Ще ви разкажа защо и
вярвам, че ще се съгласите с мен. И така,
започвам.
Какво е необходимо, за
да се построи дом, жилище за човека?
Преди всичко земя, на която градежът да
стъпи здраво, за да може да се вкорени
и израсне, подходящ климат, вода, гора
и красиви гледки. Необходимо е да има
мъж, чийто дух и устрем да е насочен към
нещо несъществуващо, разум, въоръжен
със знания, които му покажат как да
извърши строителството, и не на последно
място, мъжът да може, да е силен, властен
и с пари, много пари. След като се построи
домът, идва ред и на жената, необходимо
и сладко зло, която има за задача да
украси къщата, да я превърне в извор на
живот и да поддържа огъня в нея. През
различните епохи видът на жилищата е
бил най-различен, но аз ще разкажа за
тези, които се намират по долината на
река Лоара – великолепни замъци с яки
стени, грамадни ровове с вода, мостове,
градини и гори за лов. Красиви
и величествени, романтични и
загадъчни, криещи интересни тайни и
забележителни истории. Долината на река
Лоара често е наричана „Градината на
Франция“, прочута със своите лози, цветя
и зелени хълмове с накацали по тях
множество замъци. Блаженството и
спокойствието, което се чувства и носи
тази долина е роден дом на много велики
личности, поети и писатели от
средновековието. Тя пази най-изящните
страници от историята на френското
изкуство, аристократичната атмосфера
на френската аристокрация и дъха на
хубавите френски вина. Река Лоара е
дълга 1013 км. и се влива в Атлантически
океан чрез естуар. Естуарът се образува
от морските течения или отливите, които
отнасят речните наноси, поради което
са значително дълбоки. За начало на
естуара се смята мястото, където се
смесват водите на реката и океана, при
което смесване се наблюдава повишаване
на температурата и отделяне на топлина.
Ентусиасти или фантасти са се заели да
докажат, че от естуарите могат де се
осигурят 13 процента от необходимата
електроенергия на света. Може и да могат,
защо не? Фантазията не е лошо нещо, като
имам предвид романите на Жул Верн, и по
специално „Капитан Немо“. Но в настоящето
ми се иска да разкажа за хубавите френски
вина, произвеждани в долината, за
замъците, които ѝ придават романтичен
вид, както и за хората които са ги създали
и живели в тях. Ще започна първо с вината.
Ще запитате защо? Защото като се пише
за Франция трябва да постъпваме така
както биха постъпили те, а именно, първо
да седнат, да изпият чаша бяло вино и
след това да се захванат за работа. Лично
съм била свидетел на този ритуал. Та
сега, след като и аз пийнах малко бяло
студено вино, започвам да разказвам за
най-хубавите вина от долината на Лоара
- „Сансер“, „Мюскаде“, „Шинон“ и
„Булгсой“.
„Сансер“ е бяло вино
с наситен натурален аромат, балансирано
кисел вкус и елегантен цвят. Паскал
Жоливие е супер звезда в производството
на вино в Сансер. Той владее над 200 декара
лозя с над 50-годишна възраст. Наследил
е майсторството и новаторството в
производството на вино от прадядо си.
Използва биологични и естествени методи
за отглеждане на лозите и производството
на вино, като се стреми да използва
минимална човешка намеса. Много умело
използва тероара от три вида почви,
подходящ за производството единствено
на сорта Sauvignon Blanc. Тероар
означава земя, усещане за почва, придаваща
уникалност на гроздето и произведеното
от него вино. Гроздето в лозята на Жоливие
се бере на ръка, гроздовият сок е под
постоянен температурен контрол, за да
се предпази от оксиданти, не се
филтрира от 3 до 6 месеца, а понякога и
една година, бутилира се през пролетта.
„Мюскаде“ е бяло сухо
вино с ярки нюанси на морски водорасли.
