Едно от най-забавните и приятни занимания през деня за мен е да проследявам във Facebook кой какво е публикувал там както на приятели, така и страници, които съм харесала на интересни личности. Та, там видях една картинка, която изобразяваше небесната шир с много звезди, красиво синьо небе, закачлив образ на Луната и едно ангелче, кацнало на едно облаче. Над картинката пишеше „Луната - дворче за душата“. Това много ми хареса и най-после ме вдъхнови да споделя с какво се изпълни моето дворче на душата ми, когато посетих Бавария. А вдъхновението според Хегел “ не е нищо друго, а това, че намиращият се в състояние на вдъхновение е изцяло погълнат от предмета, изцяло навлязъл в него и не се успокоява, докато не намери напълно съответствуваща художествена форма и не ѝ даде последната резка, не я доведе до съвършенство“.
 |
| Лудвиг II |
Луната е вдъхновявала всички творци, като например Бетховен, написал „Лунната соната“, Пинк Флйд с песента „Тъмната страна на луната“ и други. Римляните са нарекли спътника на земята -Луна, елините Селена, а египтяните Ях. Селена често се смята за покровителка на решенията, които идват на хората в сънищата, когато подсъзнанието може да обработва информация, която не е съзнателно приета. Тя събужда интуицията и психическите видения. Това се дължи на връзката на Нощта и Луната със съня и мечтите. Китайците много обичат луната, имат специален празник през есента, а поезията им за луната е много хубава. Аз не обичам по принцип поезията, но това ми хареса много:
-Не всеки по еднакъв начин
в луната взира се нагоре
и иска ми се - чаша вино,
щом вдигна с поздрав към луната,
лъчите лунни дълго-дълго
да светят в златната ми чаша.
Аз нямам претенции да съм велик творец, вдъхновен от луната, но обичам от време на време да задоволявам Егото си, защото, както казва немският философ Ницше: „Където и да ходя, винаги съм следван от едно куче, наречено Его“.
Та в този смисъл ще ви разкажа една битова приказка, която изживях в Бавария през пролетта на 2015 година. Битова е, защото в нея ще се разказва за разнообразието и неподправената красотата на самата действителност от бита и нравите на една част от Германия, наречена Бавария. Приказката няма претенциите да е класическа като тези на Братя Грим и Андерсен, но ще е интересна и е свързана със събития и герои, които няма да са измислени. И така, започвам първо с главния герой крал Лудвиг II, царувал от 1864 до 1886 година на баварския трон и бил най-странната коронова личност тук.
Заема престола на баща си Максимилиян II на 18 годи без да е подготвен за управление на страната. Причина за това е , че израства и получава възпитанието си на село, обкръжен от майка си и неколцина слуги. В резултат на това той се превръща в романтичен юноша, обожаващ музиката и поезията. Бил изключително красив, висок почти 2 метра с дълги черни вълнисти коси и ясни сини очи. Баварците го нарекли „Принца от приказките“ и такъв си е останал. За да остане такъв е причина един спектакъл на Вагнер „Лоенгрин“, гледан от него когато е бил на 16 години. В музиката Лудвиг усетил въплъщение на своите романтични мечти. Щом седнал на престола, първата му заповед била да бъде потърсен и поканен Вагнер на среща, която се оказала решаваща и за двамата. Вагнер споделя с личния си лекар следното: “За съжаление, той /краля/ е толкова блестящ, толкова емоционален и изумителен и аз се боя, че неговият живот може да изчезне като ручей в пясъка на този жесток свят.“ За съжаление, думите му се оказват пророчески и животът му изчезва загадъчно в езерото Щарнберг заедно с неговия доктор. Кралят не се е женил и нямал връзки с жени. Сгодили го за негова братовчедка Софи, но годежът бил разтрогнат без обяснения и причини и така остава без наследник.
Кралят живеел сам, изолиран от своите поданици и дори от двора. По цял ден се разхождал из парковете и езерата, слушал любимата си музика в изпълнение на специално поканени от него първокласни оркестри и оперни групи. В една от пещерите край Мюнхен построил малък театър за тези концерти и спектакли. Управлението на крал Лудовик II Баварски може да се определи като златен период за баварската култура и особено за музиката. Той е построил не само приказно вълшебни замъци и дворци, за които ще разкажа по-натам, но и театри и галерии, основал Червения кръст, Мюнхенската политехника, Академията на изящните изкуства и Фонда за развитие на музикалната култура, който по-късно положил основите на прочутите Вагнерови тържества в Байройт в специално построения Вагнеров театър. Кралят толкова много се очарова от Вагнер, че специално за него е изработен бял роял със златни орнаменти и скъпоценни камъни. Но той не е свирил на него, защото правителството е било против връзката, създадена между двамата и принудили кралят да се разделят и да прекрати покровителството над него, защото Вагнер е проповядвал революционни идеи, които не били удобни и угодни за управляващото общество.
