Здравейте, пак съм аз, Таня, пътуващата и пишещата персона, на която би и се искало това да продължи колкото се може по-дълго, но ще видим. Докога? Само боговете знаят, както казва един холандски писател.
Велика страна е Великобритания и едва ли има някой на света, който би могъл да оспори този факт. Има ли нещо, което да не е велико там? Няма. Но защо? Да видим.
Въз основа на исторически и археологически знания в най-ранните векове преди новата ера тези места били населявани от „бритите“, една от разновидностите на келтите. Самите келти са обитавали земите от Британските острови до Мала Азия, което включва днешните Франция, Швейцария, Италия, Испания и Балканския полуостров. Учените твърдят, че те са поставили основите на Париж и Анкара. Келт според гръцката дума „келтой“ означава смел, извисен. Те са били безстрашни хора и са се бояли само от това да не падне небето върху главите им. Обществото и културата им е била на твърде високо ниво. Били са майстори в обработката на благородни и неблагородни метали и са имали силно развит усет към изящното и съвършеното. Смята се, че празникът Хелуин е заместител на техния празник Самхайн, който според календара им, отбелязвал началото на зимата. В обществото мъжете и жените били равни, обличали са се красиво, но оскъдно, или на днешен език секси. Шекспир е използвал този вид облекло за да „украсява“ някои от персонажите с нескромни дрехи в „Крал Лир“. Били са с рус, червен или златист цвят на косата, а в бой влизали голи, боядисани в блестящо жълто и синьо. Били с жесток нрав и изключително войнствени, искали са целият свят да е техен и по тази причина ги наричали варвари. Когато обаче римляните решили, че всъщност светът е техен, ги изтласкали далеч към Шотландия и Северна Британия. Духовните водачи на келтите се наричали „дроиди“, които изпълнявали длъжността на съдия, лекар, гадател и философ. Най-тачени, те имали предимство дори пред кралете, за това римляните първо убивали дроидите.
Не само римляните са владели Британия, французите и немците също са оставили следите си там. Мисля си обаче, че именно влиянията и цивилизациите на всички тези владетели и пришълци са направили от Британия Велика Британия. Освен могъща държава, владетелка на земи, народи и морета, с осезателно влияние в подредбата на световния ред, величието й се определя още и от великите имена, които има във всички сфери на живота: крале и кралици, политици, писатели, художници, архитекти, певци, артисти и други. Разбира се не могат да се изброят всички велики личности, няма да се правя на Омир, но нека да спомена поне едни от най-любимите си: Чърчил, Дикенс, Конан Дойл, Съмърсет Моъм, Оскар Уалт, Агата Кристи, Шекспир. Великобритания е не само велика, но и умее да го показва. Гледах един документален филм, който ми направи голямо впечатление. За да покаже могъществото си и да напомня постоянно за него, Кралица Виктория подарила на Турция кристален полилей за двореца Долмабахче. Той бил поставен в залата на официалните церемонии и се счита за най-големия в света. Състои се от 750 лампи и тежи 4,5 тона.
До тук беше уводът, а сега съществената част. Ще разкажа за емоциите на един турист, това съм аз разбира се, имал възможност да осъществи мечтата си и да посети Великобритания. Щастливата случайност не е въпрос на късмет, казва Богомил Райнов: тя винаги идва, ако умееш достатъчно дълго да чакаш. Е, аз чаках и имах късмет да дочакам. Първото, с което те посреща Англия, са белите скали на Дувър, ключът към тази страна. На места те достигат до 100 метра височина, а най-вдадената в морето се нарича Шекспировата скала, защото е послужила е станала сцена за действие в драмата „Крал Лир“ на Великия Бард. Древните гърци наричат Англия „Албион“ (бял) заради тези белитскали. Юлий Цезър през 55 година преди Христа построява два фара, един от които е запазен и до днес в замъка Дувър. Приятно е изживяването, белите скали, огрени от изгрева, да те приветстват с добре дошъл, а ти застанал на една от палубите на ферибота, се питаш: Да бъдеш, или да не бъдеш щастлив. Но аз решавам да бъда щастлива.