Произвежда се от сорта грозде Melon
de Bourgogne. В южната част на
гр. Нант, където тероарът е най-подходящ
за този сорт, защото почвата е скална с
високо съдържание на пясък, гранит и
шисти. Използва
се специален метод на стареене на виното,
което ще рече, че не се отстранява от
утайката на джибрите до самото бутилиране
на виното. Това му придава специална
свежест и причинява приятно изтръпване
на езика. От всички френски вина само
„Мюскаде“ получава специални контролни
права да поставя надпис върху етикета
„sur lie” /върху
джибри/.
„Шинон“ е
сухо бяло вино от сорта грозде-Шенин
блан. В долината на Лоара в района на
Турен се правят най-добрите вина от
този сорт още от средата на 9 век .
Характерно за гроздето е, че като узрее,
се покрива с благородна плесен, променя
цвета си до бледомораво кафяво, после
зърната се свиват, а крайният резултат
е изключително сладко грозде с
концентрирани вкусове. От него се правят
най-качествените десертни вина в света,
с изключително меден вкус.
Бурното развитие
на винопроизводството през последните
години допринася и за голямото разнообразие
от произведени сирена във Франция.
Френските сирена са ястие, център на
внимание и основно нещо на масата
успоредно с виното и хляба. Французинът
никога не яде сиренето като добавка, а
заедно с другите ястия. Виното и хлябът
подсилват и обогатяват вкуса на сиренето.
Преди да вкуси ново сирене, французинът
изяжда малко парченце хляб, както преди
да отпие от виното първо отпива глътка
вода, за да прочисти небцето си за новия
вкус. Франция произвежда над 450 вида
сирена, но със сигурност 10 от тях си
струва да опитате: „Комте“- твърдо
жълто сирене със силен вкус и аромат,
подходящо за сухи червени вина; „Кабеку“-
силно миризливо козе сирене, сервира
се с мед, сладко и десертно вино; „Бри“-
меко сирене с приятен вкус, благородна
плесен, която може и да не се яде, подходящо
за сухи и полусухи вина; „Камамбер“-
светло меко сирене, също с плесен, което
е подходящо за всички видове вина;
„Ементал“- жълто твърдо сирене, без
претенции с какво вино да се пие, стига
да е хубаво; „Рокфор“- синьо сирене с
дупки също подходящо за всички вина;
„Сени Аглор“ - високомаслено синьо
сирене, подходящо за сухи вина; „Булет
д' Авен“ смесено с подправки
и оваляно в паприка , подходящо за всички
вина; „Том от Пиринеите“ - в фино сирене
с лек аромат и вкус само за сухи вина и
„Сент Албре“ - оранжево меко сирене,
със силен аромат и вкус за сухи и полусухи
вина. Сирената са много хубави, но на
някои от тях може да им усетите по-добре
вкусът, ако си запушите носа.
Мисля, че доказах,
че долината на Лоара е подходяща за дом.
Сега ще разкажа за четири замъка, домове
на богати и извести хора, както и за един
по специален дом-остров. Започвам с
Виландри, който блести най-вече с
уникалните си ренесансови градини.
Изключително красиви и по мое мнение
най-хубавите на света. Паркът е дълъг
52 километра и може да се сравни с
изяществото на гоблен. Гобленът е вид
декоративна картина, изтакана или
бродирана. Тук същият ефект е постигнат
от дървета, храсти, цветя, цветни
композиции, тунели, беседки , животински
видове и друг красиви неща. Техниката
на гоблена е известна още в древен Египет
/1400 година преди новата ера/. По-късно
през 1601 година във Франция (Париж),
братята Гоблен основават манифактура
за производство на тези тъкани картини
върху плат, наречени гоблени на тяхно
име. Много харесвам гоблени, а в замъците
и дворците на Париж има толкова много
красиви, пищни и оригинални. Ползвани
са не само като украса, а и за изолация
на стените от студ, влага и топлина.