Освен влиянието на Вагнер, през целия си живот кралят копира и подражава във всичко своя идол, френския крал Луи XIV. В името на това преклонение той построява двореца Херенхимзее - баварския Версай, дворец, който става лебедовата песен на романтичните мечти, съпътствали живота му. Словосъчетанието „Лебедова песен“ днес означава нечия последна предсмъртна творба, а то по принцип не е свързано с историята, а с природата, с живота в тайгата. Лебедите ,които живеят в полярния кръг, понякога биват изненадани във водата от силен студ и остават приковани в леда. Докато умират бавно и мъченически, те издават звуци, наподобяващи тъжна песен. Но изграждайки последната си творба-великолепен дворец за милиони - кралят също е бил скован от силен студ, идващ от страна на правителството, защото за всичките си дела е изпразва своята и държавата хазна. За 20 години е изразходвал държавен резерв, трупан от неговите предшественици в продължение на 800 години. Спират довършването на двореца, обявяват го за психично болен и студът, идващ от правителството и обществото, го обгражда с лед в един замък, където умира по мистериозен начин, също в езеро, както лебедите.
Лудовик II построява Херенхимзее, за да се „спаси“ от светския живот, баловете, развлеченията и придворните хора и интриги. Тук се надявал да избяга от реалността и да се потопи в света на пълното блаженство. Той не е искал дворецът да се посещава от простосмъртни, а е трябвало да символизира абсолютната монархия. По този повод, ако можеше да го попитаме, какво ли би казал за милионите простосмъртни туристи, които посещават двореца ежегодно? Каквото и да каже, едно е сигурно, че таксите, които се събират за вход, отдавна вече са възстановили похарченото за този шедьовър.
Но той също не е могъл да осъществи мечтата си, тъй като е прекарал там само девет дни и само веднъж е видял блясъкът му, осветен от прожектори. Като цяло не е довършен, но най-важните помещения са декорирани напълно. Когато посещаваме един дом, първо влизаме във ВЕСТИБЮЛА. В този вестибюл прави впечатление една внушителна фигура на паун от бронз, покрита със син емайл. Защо е избрана тази птица, която да посреща посетителите, не знам, но може да се погадае, като знаем що за птица е паунът. Той е от семейство фазанови, като мъжките представители се характеризират с пищната си цветова окраска, която служи за примамване на женския паун, който е със сивокафява невзрачна перушина. Може би, защото се е стремял да има най-съвършеното, а опашката на пауна е едно от многото съвършенства, създадени от природата. Някои видове пауни с красиви опашки са създадени с помощта на селекцията, извършена от човека, след като той е решил, че може да го превърне от диво в домашно животно.
След едно „ах“ и размисъл за вида на вестибюла следват СТЪЛБИЩАТА, направени като тези във Версай за посланиците на краля Слънце. Подражанието не е тотално, а по-скоро е пресъздаден стилът на епохата, през която е властвал кумирът на Лудовиг - Луи XIV. Използвани са благородни материали, за богати и живописни украси, като фигурите на Диана , двете нимфи в нишите от скъп мрамор, красивите кристални полилеи, изработени от известна виенска фирма и картините, рисувани от художниците Франц Виндман и Людвиг Ласкер. Стълбищата са покрито със стъклен покрив, което придава небесен колорит от струящата в изобилие светлина.
Преди да продължа със следващите помещения искам да опиша стила, в който са създадени. Използван е стил Рококо. Този стил в изобразителното изкуство и архитектурата е характерен за началото на 18 век и е разпространен във Франция, а най-широко в Германия.
Във Франция стил „Рококо“ е роден в Hotel de Soubise на улица „ Rue des Archives” в Париж, на мястото на малък дворец от 1375 година. През 1700 година собственик на имота става Франсоа дьо Роан с титла Субиз. Той налага този стил, като украсява стените с огледала и картини, всичко във весели светли тонове, лека позлата и красиви мебели. През 1808 година хотелът е купен от държавата, като Наполеон I го ползва за държавен архив, а Нополеон III превръща архива в Музей на френската история. Така е оцелял до наши дни непокътнат. В Германия този стил в пълния си блясък е използван за декориране на двореца Херенхимзее по волята на крал Лудовик II Баварски.
Характерното за стила Рококо е, че във всички изкуства преобладава грациозност, лекота и интимно-кокетен нюанс. Този стил заменя тежкия барок, където преобладават тъмните цветове и тежката позлата, тук цветовете на боите са със светли тонове като розово, синьо, зелено и бяло. В живописта например, преобладават митологични, пасторални и еротични сюжети, като изображения на увеселения, балове и забави. Идеята е вечна младост и красота, галантно и меланхолично изящество, стремеж за бягство от реалността и природната идилия, което е характерно и за душевността на крал Лудвик II Баварски. При обзавеждането на помещенията се цели да се създаде една изискана декоративност, камерност и причудлива игра на формите. За обрамчване на мебелировката и други предмети за декорация се използва цветова гама,с леки пасторални цветове, които създават илюзорни архитектурни форми. Това спомага нарисуваното на плоскост от разстояние да изглежда като скулптура.