Представата, която бях изградила в себе си за природата на Англия, за покрайнините и кварталите на Лондон, за неговите забележителности от това, което е написал за Дикенс, напълно се покриха. Дикенс според мен е изключителен майстор на описанията и създаването на образи. Това, което той е написал за Лондон, главен герой в почти всичките му произведения, в пълна сила важи и за наши дни. Ето какво пише той: “Такъв град като Лондон, където човек може да броди часове, без да стигне началото на края, без да срещне ни най-малък знак, по който да заключи за близостта на полето, е единствено в света. Тази колосална централизация, това струпването на милиони хора на едно място е умножило силата им стократно и е издигнало Лондон до степен на търговска и финансова столица на света“. Според Дикенс „Лондон е пожертвувал най-добрата част от своето население, за да осъществи всички чудеса на цивилизацията, с които блести“ и които могат да се видят по улиците, по Темза, в катедралите, музеите, картините галерии, театрите и така нататък.
Но както казва Богомил Райнов „няма нищо по-хубаво от лошото време“, което важи с пълна сила за Лондон и ето, почвам да разказвам за най-впечатляващите за мен неща.
Като архитектура Лондон е съчетание от внушителни исторически сгради, модерно високо и уникално строителство, неповторими музеи и картинни галерии, разкошни паркове, могъщи финансови институции, скъпи магазини, романтични ресторантчета и други интересни неща.
След големия пожар през септември 1666 год. реставрирането на града е поверено на Кристофър Рен. Той е английски учен, открил инжекцията, архитект и математик, създател на националния стил в английската архитектура, съчетавайки барок и ренесансов класицизъм с най-новите достижения на строителната техника. Характерно е и това, че аркадите, колонадите, куполите и други елементи на сградите имат логическа съразмерност и перспектива на пропорциите. Този стил поставя началото и на нов начин на градоустройство, при който се цели да бъде създаден цялостен мащабен архитектурен ансамбъл, подчинен на единен художествен замисъл. Говори се, че в името на този замисъл е предизвикан и големият пожар в Лондон, а всъщност може и да е божия намеса посредством пръста на човек в една пекарна. Огънят достигнал до Ситито, унищожил 80% сградите, повечето дървени постройки, и осигурил терен за бароковата архитектура в Англия. Кристофър Рен и Роберт Гук издигнат грандиозен мономент, висок 61 метра, недалеко от Падинг Лейн, в памет на загиналите в пожара. На мястото където спира огънят - Пай Корнер е поставена скулптура на Златното дете. Посланието е, че бог е наказал Ситито заради чревоугоден грях. През 70-те години на 20 век там се разгръща ново мащабно строителство на високи офис-сгради. Една от тях, разбира се, е и новият символ на квартала, приличащ отдалече на голямо синьо яйце. Сградата е строена между 2001 и 2004 г., висока е 180 метра, има 40 етажа и е известна още като екологичният небостъргач Мери Екс. Туристи не се допускат вътре, тъй като могат да повредят екосистемата на зданието, при която нищо не се изхвърля, а всичко се използва за нуждите й. Девизът на Лондонското Сити е „Господи, води ни“, изписан на латински „Domine dirige nos”. Едва ли чревоугодния грях е намалял, щом все още Ситито процъфтява, а и сигурно ще пребъде. А образно ето как си представям Ситито и чревоугодничеството: като дворец с красив фонтан. В двореца работят пчелички и събират прашец за мед. Която пчеличка събере повече, отколкото може да носи, като излезе от двореца пада във фонтана и се дави, а тази, която е благоразумна и не е лакома за много, полетява над фонтана да се радва на живота.
