ПРИКАЗКИ ОТ БЕЗБРОЙ НОЩИ, КАТО ТЕЗИ ОТ ХИЛЯДА И ЕДНА

         Много обичам приказки – да ги чета, да ги разказвам или пък да рисувам илюстрации към тях. Ето например какво направих за приказката „Червената шапчица“. Картината ме очарова още от пръв и  мисля, че се получи твърде добре.

        

        Приказките са безброй. Може да се каже, че колкото хора има по земята, толкова са и приказките, защото всеки един живот е приказка, независимо какво се случва в него. Това, което може да ни достави една приказка не зависи от възрастта. Всяка приказка започва точно толкова неопределено, колкото започва и всеки един човешки живот.

              Що е приказка? Най-добре го е казал Елин Пелин в разказа си „Косачи“:

– Това е приказка, бе хлапе!

– Бабини деветини... измислици! – рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето.

– Това е приказка, разбираш ли – рече твърдо Благолажът и настави: – Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?

– Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? – отговори Лазо.

– Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш... И току-виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова... да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.

Принцове, принцеси, дракони и феи… Приказките носят за всекиго по нещо. Но какво ни кара да се връщаме към тях отново и отново в най-различни периоди от живота ни? Отговорът според мен зависи от характера на всеки отделен човек, от психиката му и от това как възприема живота си.

Те, приказките са измислени, премислени от разказите, митовете и легендите, изгубени и намирани през вековете. Коя е най-старата ни позната приказка и кога точно се е появила? Има няколко претендента. Например „Красавицата и звярът“ и „Румпелстилцхен“ датират от преди 4 000 години, докато първата записана българска приказка се е появила през далечната 1817г. и неин автор е сръбският поет Сима Милутинович.

Какво е приказка?

По думите на Холи Блек “приказките всъщност разказват истини, макар и не точно истината. В тях истина и измислица, вълшебно и битово, добро и зло се преплитат толкова тясно, че е  трудно да се отдели едното от другото. Приказките засягат сериозни и дълбоки теми, разглеждат човешките взаимоотношения, трудностите, пред които хората се изправят, и дилемите, които трябва да разрешават. Те предлагат една по-проста гледна точка и чиста искра надежда за живота.“

Приказката за Червената шапчица не ми е любима, но илюстрацията, която нарисувах,  доказва всичко, което изказах дотук за приказките.  Изхождайки от моите гледни точки за живота, моята психика и начина да преживявам доброто или злото по жизненият ми път, мога да кажа, че Вълчо и Червената шапчица са красиви, колоритни и щастливи сред прекрасната природа. Лицата им изразяват удоволствие от срещата и надежда, че ще  им се случи нещо добро. Също като между двама млади, които се срещат в парка, пламва искра за  бъдещ съвместен живот. И за двете срещи, разбира се, може да се гадае какво ще се случи, кой кого ще изяде и кой как ще победи. Та то всеки човек изпитва огромна потребност да види живота си щастлив, доколкото това е възможно, да тържествува върху съвременните чудовища, които ограбват живота му и с нечувана мощ рушат вярата в доброто. Именно това е същността и именно на това се дължи огромният ни интерес към приказките, които ни учат още от детството ни, че колкото и силно да е злото, то може да бъде унищожено. Тази вяра днес в някои е разколебана, но приказните  сюжети са в състояние да я възродят. Интересът  към днешните популярни филми го потвърждава, като например „Властелинът на пръстените“ ,   "Хрониките на Нарния", "Аватар", "Игра на тронове", "Сблъсъкът на титаните" и "Силата на единството". Съдържанието им  включва епични фентъзи приключения със силен акцент върху борбата между доброто и злото, пътешествия, мистични артефакти и силно приятелство.  

Вярвам в тази вяра и никога не бих нарисувала дори и за милиони ето тази илюстрация на приказката за червената шапчица.

Тази, която нарисувах, си я поставих на видно място  вкъщи, за да ми разведрява душата  и да ми дава вяра, че все още има какво хубаво да ми се случи. Пожелавам на всеки да си има  своя  хубава приказка! В заключение ви предлагам някои мисли, завещани ни от Андерсен:

    „Животите на всички хора са приказки, написани от Божиите ръце.“   

    „Животът е като красива мелодия, но текстът е объркан.”

    „Само да живееш не е достатъчно. Човек има нужда от слънце, свобода и малко цветя.”

    „Всичко, което погледнеш, може да стане приказка, а всичко, до което се докоснеш – да се превърне в история.”

    „Наслаждавай се на живота. Имаш достатъчно време да бъдеш мъртъв.”

    „Не е беда да се появиш на света в патешко гнездо, ако си се излюпил от лебедово яйце.”

    „Ти си мечтател и това е твоето нещастие.”

    „Да се движиш да дишаш, да плаваш, да летиш, да трупаш, докато даваш, да бродиш по пътищата – да пътуваш значи да живееш!!!”

     „Човек може да забрави чистата и прясна вода, която са му дали да утоли жаждата си, но мръсната и горчива вода – никога.”

    „Магарето често стъпква най-красивото цвете, а човек – сърцето на своя брат.”

    „Да пътуваш, означава да живееш.”

    Ех приказки, добре, че ви има!