Луксозни порцеланови съдове, статуетки на хора, птици и животни, глазирани в бяло и оцветени с бои също са характерна линия в обзавеждането и декорацията на стила рококо. А статуите се изработвали да служат само за украса на екстериора и интериора на дворците, алеите на парковете и шадраваните без да имат претенциите за изкуство. Сега да продължа на пред.
След като се завъртиш за 360 градуса и все възхитиш на стълбите и всичко около тях, се изкачваш нагоре, като си представиш, че си посланик. Пред теб има два коридора. И както Алиса в Страната на чудесата избираш, да речем:
ПЪРВИ КОРИДОР-състоящ се от редица парадни покои или така наречените „Големи апартаменти“ в стил Луи XIV. По образец на двореца във Версай се започва с „Гвардейската зала“ където са изложени на показ алебардите на кралската стража и много картини в бяло-златиста тоналност, разказващи за времената на краля Слънце. Тавана на залата е декориран с картина изобразяваща тържествуващите Бакхус и Церера. Можете да си представите какво е нарисувано, ако знаете , че Церера /Деметра/ е дъщеря на Сатурн и Огх , богиня на плодната земя, законодателка, покровителка на мира и брака. Свещеното цвете за богинята било макът, символ на съня и смъртта. А Бакхус /Дионис/, син на Юпитер, е бог на плодородието, виното, веселието и лозарството. В тяхна чест веднъж на всеки три години римляните празнували през нощта свободно и разюздено празника на виното, наречен „бакханалия“, като отначало са присъствали само жени наречени менади. Има една марка българско вино „Менада“, много е хубаво, заслужава си да се пийне. Друго интересно в тази зала освен красивите кристални полилеи, огледала и позлатена декорация на стените, е един голям и много красив шкаф в стил „Бул“ - ръчна изработка с апликации от корубата на костенурка и орнаменти, покрити с позлатен фурнир. За съжаление шкафът не е довършен, но и така е впечатляващ и уникален. Стилът „Бул „ е наложен от известния майстор на мебели от абанос Андре Шарл Бул.
Инкрустациите върху мебелните врати и табли в този стил се изразява в това, че при него се изрязват едновременно два залепени листа- единият от тънък слой костенуркова черупка, а другият от месинг. След изрязването листовете отново се сглобяват на принципа негатив-позитив, при което се получават два отделни листа, използвани за фурнироването на два мебела от един комплект. Този начин на фурнироване пести скъпия материал от костенурка и абанос. Майсторите на абанос принадлежали към отделни гилдии и само те имали право да обработват този материал и да правят мебели с интарзии. Интарзията е вид приложно изкуство. Представлява изящна мозайка от дървени пръчици или фурнир, залепени върху дървени плоскости, които след това се полират и лакират. Този начин за украса на мебелите е възникнал през 6 век в Италия. Двама монаси от Флоренция били неговите родоначалници. Използвал се главно за мебелите на високопоставени особи.
После следва ВТОРИЯТ КОРИДОР, в който акцент е поставен върху една бронзова скулптурна група с преобладаващо изображение на крал Луи XIV на кон, който напомня на посетителя, че той именно е бил идолът на крал Лудовиг II. Германците се славят със строг ред и дисциплина, която прилагат във всичко и навсякъде. По тази причина не можеш да се разхождаш колкото си искаш и както си искаш из двореца, а съблюдаваш точния ред ,по който те водят. Така, че следвам разказа по ред на номерата. Началото е - Парадната стая за отдих. Тя поразява със своя разкош и е наречена „Сърцето“. Тук е трябвало да се провеждат сутрешните и вечерни ауденции на краля. Навсякъде могат да се видят инициалите „L.L”, като израз на преклонение пред великия френски крал, защото краля го е смятал за посредник на милостта Божия. Залата на СЪВЕТА е следващият шедьовър на стила рококо и майсторите, които са показали в творенията своите способности. Интерес представлява изрисуваният таван, който изобразява Меркурий или както го знаем от гръцката митология Хермес, даващ съвет на хората от олимпийската обител на боговете. Хермес е най-умният от всички богове, дори Зевс е признавал неговата интелигентност. Той е покровител на търговията, овчарите, ораторите и мъдростта, спортистите, поетите и литераторите и други. Също не са пропуснати и картини, в които са изобразени придворни сцени от бита в двора на Краля-Слънце . Кадифени драперии в синьо, украсени с емблемата на бурбоните - лилиите и астрономически часовник, поръчан от крал Лудовик II на известния мюнхенски часовникар Карл Швайцер, допълват подобието на версайския интериор. Върху часовника има изображения на земята, слънцето, луната и знаците на зодияка. Красив, уникален и със значителна историческа стойност часовник.