Кристофър Рен е построил и много обществени сгради, частни домове , дворци, болници и църкви, но ще разкажа само за катедралата „Свети Пол“, най-интересната в британската столица. Катедралата е изградена в бароков стил и една от най-големите християнски храмове в света и най-голямата протестантска църква. Тя е втора след „Свети Петър“ във Ватикана, но ако първо сте посетили тази във Ватикана, тази в Лондон няма да ви впечатли, тъй като пуританските канони са си оказали своята рестриктивна роля по отношение на украсата. Пуританите са се обявявали за премахване на абсолютизма в управлението на църквата и са предпочитали чисти църкви, без помпозни атрибути. Катедралата „Свети Пол“ се намира в самия център на Ситито и е резиденция на лондонския епископ. Построена е от Рен в периода от 1675 до 1710 година, като според плановете на архитекта е трябвало да съперничи на папската резиденция в Рим. Най-впечатляваща е западната фасада на сградата, където се издигат две кули камбанарии със седемнадесет камбани. В югозападната кула са разположени две камбани - едната тежи 16 тона и е наречена Големият Пол, а другата малко по-лека, наречена Големият Том. Големия Пол се бие само при починал член на кралското семейство, за лондонския епископ и за декана на катедралата. Погледната отвътре, църквата има форма на удължен латински кръст, с много оригинална и впечатляваща куполна конструкция, и две галерии, наречени каменната и златната. Специален конус, инсталиран в купола създава впечатлението, че погледът ти се извисява в небето. В основата му пък е изградена т.нар. Галерия на шепота, който създава специален акустичен ефект, който чрез всяка прошепната дума там, може да стигне до другия край на галерията, дълга 32 метра. За вътрешния интериор са характери още и хубавите куполни стенописи, изобразяващи деянията на апостол Павел, каменни резби, ажурни решетки от ковано желязо и балюстради. Балюстрадите представляват парапети на стълби, чиито ръкохватки се поддържат от изваяни дървени или каменни подпори. Планът на църквата е предвиждал да се поставят и много статуи, но поради липса на средства не са били направени. Впоследствие след смъртта на Рен през 1860 година били събрани допълнително средства, с които изработили от мозайка планираните статуи и така катедралата придобива днешния си облик. Интерес представлява и паметника на кралица Ана, поставен през 1710 година на площада пред стълбите, водещи към храма, който обаче през 1886 година бил заменен с копие.
А сега за нещо, което най-харесвам да гледам, и то с най-голяма удоволствие – Лондонската кула наречена „Тауър“. Кулата на Лондон или Кралският дворец и крепост на Нейно величество се намира на северния бряг на река Темза. Наречена е още и Бялата кула, защото камъкът, използван за строежа и е избелен. Построена от Уйлям Завоевателя през 1078 година за защита на местното население от нападенията на норманите и други външни нашественици. Целият дворец е комплекс от няколко сгради, разположени в два концентрични кръга от отбранителни значително дебели стени и ров. В миналите векове кулата е била използвана за затвор на провинени с висок ранг хора, включително и членове на кралското семейство, а също така там са подлагали на мъчения затворниците с някакви много зловещи уреди, които не пожелах да видя, извършвали са се и екзекуции. Освен за това, тя била използвала още и за оръжейна, хазна, зоологическа градина, кралски монетен двор, офис за обществени архиви, а след 1303 година там започнали да съхраняват Коронните скъпоценности на Обединеното кралство. Съкровищницата на кралицата е една от най-големите колекции от корони в света. Тук може да се види диамантът „Кохинор“и Звездата на Африка I, II, III и IV, или както са познати още с името „Кулинам“ и много други уникални скъпоценни камъни, инкрустирани в корони, диадеми, жезли, пръстени и други символи на кралската власт. Могат да се видят още много златни съдове, прибори за хранене и украса на дома, които са се употребявали в ежедневния бит, куполи, в които са били кръщавани, но и се кръщават и днес новородените кралски членове на семейството. В оръжейната зала е подредена страхотна изложба на уникални оръжия и рицарски доспехи, които са истински шедьоври в това Хефестово изкуство. Тауър се охранява сега от кралски гвардейци и от няколко огромни гарвани, подложени на специален режим на разходка и хранене. Всъщност съществува поверие, че когато гарваните напуснат Тауъра, кулата ще се срути. Ето защо днес имат отреден специален гледач, който се грижи всячески да им угоди, за да не благоволят да избягат. Някои казват, че са им подрязали крилата за всеки случай, но аз не забелязах такова нещо.
Искам да разкажа сега за два от най-известните брилянти, които могат да се видят върху короните.
„Кохинор“ на персийски език или фарси, който се говори днес в Иран, означава „планина от светлина“. Брилянтът има над две хилядолетна история и никога не е бил продаван за пари. Открит е от някакъв роб в Индия през 56 година преди новата ера. Названието си получава през 1738 година, когато персийският шах Надир става негов притежател и от възхищение възкликва „Кох-и-нур!“, което означава планина от светлина. През 1813 година лохарският цар Ранжит Синтх връща диаманта в Индия и го носи на гривна. През 1848 година избухва въстанието на синкхите и като победители всички скъпоценности в двора на индийския цар са били обявени за военни трофеи и отнесени в Англия. Диамантът е обработен отново и намалява теглото си на 21,2 грама. През 1911 година Кохинор е инкрустиран в малката кралска корона на Великобритания за кралица Мария. Правени са опити украшението да се среже на три части, но при докосване от бижутера диамантът почернял. На следващият ден бижутерът се самоубил и диамантът възвърнал предишния си блясък. Днес обаче заради допълнителни обработки, които били извършени върху него, тежестта му е намаляла от 186 на 106 карата. Сега е инкрустиран върху втората корона на кралството, която принадлежи на кралицата.
