КАКВО НИ КАЗВА МОРЕТО

Седя си аз на брега на морето и чувам тих шепот. Заслушвам се, а то какво било? Морето решило да си поговори с мене, а то с него можеш да говориш за много неща. Какво си говорихме ли?Първо ми проговори Тиренско море в Италия до град Соренто, а после нашето си Черно море от брега на Балчик. Та с тези две морета си говорихме за ето тази картина:

Тиренско море, съзряло тъга в погледа ми и вопли в душата ми, рече да нарисувам нещо, което да успокои духовете ми, които се бореха като вълци там, без сама да искам това. Вълните му леко ме  погалиха, като шушнеха мисли, мисли: „Разгледай хубаво картината, която ти предлагам да нарисуваш!“.

Мислих, мислих и изведнъж чух как нашето Черно море също ми говори. То ми каза да прочета какво е казал един мъдрец. Когато го попитали коя рана най-трудно заздравява, той отвърнал: „Раната от предателствто на любим човек“. Пак го попитали: „Коя болка е най-силна?“. Отговорил: „Болката от загубата на любим човек“. Учудено възкликнали: „Тогава е по-добре да не обичаш“. „Не – усмихнал се мъдрецът, – защото любовта е единственият лек и за двете“. Следите от раните винаги ще ти мълвят без глас, че любовта е болка и благодат.

Като прочетох това, се сетих за нещо, което видях във Фейсбук от приятелката ми д-р Мария Стойчева, стоматолог от Силистра. То беше също мнение на мъдрец за приятелството: “Приятелството е най-трудното нещо на света, което може да се обясни. Това не е нещо, което се учи в училище. Но ако досега нищо не сте научили за смисъла на приятелство, значи нищо не знаете“.

Приятел в нужда се познава, казват хората, а  д-р Стойчеа е истински пример за това. Много съм страдала от зъбите си, а тя ми ги е лекувала и съм доволна, защото около 15 години не бях я посещавала. През това време се срещахме само като много добри познати. Но като ѝ се обадих след тези 15 години, тя ме посрещна толкова добре, че забравих всичките си страхове и притеснения, а зъбите, които ми сътвори бяха превъзходни. Когато след това една госпожа ме попита как съм успяла да си запазила зъбите така добре на тази възраст, аз отговорих, че те сами като диги на пристанище – пускам ги, когато ми потрябват, пък иначе си ги прибирам. По този начин ѝ обясних, че зъбите ми са изкуствени. Д-р Стойчева е и супержена, затова избрах тази картина за кабинета ѝ. Ето нещо, което характеризира образа и живота ѝ на жена, който тя притежава:

Нейният живот на жена е радост и тъга. Подобно на сезоните в природата, които се сменят постоянно – след дъжд изневиделица изгрява дъга или след дъгата и люта зима идва дългоочаквана  пролет, носеща разцвет, красота, надежда и нови сили за борба с живота. Тя има сърце като скала, но е и цвете, изпълнено с нежност и красота. Когато обаче е наранена, тя се превръща в стихиен ураган, когато не е, е като слънчева усмивка.

Мисля си, че жената от картината е тя и затова избрах да я нарисувам за нея, като дар от мен, защото ме прие и обгрижи както топлите и гальовни води на морето. Като я нарисувах, разбрах, че моретата правилно са ми избрали отдушник за душата и сърцето. Благодаря на моретата, че разбраха от какво имам нужда!

А каква е тя? Ласка може би? Проява на добро, приветливо отношение от околната среда на живота. Моретата са като жената, затова те разбират. Те разбиват вълните си в бреговете и скалите, но в същото време преливат от ласки и нежност. Флиртуват със слънцето, борят се с вятъра, но винаги жадуват за ласка и търсят да се приласкаят с обич.

Е, това е, другото каквото пребъде.