Илюстрация на това е картината, която нарисувах. Тя излъчва ухание на лято, говори за морето и брега, които са във вечна борба за надмощие и с това ти създават вечен спомен. Показва и че в тази борба надмощието е на две души, които се радват от сърце на слънцето, морето и прекрасното лято на Варна.
Защо морето във Варна ли? Защото Варна е един от градовете, който пленява човечеството, както го пленяват перлите. Перлите са най-старите и ценни бижута, такава е и Варна. Перлите са красиви такива, каквито са в естествения си вид и произход. През дългите си години на съществуване те не загубват блясъка си, а само го надграждат. Това са чудеса на природата, които векове наред са били смятани за съкровища в най-различни култури та до днес в съвременната ни цивилизация. Могъщи владетели и кралски фамилии са ги ценили много.
Едва ли има българин, който да е посетил Варна и да не е останал възхитен от града, който веднъж да го е посетил и да не е поискал да се върне отново и отново, защото тя, Варна, е като перла в короната от градовете на България.
Едва ли има и българин, който да не е чувал и за патриарха на българската литература, Иван Вазов. Емблематичен поет, писател и драматург, оставил след себе си многобройни стойностни и красиви разкази, стихотворения, романи и пътеписи. Сещам се за него, защото в една от своите творби той изразява възхищението си от природните красоти на Варна. Това е пътеписът „Един наш черноморски бисер“, написан през 1890 година, но публикуван едва през 1901 година. В него Вазов разказва как се опитва да намери Морската градина, и когато я вижда, възкликва: „ Да, бисер рядък, неоценен прилично от нас…“.
Приморската градина е наистива възхитително място над високия бряг на морето. Чисти сенчести алеи лъкатушат из зеления шумак на акациите, а морето широко, равно, светло се синее и се разделя от небето чрез сребриста лента в кръгозора. Загледан в негото, то ти праща прохладен въздух, който освежава духа ти, а ти своите възхитени поздрави, на него българското Черно море, пленен като от вълшебно видение. Морето, колко е хубаво! Това море е красотата, славата и величието на Варна. Гледаш и не можеш да се нагледаш на неуловимите тонове от приливи и отливи на хармоничния простор, на тайните стихии, които крие, на тихия радостен лазур в небето, размесен със сребристи реки от светлина – гледка, която, ако си поет, ще напишеш най-възторжени песни. Ще опишеш и залутаните в морската шир стоящи неподвижно лодки с бели платна, приличащи на големи белоснежни птици.
Варна е красива и лъчезарна, град на мечти и съдба реално вълшебна. Казват, че от морска пяна е сътворен и в цвят мастилен е потопен. Смятам, че са прави. Всеки ще е прав, ако каже, че тя е и разтуптяна като в морки ритъм и с пулс на плискащи се вълни. Градът е бленуван и желан поради омаята на слънцето и морето. Облечен в лазурна морска одежда, Варна е приказна и сияйна, което те кара да я дариш с безбрежна любов.
В картината се вижда как двама млади, две души, са вперили поглед в слънцето и морето. Сигурно кръвта им в жилите лудува, а в сърцата им звучи приказка за любов и са щастливи, че са там.
Варна - морска магия и мечта, красива перла на света, гнездо на бели чайки и слънца. Затова обичай я, докато си жив!
Няма коментари:
Публикуване на коментар