„Кулинан“ I, II, III и IV са известни още като „Звездата на Африка“. Двата най-големи от тях с размер на 530,2 и 217,4 карата са вградени в скиптъра и короната на британските крале. Другите два са по-малки, съответно 94,45 и 63,65 карата. Диамантът е намерен през 1905 година в мина Премиер на фирма „Де Беерс“, с тегло 620 грама, които съответстват на 3106 карата. Имал форма на голям грейпфрут. Суровият диамант е бил купен от държавата Трансвал, в Южна Африка, владение на Великобритания от 1806 година, за един милион долара, и подарен на английския крал Едуард VII. Шлифован е в Амстердам и е разделен на две по-малки части.
„Centenapy“ („Столетник“) е диамант, открит през 1988 година отново в мина на фирма „Де Беерс“. В суров вид е оценен на 599 карата, а след обработка е станал 273,85 карата. Обработен е от екип на Габи Толковски за период от три години и има форма на сърце с 247 фасети или страни, които по уникален начин пречупват светлината. Столетник има и наситен цвят без никакви включвания. Обработката на диамантите е от голямо значение, защото едва след нея диамантът става уникален, красив и остойностен. В суров вид прилича на обикновено стъкло. През 1991 година Столетникът е изложен в Тауър.
Като съм започнала с диаманти и дворци да кажа нещо и за Бъкингамския дворец. Той е официална лондонска резиденция на кралското семейство или така наречен работен замък. Използва се за дом на кралското семейство, прием на държавни глави, официални приеми и други държавни срещи. Намира се в района на Уесминстър, центъра на Лондон, на 77000 кв.м. В задната част има голям парк с езеро. На площада пред двореца е издигнат мемориал на кралица Виктория. Дворецът е ограден с много красива ограда, през която може да се наблюдава работата на караула и смяната му, но само ако разполагаш с необходимото време за пилеене. Вътре двореца може да се посети само през месеците август и септември, когато кралицата не пребивава там. Ако посетите Лондон през тези месеци и решите, може да разгледате двореца отвътре. Аз не съм имала тази възможност, но който го е видял, разказва, че едва ли има достатъчно думи в човешката реч, за да се опише богатия и щедър интериор на 600-те стаи. Могат да се разгледат официалните апартаменти, тронната зала, картинната галерия, балната зала, библиотеката. Картинната галерия притежава колекция от 9000 картини, собственост на кралицата. Сред тя са шедьоври на Рубенс, Рембрант, Пусен, Каналето, Велмеер и други. Също така могат да се видят автентични мебели, рядък порцелан, красиви скулптури, стъклописи, хиляди томове книги, скъпоценности от сребро и злато и красиви бижута. С една дума всичко, което обичам да гледам. Може би, ако имам възможност да бъда в Лондон втори път, ще се го посетя. Това обаче е божа работа и както казва Чърчил: всеки има ден, но на някой е къс, а на други по-дълъг. Какъв е моят, ще видим. Като споменах Чърчил, не мога да не се спра за малко и на неговата личност, защото на площада пред парламента през 1973 година му е поставен паметник в цял ръст, дело на скулптура Робърт Джоунс, който мисля, че е представител на новото течение в това изкуство, наречено - поп. Чърчил е потомък на херцозите Марлборо, бил член на парламента 64 години, служил е на 13 правителства и два пъти е бил министър-председател. Кариерата му включва: офицер от краската армия, политик, писател, историк и художник. Носител е на Нобелова награда за литература за майсторството си в историческото и биографично описание, както и за брилянтното ораторство в защита на възвишените човешки ценности. Написал е „Мемоари“ за втората световна война в 6 тома и „История на англоговорящите народи“, покриващи периода от походите на Цезар до началото на първата световна война, в четири тома.