Градините се
наричат още и „Градините на Любовта“.
Трудно е да се опише красотата им поради
тази причина споменах, че приличат на
гоблен. Основната идея за построяването
на парка по този начин е била на
средновековните монаси и монахини. Те
обичали лехите да имат строго геометрични
форми, красиво да се комбинират зеленчуци,
необходими за прехраната им и с цветята
за олтарите на църквите. Този стил е
използван умело от градинаря Жак Серсо,
който организира градините на три нива
и ги насища със символика. През годините
със смяна на собствениците на замъка
градините са били изоставени, но през
1906 година стопани на замъка стават
Хоаким Карвайо, испански учен с блестяща
кариера по медицина, и съпругата му Ан
Коулиан, богата наследница. Те използвали
оригинални графики и записки от 16 век,
чрез които успяват да възстановят замъка
и градините в оригиналният им блясък.
Днес се поддържат със същата вещина от
внуците им с помощта на 10 градинари.
Трите нива на градината съдържат различни
по размер, оформление и символика
тераси: Музикалната, Водната и
Орнаменталната. Орнаменталната градина
се състои от четири квадрата, които
образуват така наречената „Градина на
любовта“. В първия квадрат са изобразени
пламенни сърца и символично носи името
„Нежна любов“. Около тях с растения са
изобразени бални маски, които навремето
аристократите са носели по баловете.
„Страстна любов“ се нарича вторият
квадрат, в който също са изобразени
сърца, но разбити от страст. Представляват
преплетени растенията, все едно танцуват
страстен танц. Друга характеристика на
любовта е изобразена в третия квадрат
„Непостоянна любов“. По четирите ъгъла
на квадрата цветя и ниски храсти
наподобяват ветрила, които са символ
на променливите чувства, като между тях
има изобразени и рога-символ на измяната.
Най-трагичният квадрат е четвъртият,
наречен „Трагична любов“. Растения са
подредени във формата на саби, мечове
и кинжали, които са се ползвали в дуели
между съперниците в любовта. Тук има
най-много червени цветя като алегория
за пролятата кръв в името на любовта.
Освен любовните орнаменти, характерни
за градините са също така и църковните
орнаменти, които представляват огромни
масиви във формата на малтийски,
лангедокски и бакски кръстове. Не е
забравена и музиката. Може да се видят
изобразени от флора лира, стилизирани
музикални ноти и канделабър, който е
необходим за освещаване на партитурите.
Всички тези стилизирани градини са
разположени от двете страни на воден
канал, който в края завършва с картини
от водни лилии.
Интерес представлява и
„Водната градина“. Тя се намира над
„Орнаменталната“ и е в стил Людовик
XV. Градината е разположена
около водоем във формата на кръгло
огледало, обкръжено с липи. Тук мястото
е прекрасно за отдих и медитация.
„Градината на слънцето“ е най-пъстрата
от всички. Цветята са разположени като
стаи за почивка. „Стаята на облаците“
се образува от бели и сини цветя. В
„Слънчевата стая“ преобладават жълтите
и оранжеви тонове. Тя е в централната
част на градината, обградена с величествен
фонтан във формата на звезда. Последната
стая е наречена „Детска“, където под
сенките на ябълки звънят детски гласове
и смях. Петата градина е „Лабиринт“ и
представлява алегория на жизнения път
на човека. Целта на този лабиринт обаче
не е да намериш изходът, а постепенно
да се освободиш от всичката суета, която
ни съпътства в живота, докато достигнеш
шатрата в краят му. Последните две
градини „Аптекарската“ и „Зеленчуковата“
не са толкова атрактивни, но са красиви.
Ако не се вгледаш, не можеш да забележиш,
че между лехите расте зеле, моркови, и
други зеленчуци и билки. Всяка година
в градините на Виландри
се садят около 250 хиляди растения и
семена, като се подбират така, че да има
цъфнали цветя през цялата годи, също
като щафета. Много е приятно да седнеш
в беседка, покрита с цветя, да си помечтаеш
и си представиш как млади влюбени си
открадват по една целувка, а някой
доброжелател тайно ги снима!