Следва влизане в райската ОГЛЕДАЛНА ЗАЛА - точно копие в духа на „Галери де глас“ във Версай. Вълшебна красота от огледала, кристални полилеи на брой 33 и 44 броя свещници, позлата по стени и тавани върху картини и скулптури. Имаш чувството, че се намираш в кристална топка, от която струи нежен слънчев блясък и звън от златни камбанки. Но унесът е кратък, защото за немеца времето е пари и влизаш бързо-бързо в ЗАЛАТА НА МИРА И ВОЙНАТА. Тя те измъква от кристалната топка и се потапяш сред големи многофигурни композиции под формата на алегории, представящи мира и войната. Основният материал, който преобладава е мраморът. Има и много ескизи по стените, рисунки, които са послужили за подготовка при създаването на композициите, замисъла и колорита им. Най-съкровеното място на един дом е СПАЛНЯТА. Тя е мястото в двореца, което по богатство и въображение за супер комфорт превъзхожда този във Версай. Позлатеното легло е с изрисувани сцени, в които герои са Венера и Купидон. Тук господства любимият син цвят на баварския крал. Тоалетните принадлежности са изработени от майсенски порцелан. Балдахинът над ложето е изработен с най-скъпи тъкани, като са изработвани в продължение на три годи от най-добрите майсторки в бранша – сестри Ерес. Най- интересното, което единствено тук може да се види, е поставеният върху рамката на леглото син светилник във формата на кълбо, обрамчено в златен обков, който залива спалнята с фантастична светлина, създаваща усещане, че се намираш в космоса и луната ти е любимият спътник.
От космоса слизаш на земята и влизаш в РАБОТНИЯ КАБИНЕТ. Привличат погледа бюрото на колелца, изработено от френски майстори дърворезбари и красиви вази, създадени от въображението на майстори от порцелановата манифактура в град Севър Франция. Тук драпериите са от зелено кадифе с втъкани златни нишки. Характерно за порцелана от Севър Франция е, че още през 1740 година са създали по-мека порцеланова паста и готовите изделията се изпичат при по-ниска температура.
Северното сияние е природен феномен, който не всеки смъртен човек може да види на живо. Но пресъздаден може да се види в СИНИЯ САЛОН на двореца. Тук съчетанието между мраморната статуя на Юпитер /Зевс/, детайлите на камината в бяло от майсенски порцелан, полилеят, матово искрящ като полирана перла и синьото сияние на драпериите създават илюзията за северното сияние. Е, за да си създадеш такава илюзия би трябвало малко да си романтичен и със самочувствие на бог, но защо не, нищо не ми пречеше. А Богът Зевс, върховен повелител на земята и небето, наречен още мълниеносец и гръмовержец, изобразяван като красив мъж в разцвета на силите си, се вписва в представите на краля, какъв трябва да бъде той и каква трябва да е властта му. Но Лудвиг бил само красив мъж и с воля да осъществи само романтичните си мечти за живота, без да е върховен повелител.
Крал Лудвик II освен богатите колекции на картини, изделия от слонова кост, бижута от злато, сребро и скъпоценни камъни, ценни предмети със значителна стойност, е бил прехласнат и по майсенския порцелан. През 1710 година в Майсен е открита първата европейска манифактура Meissen и все още е най-известната и ценна марка порцелан в света. При изработка на изделията се ползва все още ръчен труд и се прилага лично творчество. Преклонението на краля пред този порцелан най-добре е показано в специален кабинет наречен „Порцеланов“. С рисунки върху майсенски порцелан са украсени стените, таваните, огледалата, камините и вазите. Светилниците и полилеите също блестят с порцеланови отблясъци, като нюансите се допълват от разни фигурки и цветя, придаващи им седефен нюанс. В този кабинет единствено може да се види портретът на краля в една рисунка върху порцелан, изобразяваща красива женска фигура, седяща на трон. Компания ѝ правят два ангела, като единият държи медальон. На този медальон е изображението на Крал Лудавик II, но трябва да ти се насочи вниманието върху образа му, в противен случай няма да се забележи в стремежа да разгледаш колкото се може повече неща в този кабинет. Пирът за очите продължава с посещение в малка игрална галерия, дълга 20 метра с ниши, в които са поставени статуи, изобразяващи четирите посоки на света. Таванът е изрисуван с алегорични изображения на герои, характерни за културата и изкуството на гръцката митология. След галерията следва ТРАПЕЗАРИЯТА. Тя е в овална форма, копие на трапезния салон в стил рококо на Парижкия хотел Субиз. За него вече ви разказах. В допълнение обаче тук могат да се видят бюстове на Луи XIV, Маркиза де Помпадур и Ментенон и други отбрани люде от отбраното аристократично общество на осемнайстото столетие. Също могат да се видят картини от Франц Видман, изобразяващи историята на Амур /Купидон/ и Психея. Историята разказва за любовта между двамата и как тя оцелява, въпреки трудностите, които трябвало да преодолеят ,погодени им от Венера. Психея била толкова красива, че никой не бил достоен за нея. Това разгневило Венера и нарежда на Купидон, който бил стрелец, от когото всеки се боял, да я рани с една от неговите страховити стрели. Страшни са били стрелите му, защото от тях не се умира, но от любовта, която те спохожда си щастлив или нещастен