Така, дотук с дворците. Да започнем с площад „Трафалгард“, който е отправната точка за Националната галерия и разбира се за първия театър, в който са били поставени произведенията на Шекспир.
Площада Трафалгард е дело на сър Чарлз Бари. Възложено му е да го построи по случай Британската морска победа във войната с Наполеон при Трафалгард - нос до Кадис, Южна Испания. Чарлз Бари е архитект, който от 1834 година след големия лондонски пожар в продължение на 30 години заедно с асистента си Огъстъс Пюджин строи Устминстърският дворец, или още наречен Камарата на общините - Парламента. Намира се на северния бряг на Темза, има 1100 стаи, 100 стълби и 5 километра коридори. Извисяват се три кули, Виктория Тауър на югозапад с височина 98.5 метра; Октагоналната Централна кула, 91.4 метра и Часовниковата кула, известна като Биг Бен -9 6.3 метра. В часовниковата кула има 5 камбани, които бият на 15 минути, а Биг Бен бие на кръгъл час. Поразителна е красотата на часовниците, не подлежат на описание. В основата на всеки циферблат е поместен надпис на латински „Боже пази нашата кралица Виктория“. В южния край на парламента е разположена Залата на лордовете, пищно декорирана в червен цвят, стъклописи, богато украсен трон с балдахин. В северната част се намира Залата на общините, като мебелировката и декорацията е в зелено. По традиция монарх не влиза в тази зала. Уестминстърската зала е най-старата, запазена след пожара, издигната през 1097 година по времето на Ричард II. По късно е редекорирана с дървен покрив – най-великото творение на средновековната дървена архитектура, с 50 статуи на крале в реален размер, поставени в нишите. Използвала се е за коронации, а сега само за кралски погребения, като последното е през 2002 година на кралицата майка Елизабет. Това е най-малкото, което може да се каже за Уестминстърския дворец, най-добре е да се види, думите и снимките, както обикновено не са достатъчни.
А сега да продължа за площада. Сторен и доизграждан е между 1820 и 1845 година. През годините е станал популярно място за демонстрации, модни ревюта, концерти и други обществени прояви. В средата на площада се издига пилон, на върха на който е поставена скулптурата на Хорацио Нелсон – адмирал, командвал британските военноморски сили в битката при Трафалгард. От трите си страни площадът е заобиколен от пътни артерии, а на четвъртата страна се намира каменна стълба, водеща до Националната художествена галерия. Пространството е декорирано с красиви фонтани, проектирани и построени през 1939 година, както и четири големи бронзови лъва. На поляната пред галерията са поставени статуите на Джеймс II, крал на Англия и Шотландия от 1685 година до 1688 година, и Джордж Вашингтон, американски генерал и политик, първият президент на САЩ (1789-1797г.) Джордж Вашингтон изиграва важна роля за осигуряване на американската независимост. Приживе му е дадена титлата „баща на нацията“. Негова е една мисъл, която би трябвало да се осъзнае и от българската нация: „Никоя нация не може да постигне благоденствие, докато не осъзнае, че да се оре земята е занятие също така достойно, както и писането на поеми“, а аз бих перифразирала: както всяка друга професия. Статуята на Джордж Вашингтон е поставена върху почва, внесена от САЩ, тъй като винаги е казвал, че кракът му никога няма да стъпи на британска земя. В миналото на площада са пребивавали, охолно хранени от туристи, около 35 хиляди гълъби, но поради замърсяванията, които са причинявали на сградите и опасността за здравето на хората, са пуснати соколи за отстраняването им. Тъй като обаче и това не е дало резултат, парламентът издава закон, с който се забранява храненето им. Когато преди две години посетих Лондон гълъби на площада нямаше. Няма вече и във Венеция. Там няма закон, но ако те хванат, че ги храниш, глобата е 100 евро. Наскоро разбрах, че в Египет много обичат да ядат печени гълъби. Угояват ги, след което ги готвят като ги пълнят с ориз. Пекат се в много мазнина и това за тях е скъп деликатес. Считат ги за секс стимулатор.
