Това е музикален съпровод на картината „Арап отвлича бяло момиче“ от художника Иван Милев. Тамбурата има функцията
да създава чувствен ритъм в звученето на музиката, а тарамбуката го съпровожда. Те винаги са в комбинация,
както се казва в една песничка, която съвсем малко промених: „Поспри, дъждец,
поспри, цял ден не ти ли стига? Затропал от зори като небесна тарамбука, отивай
си, дъждец, със своята тарамбука, защото в косите ми от щурец внезапно
засвирукал, ще грабна в ръка своята тамбура и след арапин ще се
затичам“. Това е, разбира се, мой прочит на картината, както аз я разбирам, но
тя може да има и други послания.
 |
| моята |
 |
| оригинал |
Художникът е имал друга идея, като е нарисувал черни силуети на две дървета зад фигурата на бялото момиче, които са като два зловещи призрака, вещаещи гибел, но те са същевременно и сенките на арапина и момичето. През епохата Сун в Китай са били много популярни думите на поета Су Ши, който, рисувайки сянката си, открива в нея въплъщението на своя дух. Духът на двамата може и да не е зловещото добро и зло, а може да е възможност те да се обединят срещу тях. Обединени заедно, те ще могат да се противопоставят срещу несгодите в живота и да сътворят за себе си нещо по добро. До тази мисъл ме водят двата музикални инструмента тарамбуката и тамбурата.
Тарамбуката и тамбурата в "Арапин отвлича бяло момиче" имат темброва функция. Арапинът е страстта, като чувствения ритъм на тарамбуката. Бялото момиче е вопълът на провисналите струни, тихата нежност, която е тембровата характеристика на тамбурата. Но най-вероятно според мен е, че жестоката чувственост и властност на неумолимия ритъм на тарамбуката е омагьосала сребърната невинност на тамбурата. Струните на тамбурата са провиснали с вопъла на безсилието да устои на желанието за покорност и страст.
Как е изобразено
всичко това? Чрез израженията на лицата и цвета на дрехите. Лицата са напрегнати, малко жестоки
и силно устремени към нещото, което предстои, дрехите са в слънчеви тонове от
жълто, оранжево, лилаво, зелено, червено и т.н.
Небето също е в тон със
случващото се. То е надвиснало като слънчев чадър, леко задушаващо с нюанси на
червено и синьо. Интересна е тамбурата с S-образната извивка на момичето, но най-вече
косите ѝ – сякаш тонове на скъсващи се струни, молещи пощада от съдбата, която ѝ
се отрежда. Това е като "музикален
орнамент", допълващ значението на случващото се с героите от картината.
Цветът и тонът са същността на живописта, тъй както височината на звука и ритъмът са същността на музиката. Цветът е силно индивидуален и оказва забележими психологически ефекти.
Аз лично свързвам тази картина с „Целувката“ на Климт. Цветовете, идеята , целта, страстта са идентични - заедно за едно добро бъдеще. Позата на двамата е по-различна, няма музикални инструменти, но има много цветя, които с красотата и безгласната си песен говорят за много неща, които могат да се случат на двамата.
„Целувката" е една от най-известните картини на Густав Климт, която излъчва мистерията и привличането на любовта. Това е история за две фигури - мъж и жена, които са изпълнени със силна привлеченост и емоция. Те са облечени в дълги роби, което придава на картината някаква свята и трансцендентна атмосфера. Въпреки че визията им е декоративна и символична, те излъчват истинска емоционална близост и единение.
 |
| оригинал |
 |
| моята |
Картината на Милев е по-значима за мен, защото е жива и истинска, борбена за достигане на целта. Докато тази на Климт е по-пасторална, като идилия, която няма да се осъществи.
Реално погледнати и двете картини изразяват страст, надежда и борба за щастливо бъдеще. Поради това в ума ми просветва едно стихотворение, което четох в моя фейсбук, публикувано от дъщерята на една поетеса в деня на поезията. Идеален завършек на моето есе. То е на Стела Флорова, строителен инженер и поет от град Силистра.
Като капчица роса
върху жарта гореща
поеми страстта.
Тя на любовта
е обявила среща.