за цял живот. Амур трябвало да рани Психея и тя трябвало да се влюби в някое отвратително същество, което да буди ненавист у всички. Но трепнал при стрелбата и ранил не само нея но и себе си и по тази причина взаимно се влюбили един в друг. Няма да разказвам цялата легенда, но четейки я, всеки може да открие нещо в себе си от характера и душата на Амур и Психея, но посланието е да видим какво богатство от духовни скъпоценности имаме на разположение у себе си. И от духовното да премина към практичното, масата за хранене. Поставена е върху подвижен плод в пода и със специален механизъм се смъква на етажа където са кухните, там се сервира храната и след това се издига обратно в трапезарията. Другото практично и полезно е КЪПАЛНЯТА. Само за нея може да му завиди човек. Разкошен голям басейн от мрамор за удоволствие на тялото, а за удоволствие на очите и душата, на фона на средиземноморска панорама стените са изрисувани със сцени от битието на Венера, заобиколена от свита весели и красиви момичета. След къпането се озоваваш в помещение за почивка и преобличане с мебели, тапицирани с розова коприна и драперии с бродирани лилии. Интериорът се допълва от много огледала с позлатена дърворезба, порцеланови полилеи и разбира се живописни изображения на Диана и Венера, Нептун и Афродита, къпещи се.
В необзаведените стаи на двореца са експонирани мебелировки, картини и други ценни предмети и мебели от замъци и дворци, притежавани от кралските семейства, които не са възстановени или не се поддържат. За тях няма да разказвам, защото от това, което съм видяла съм го запомнила визуално, но без да мога да го опиша, но то едва ли е и възможно. След всичкото прехласване пред невъобразимия разкош на двореца за успокоение на сетивата се озоваваш сред райски парк градина. Високи дървета от най-различни видове, на запад и изток алеи от липи, достигащи до брега на езерото. Мирис на гнили листа, песни на птици, дъх на горски цветя, пълна представа за райски остров. В подножието на голямата стълба за входа към двореца е изграден парк по френски образец със стилизирани цветни лехи, пътеки и килими също от цветя с цветове и сияние, равностойни с това на пъстроцветна небесна дъга след дъжд. Не липсват и мраморни фонтани, украсени с двойки женски фигури като Диана и Венера, Амфитрида и Флора и други. Присъстват и много фигури на животни като жаби, костенурки, амфибии и лъвове разбира се. Първоначално са били позлатени, а сега са в черно. Всичко, което видях тук ме подсети след време за Юстиниян I и построения от него Катедрален храм на Константинополската патриаршия „Света София“. Храмът е посветен на Светата Премъдрост Божия, обожествената страна на Исус Христос. Той си поставя амбициозната задача да създаде най-великия храм в историята. И успява да го направи само за пет години, като са използвани най-ценни материали от цялата страна и света. Вътрешност на църквата е изцяло облицована със златни мозайки и скъпи видове мрамор. Тези златни мозайки са имали за цел да олицетворят божествената светлина и присъствието на Бог, без да е необходимо извайване на образа му. Задоволяването на този стремеж изпразва цялата хазна. Според преданието, когато храмът бил завършен, Юстиниян I изрича думите „Соломон аз те надминах!“, имайки предвид храма на Соломон в Йеросалим. Крал Лудовик I Баварски също си поставя за цел да построи и надмине по големина и пищност двореца на своя кумир във Версай и ако му бяха позволили да продължи източването на хазната на Бавария, също може би, би могъл да изрече думите „Луи, аз те надминах!“
Сред приказната красота на Баварските Алпи са запазени три замъка на последния крал романтик. Един от замъците е Хоеншвангау, който може да се сравни със смарагд/изомруд/ на средновековното строителство не само в Бавария. Смарагдът е зелен скъпоценен камък, известен от най-дълбока древност и е използван за украшения и религиозни обреди. Известен е още от древността и е добиван в рудниците на Клеопатра, а Савската кралица го е обожавала, то и аз го обожавам, но уви, не би да го имам. Той има наситен зелен цвят затова е считан за символ на вечната пролет и безсмъртието. По тази причина сравнявам замъка Хоеншвангау със смарагд-безсмъртен заради чувството на вечна пролет, лъхащо от богатите нюанси на зелено на Алпите. През 1800 и 1809 по време на Наполеоновите войни замъкът е почти разрушен, но поради чудесното местонахождение развалините са купени от крал Максимилиян II, баща на крал Лудовик II. Използван е за лятна и ловна резиденция. Местността напомня за приказките на Шарл Перо или тези на Братя Грим. Двете планински езера Шванзее /Лебедово езеро/ и Алпензее/Алпийско езеро/, обградени с високи планини от юг и гъсти гори на север, невероятното синьо небе, свежият лазурен въздух, как няма да ти се прииска сред тази приказна природа, щом си крал, да не си построиш тук дом? Замъкът е построен в неоготически стил или Викторианска готика, характерна за края на 8 и началото на19 век в Англия. Красив стил, характерен и за Уестминстърското абатство в Лондон. Вътрешното обзавеждане на замъка е в стил, който е въплъщение на бюргерсих представите за домашен уют, т.е. без пищни и сложни украшения.