И така, намиращата се от едната страна на площада сграда на Националната галерия е нещото, което не бива да се пропуска в Лондон, а и е с безплатен вход, защото по закон принадлежи на обществото в Обединеното кралство. Галерията е основана през 1824 година с решение на Камарата на общините, по повод дарението на банкера Джон Ангерстей от 38 оригинални платна на известни художници, като е наложена и забрана картините да се изнасят от страната. По-късно когато настъпила криза в селското стопанство в страната, някои аристократични семейства започнали да предлагат за продажба колекциите си. Галерията ги изкупувала, като създава специален фонд с цел картините да не се продадат в САЩ. Поради недостиг на пространство в старата сграда се построява нова на площад Трафалгард през 1838 година. Новата постройка е много красива както отвън, така и отвътре. Богати орнаменти по таваните и входните врати към залите, красиви колони и мозайки от известни майстори, места за почивка и по-съзерцателен поглед към някои от платната. През 1991 година било построено още едно крило към сградата, наречено „Сейсбъри“, чиито дизайна вътре не е толкова пищен. Картините в галерията са на европейски художници, предимно Италия от 13 до 19 век, или казано по друг начин от Джото до Сезан. Могат да се видят произведения на Тициан, Рубенс, Рембранд, Тицин, Веласкес, Рафаел и други. Когато посетих галерията, беше изложен оригиналът на Ван Гог „Слънчогледи“. Не могат да се изброят всички шедьоври, но ще спомена само няколкоМ „Страшния съд на Париж“ от Рубенс, „Вечеря в Емаус“ от Караваджо, „Пирът на Блатазар“ от Рембранд, „Диана и Калисто“ от Тициан, „Чадъри“ на Реноар, „Младите спартанци“ на Дега, „Девата на скалите“ и „Девата с младенеца“ на Леонардо да Винчи. Хубав спомен ще ви остане от посещението в галерията, не по-лош от този да разгледаш например изложба на хубави коли или на модерни рокли и скъпи бижута. И както казват, душата и очите пълни, а ръцете празни. Но и малките удоволствия, все пак са удоволствия, нали?
Та, сега на следващото удоволствие. Вървейки доста дълго по една от трите пътни артерии, обикалящи площада, като това включва и преминаване на другия бряг на Темза, стигнахме до първия театър, построен в Лондон. Това е „Глоуб“, чийто акционер на съвременен език е бил и самият Шекспир. Поради това той е известен повече като Шекспировия театър, а името „Глоуб“ поне според мен почти не се споменава. Построен е през 1599 година, но през 1613 г. изгаря при пожар. През 1614 година отново е възстановен и този път просъществува до 1642 година. През 1997 година на 200 метра от старото местонахождение се възстановява отново по запазени описания, снимки и разкопки. Възкресяват го направо от пепелището като образец на театър от Елизабетинската епоха. Публиката гледа представлението на крака, а ложите са със сковани от дърво парапети. Поставят се пиеси от цял свят, като има и съответно превод на език, който предпочиташ. Ако имате късмет да присъствате на представление, ставате част от спектакъла. В преддверието на театъра е подредена експозиция, на която може да се види как се изработват декорите, костюмите и гримирането на артистите. В специално оборудвани кабинки може да послушате гласовете на любимите си актьори.
Сега ще разкажа малко за Темза и нейните мостове и с това ще приключа, за да не стане разказът ми досаден.
Река Темза е дълга 346 километра и се влива в Северно море. Приема много притоци, а се слави и с това, че е една от най-чистите „градски реки“ в света. Сигурно е вярно, защото видях плуващи красиви птици около сградата на Парламента. Името Темза идва от латинското „Тамесис“ (тъмен) и се предполага, че е дадено от Цезар по време на войните му с галите. Пътуването по нея с кораб е много приятно преживяване, като по този начин се добива още по-пълна представа за града. Над реката има няколко мостове, но най-атрактивен, разбира се, е Тауър бридж. Той е завършен през 1894 година, дълъг е 244 метра и висок 65. Първо е бил шоколадовокафяв на цвят, но през 1977 година е боядисан в червено, бяло и синьо по случай сребърния юбилей на кралицата. Мостът не подлежи на описание с думи, само очите могат да говорят за него.
От практическа гл.т. най-значим е Лондонският мост, построен от римляните. В началото бил дървен и естествено както всичко дървено в града изгаря при пожар. С нарастване на пътния трафик, развитието на икономиката и туристическия поток се налага да се построи нов. Така старият мост бил демонтиран и продаден, а на негово място през 1973 година кралица Елизабет II открива друг. Купувачът на стария Лондонски мост обаче го издига отново, но далеч през Океана, над езерото Хавасу, щата Аризона като туристическа атракция.
