ви харесват, влезте в приказката, която разказват за страни на чудесата, където всяка стъпка носи определено щастие, нещастие или тегоба. Моят избор е импресионизмът, защото пресъздава един рай от цветя, където всеки цвят блести под лъчите на слънчево небе. Флорален шедьовър, при който самата земя сякаш цъфти в ярко червено и златно. Всичко това е в природата, там, където времето стои неподвижно, а красотата на цветята и щастливи фигури на хора заема центъра на сцената. Ще рече, влезте в приказка, където въздухът е сладък, цветовете са ярки, а природата царува. Ето едно доказателство от грубата природа - диви цветя процъфтели там, където земята е груба и неопитомена.

Същото е и в живота, над грубите моменти, които ни спохождат като камъни, има цветни и слънчеви като цветя. Например тези първите от детството, когато сме редили във вази красиви цветя от градината ни.