Изобилие от прекрасни стенописи, изработени от художници романтици, вдъхновени от средновековните легенди и митове, посветени на „Лебедовата тема“ и Лоенгрин, са основна украса на почти всичка помещения за обитание. През средните векове баварските менистрели възпявали подвизите на „Лебедовите рицари“, извършени в този край в и мето на Светия Граал. Волфрам фон Ешенбах в произведението си „Персифал“ разказва за лебедовия рицар Лоенгрин, доплувал на лодка, теглена от бял лебед по лебедовото езеро, за да се притече на помощ на херцогиня Елза фон Брабант, дъщеря на брабантски херцог, обвинена несправедливо в убийство на брат си. По тази сага са направени стенописите в първата зала, в която се влиза, и е наречена Рицарят лебед Лоенгрин. Стенописите нямат нищо общо с декорите от операта на Вагнер „Лоенгрин“. Спалните помещения на майката кралица са в турски стил с елементи на романтизъм. Канапетата са подарък лично от султана на Турция. Ако решиш, че наистина си в приказка от „Хиляда и една нощ“, си представяш, че е спалнята на Шехерезада. Спалнята на бащата крал е с изрисувани стенописи от поемата „Освобождение на Ерусалим“ от известния италиански поет Торквато Тассо. Но тук повече се загледах в красивите и стилни мебели от благородно дърво с вплетени златни нишки, красива дърворезба, интересен дизайн и тапицерия. Следва гостната - представителна зала, която трябва да покаже на гостите кралския произход на домакините. Стените са изрисувани със стенописи, посветени на рода Вителсбах и исторически сцени от съдбата на старата крепост, върху която е построен замъкът. Вителсбахите са род, който управлява Бавария от края на 12 век до Първата световна война. Според легендите родът произлиза от този на Карл Велики и дори от древните троянци. Потомците му са дали много херцози и крале на Бавария. В тясна връзка с Вителсбах е бил и родът Хоенщауфен. Картините в Залата на Героите са посветени на тях. Хоенщауфен са благороднически род, от който са били коноровани множество швабски херцози, немско-римски крале и императори на Великата римска империя, от които най-известният е Фридрих I Барбароса. В тази зала очите са привлечени от фортепианото „Вагнер“, изработено от кленово дърво. Крал Лудвиг е бил много добър пианист, но е обичал да слуша изпълнения на Вагнер, който често е свирел свои произведения тук. Не съм сигурна, но мисля, че на изхода на тази зала имаше един щит, принадлежал на рода, който ми направи най-голямо впечатление от всичко друго, видяно тук. Сребърен с овална форма, доста голям по размери и целият обсипан с всевъзможни скъпоценни камъни, проблясващи като звездички в калейдоскоп с различни цветове и нюанси. Не липсва разбира се и домашният параклис. Аранжиран лично от Лудовик, в него забележителни са две руски икони, подарени от руския цар Александър II. Като последно доказателство за величествения произход на притежателите на замъка е работният кабинет на майката му. Стените са украсени с картини, разказващи за раждането на бъдещия император на Свещената Римска империя Карл Велики. Според легендата, той се е родил в една селска мелница. Но най-хубавото в този кабинет е изгледът, който се вижда през прозореца. Езерото, планините, горите и синьото небе - истински фестивал на сетивата. За другите красиви неща, като осветителни тела, мебели, красиви тавани, скъпи вази, съдове за хранене и друг вид украшения няма да разказвам, защото ги има в почти всички замъци и дворци, които бихте могли да посетите.