Съществува и проект над Темза да бъде построен голям мост градина, но поради липса на финансови средства, все още не е реализиран. Съществуват обаче и опасения, че съоръжението можела да се претовари от големия туристически поток и да се повтори трагичния инцидент от стадиона „Хилсбъро“. Против проекта се обявяват и различни природозащитни организации, подобни на нашите против Банско.
Също много интересен мост е Милениум, но за съжаление, успях да го видя само отдалече и не мога да кажа нещо повече за него.
Лондон има много квартали, но за краткото време, през което бяхме там, само четири дни, освен централната част успяхме да разгледаме само Гринуич, който се намира на южния бряг на Темза. Там се намира световноизвестната обсерватория на нулевия меридиан, основана през 1675 година от Чарлз II. Днес обсерваторията не работи, но все още червена топка върху пилона на покрива всеки ден пада точно в 13 часа. Терминът GMT “средно гринуичко време“ днес е заменен с термина UTC „координирано универсално време“. Самата сграда на обсерваторията е много интересна, в стил барок, дело на Рен. Тук освен прелестната гледка от върха, невероятното ухание на въздуха, пречистен от дърветата в гората наблизо, катеричките, които бягат по тревата, може да се види интересна музейна експозиция на астрономически и навигационни пособия, хронометри, най-различни по вид и дизайн и часовници. Много, много часовници! И нито един не си прилича по дизиан и механика на другия. Много от експонатите някога са принадлежали на известни учени в областта на астрономията, навигацията, физиката и математика.
Ако харесвате такива техники от миналото, няма да останете разочаровани, а също така може да се снимате и на меридиана, като срещу един паунд да получите и официален документ, че сте били там.
На постоянен док на Гринуич се намира и единственият оцелял до днес клипер „Къти Сарк“, построен през 1869 година. Името му е взето от стихотворение на Робърт Бърнс, с което той означава късата риза на една вещица. Робърт Бърнс е шотландски национален поет, а годишнината от рождението му се отбелязва по-тържествено от национален празник на Шотландия, който е денят на Свети Андрей. По негово стихотворение е написан и химнът на страната. Корабът „Къти Сарк“ не е свързан с пиратски набези, а е пренасял чай от Китай до Лондон, състезавайки се с други негови събратя по бързина и сигурност.
Е това е за Лондон, красив, необятен, атрактивен, забързан, богат, изящен, но въпреки това не съвършен. Защо? Чух един японски майстор да казва, че не му е разбира думата съвършен. Не му е понятна, защото според него никога хубавите неща не могат да бъдат съвършени. Винаги към нещо, което е изработено и сътворено от човешка ръка и ум, има какво да се добави и обогати във времето напред. Та, както описах в началото Лондон с думите на Дикенс, че той е сътворен от милиони човешки дарби, умове, ръце, политики, богатства и борби, означава, че ще продължи да се усъвършенства и напред във времето.
Посетете Лондон, а ако имате време и възможност, също и Стратфорд на река Ейвън, родния град на Шекспир. Известната английската писателка Мари Корели или Мери Макей решава да доизживее живота си там и влага много усилия и пари, за да възстанови града във вид, в който е бил по времето на Великия бард. Днес новите сгради задължително се строят в същия стил.
Времето няма да ви е загубено, ако можете да посетите и замъка Уоруик-историческо съкровище, запазено до днес. Един от най-изящните средновековни замъци в страната. Построен от Уйлям Завоевателя през 1068 година. Тук се намира най-изящната колекция от военни доспехи и оръжия, картини на Рубенс и Ван Дайк, златни и сребърни предмети, восъчни фигури на значими личности от историята на Англия и кралицата, разбира се, на млади години. Замъкът е декориран и подреден така, че си мислиш дали обитателите му току-що не са излезли на пикник в красивия парк-градин, с разхождащи се красиви, надути, пернатоопашати пауни.
А сега накрая, ще кажа, че ако искате да оцелеете в този вълчи свят, пътувайте и спазвайте следните три правила за себе си: първо, не изпускайте възможността да си доставите удоволствие, второ, търпеливо, защото търпението е нещо велико, изчаквайте възможността да бъдете щастлив, и трето, не забравяте първите две правила. А ако можете да пътувате по света и спазвате тези правила заедно със съпруг и син, както е при мен, ще бъдете най-щастливият човек на света.