Живял от детските си години в този замък от приказките, запленен от рицарските подвизи и дива природа, крал Лудовик за цял живот запазва в сърцето си старинните немски легенди и балади. Образът на рицаря-лебед става негова пътеводна звезда. С това може да се обясни и преклонението му пред музиката и сюжета в произведенията на Вагнер. Чайковски също е запленен от тези легенди и дива природа. Вдъхновен от тях, създава неповторимия балет „Лебедово езеро“. Езерото действително съществува. Намира се в Бавария, в района на Алгау в Алпите. За музиката в балета Чайковски използвал нещо, което е композирал за децата на сестра си Александра Давидова. Мелодията е разнообразна, нежна и драматична. Чайковски пръв композира драматична музика за танц в балета. Също променя и жанра в балета, като го трансформира от едно чисто декоративно изкуство в драматично сценично представление. Балетът „Лебедово езеро“ разказва за един принц, на име Зигфрид, и една принцеса Одета, които били лудо влюбени един в друг. Тя обаче е отвлечена от зъл магьосник, според магията на който тя през нощта била девойка, а през деня се превръщала в лебед. Магията можела да се развали, само ако някой се закълне във вечна вярност към девойката. Но уви, магьосникът остава по-силен и те като не могли да се съберат живи, събират се в смъртта.
Освен легендата за рицаря-лебед кралят много обичал и възродил тази, която разказва за един млад дърводелец, който изрязвал лебеди от дърво и с всеки нов лебед се изпълнявало едно негово желание. В продължение на традицията Лудовиг станал майстор в изработване на лебеди от хартия. И въпреки че животът му бил кратък и завършил печално, не може да се каже, че съдбата му е отказала да изпълни неговите желания. Той не е бил най-добрият владетел, не е оставил следа в историята като политически деец или талантлив пълководец, но построеното от него остава в сърцето ти, запомняш го завинаги, от време на време спохожда мислите ти, и се радваш, че си имал възможност и щастие да видиш тези въплътени в камък, мрамор и злато мечти.
Втората личност след френския крал Луи XIV оказала силно въздействие върху мечтите и начина на живот на краля е Рихард Вагнер, немски композитор, диригент, режисьор и естет. Известен е главно със своите опери, музикални драми със сюжети от исторически легенди и
героите в тях. Крал Лудовиг, запленен от музиката и сюжета на оперите му, издига Вагнер на пиедестал и през 1864 година му предлага да живее в Мюнхен и му дава достатъчно средства за покриване на всички негови разходи, необходими за разточителния живот, който води. Германската аристокрация не е очарована от бунтовния характер на произведенията Вагнер и пагубното им влияние върху краля. Принуждават го да имигрира и той пребивава през различни периода от живота си във Франция и Швейцария. Така се разделя с крал Лудовик II, но връзката им продължава с писма. В едно от писмата той пише, че ще построи замък в чест на неговия невероятен гений. И наистина построява замъка Нойшванщайн , като приказка за възрастни. Разположен е в подножието на Баварските Алпи на връх Цугшпице в превод /Лебедовата скала/ с 1100 метра надморска височина, на границата с Австрийската провинция Тирол. Строителството започва през 1869 година, строи се 17 години, но не е завършен напълно. Външният му вид е автентичен с този на старите германски крепости, а вътрешният дизайн е вдъхновение от оперите на Вагнер и рицаря Лоенгрин. Емблематичен за замъка е лебедът, любима птица на краля. Птицата присъства в декорацията на всяка стая. Лебедът е от разред гъскоподбни, неми, само съскат, но на вид са красиви, величествени и някак си загадъчни. Може би тази загадъчност, излъчвана от очите му, елегантността и грацията в движенията на тялото и млечната белота на перушината, като тена на девица, са причина така да го обожават. Всички харесват лебедите и хората от диви са ги превърнали в паркови птици, като стават предмет на произведенията на редица артисти. Леонардо да Винчи рисува прочутата си картина, в която Леда нежно е притисната от Лебед /Бог, превърнал с в лебед, за да я има/, Андерсен пише приказката „Дивите лебеди“, Чайковски създава балета „Лебедово езеро“ и други.
Основна декорация на замъка са картини по мотиви от оперите на Вагнер „Парсифал“, „Лоенгрин“, „Танхойзер“, „Тристан и Изолда“ и други. Стенописите в трапезарията са посветени на Танхойзер, който бил странстващ поет и разказвач на поучителни истории. Сагата за него и съответно сюжетът на операта е, че той се влюбва във Венера и живее в нейната планина. Но в един момент решава, че е грях и отива при папата да опрости греха му. Не получава божията милост и се връща при Венера. Освен стенописи има и картини, които разказват за живота в замъка Вартбург по време на легендарния „Певчески конкурс“ . Този замък е построен преди около 1000 години. Според летописите през 1206 година тук се е състояла полулегендарната „Война на певците“, конкурс на поети и музиканти, а сега вместо тях се провеждат концерти . В спалнята картините са от легендата за „Тристан и Изолда“, в която се разказва за трагичната забранена любов между корнуелския принц Тристан и ирландската принцеса Изолда. Тристан означава тъжен, меланхоличен, тъй като е дошъл на този свят, роден от тъгата на една жена, загубила любимият си мъж във война. Има много версии на тази легенда във всяка народно-езическа литература в Европа, но основната линия на историята е запазена. Покоите на краля впечатляват и с прекомерния си разкош. Тук са разположени 14 скулптури, но няма да ги описвам, защото едва ли някой би могъл да ги види подробно за краткото време, за което може да пребивава в двореца или пък да ги познае. От богатите дърворезби най-особена е тази върху леглото. Тя изобразява Възкресението Христово, работния кабинет в замъка и сцени от живота на Танхойзер. Това съчетание от постановки би трябвало да породи асоциация, според замисъла на краля, за връзката между съня, живота и смъртта. Завесите, балдахина и тапицериите са в баварско синьо с избродирани гербове, лебеди и лъвове. В салона картините са посветени на Лоенгрин, а в тронната зала на Парсфал, който е един от рицарите на кръглата маса в двора на крал Артур. Според някои легенди този рицар е намерил Свещения Граал, а според други е бил само пазител. Парсифал е баща на Лоенгрин, наречен рицаря-лебед. Картините около главните стълбища изобразяват сцени от легендата за Зигфрид и Нибелунгите. Зигфрид е мечтаел за подвизи, които да се запомнят, защото е бил син на крал. Най-впечатляващ подвиг е бил да завладее златото на Нибелунгите. Като герой на германо-скандинавския епос, той е благороден, храбър, привлекателен и физически мощен, украшение за родната си страна, достоен син на крал Зигмунд.
Тронната зала на замъка е във византийски стил по подобие на храма „Света София“ в Истанбул. Тук са изрисувани Христос, Богородица, Дванадесетте апостоли, както и сцени от живота на шест канонизирани крале. Полилеят е във формата на византийска корона от позлатен месинг с тежина от 2 тона. Подът е покрит с мозайка, изобразяваща флората и фауната от всички континенти. Използвани са 2 милиона камъчета за сътворяване на този шедьовър.
За всичко не може да се разкаже, но едно последно, което е интересно, това е съблекалнята на краля. Вратата между спалнята и съблекалнята е декорирана с ковано желязо. Картините показват сцени от живота на майстерзингите от Нюрнберг. Това са немски градски поети и певци от XIV-XVI век, представители на занаятчийските гилдии. Възпяват възвишената любов към непостижимата „дама на сърцето“. Най-прославен майстор сред тях бил един обущар на име Ханс Закс от Нюрнберг, съчинил 4275 майсторски песни. Той е създал собствен певческа школа във Франкфурт на Майн. Вагнер пресъздава образа на Ханс Закс и неговия живот в операта си „Нюрнбергските майстори певци“, като се позовава на описанията в книгата на Йохан Вагензайл „За прелестното изкуство на Майстерзингите“. След съблекалнята следват ефектно пресъздадената пещера и красивата зимна градина, водеща към всекидневната. Тя включва салон и отделено от колони място за отдих, наречено лебедов ъгъл. Вратите са с впечатляващи рамки в римски стил . Над печката е поставена голяма порцеланова ваза във формата на лебед в естествен размер. Полилеят е от позлатен месинг, а орнаментите по него са от цветно бохемско стъкло. Още през 16 век това кристално цветно стъкло, произведено във фабриките на Бохемия, е било много тачено. Бохемският кристал се отличава с изключителни качества, които му позволяват да бъде прозрачен, устойчив, но и податлив на изрязване и декорация. Ето едно произведение за бохемския кристал:
Като го погледнете, по лесно ще си представите какъв е този замък. Също като калейдоскоп, като погледнете през него ви ослепяват цветове, светлини и лунни мечти:
В луната вперили сме взор,
лъчите, златна пяна,
а ние, под лунните лъчи
потъваме в мечти.
Въпреки, че кралят е построил замъка като свое убежище, днес един милион туристи ежегодно се потапят в магията на неговите мечти. А магията е не само замъкът, а и природата около него. Поглеждайки от върха на кулите, си мислите, какво нещо е това природата? Дали това е раят? Казваш си, че дори само за нея, майката природа, си заслужава да се живее! А „Животът е най-прекрасното нещо, което е измислила природата“ според Гьоте.
Е, с това е пълно едно от ъгълчетата на моето душевно дворче. Другите му ъгълчета, пълни с емоции от Мюнхен и Острова на цветята в Майнау и дирижаблите ще разкажа следващия път.