Друг замък,
замислен, проектиран, финансиран и
изграден в началото на 16 век от крал
Франсоа I като ловен и за
кралски развлечения е „Шамбор“.
Франсоа I бил увлечен от
архитектурата и е бил голям меценат на
художници, скулптури и писатели, обичал
е блестящите и шумни веселби с доминация
на красиви жени. Прислугата и обкръжението
му е била около 15 000 души, като се има
предвид, че тогава във Франция е имало
само 25 града с население над 10 000 души.
Всички негови щения са събрани в замъка
„Шамбор“, образец на френското
ренесансово изкуство. Леонардо да Винчи
е бил поканен от краля да даде насоки
и идеи за проектирането на замъка. При
пристигането си той донася и оставя
като владение на Франция картината си
„Мона Лиза“, пред която се прехласват
всички. Замъкът има форма на правоъгълник,
със съотношение между стените 1:1,62 или
така нареченото „Златно сечение“.
Трите етажа на замъка са свързани също
с много известната, уникална и неповторима
двойна стълба на Леонардо, която е и
доказателство за неговата важна роля
в строежа на замъка. Украшенията върху
покрива на замъка и горните панорамни
тераси са красиви като бисерни огърлици,
завършващи с остър връх като сталактит.
Всяко едно от тези украшения са
маскирани комини на 282 броя камини,
служещи за отопление на 426-те стаи на
замъка. За стените е използван е бял
варовит пясъчник, който им придава
изящество и хармония. Замъкът е обграден
е с крепостна стена, градини с тревни
площи и много дървета, преливащи в гора
за лов. Последен частен собственик на
замъка е бил херцогът на Бордо граф
Шамборски. Той възстановява замъка и
го обзавежда с автентични мебели. През
1930 година държавата обаче купува замъка
и го превръща в музей на част от
съкровищата притежание на Франция. Тук
мога да се видят картини, скулптури,
гоблени, вази, мебели с оригинални
тъкани, всички от известни майстори.
Подредени в ренесансов стил са спалните,
библиотеките, балните зали, трапезариите
и някои други помещения на замъка. Във
всяка една от стаите можеш да се захласваш
по пищните наредби, които обаче харесвам
да гледам и да им се възхищавам, но не
бих си пожелала. Всеки стил и вкус е с
времето и епохата си. Впечатлена бях и
от каляските, които видяхме, все едно
като днес на изложение в автосалон.
Един от
най-елегантните замъци във Франция е
„Шенонсо“. Той се намира на устието на
р.Шер, вливаща се в Лоара. Изграден е на
мястото на стара мелница от 11 век.
Построен е направо върху водите на
реката, в които се отразява красотата
на замъка. Строителството му е започнато
от Томас Бойер, който е събирал данъците
за краля и е искал да осигури дом за
семейството си. Той обаче преждевременно
умира и замъкът бил завършен от съпругата
и децата му. В негова памет върху една
от камините е поставен герба му. Върху
една дъбова врата от епохата на
Възраждането, под изображението на
светците, които покровителстват замъка,
Св. Катерина и Св. Фома, е изписан девиз,
който гласи: „Ако ми се отдаде да построя
Шенонсо, ще ме запомнят“. Както казват,
хората не забиват кол на земята, но
оставят нещо, с което да ги помнят.
По-късно замъкът става известен като
„Замъкът на дамите“, защото е бил дом
на кралици, фаворитки и оправни богати
жени. Първата дама, която е притежавала
замъка е била Диана де Пуатие, фаворитка
на Хенрих II, който ѝ
подарява замъка през 1547 година. Тя е
омайвала с красота, ум и деловитост.
Нейната градина, намираща се от едната
страна на замъка, се славела като
най-красива за времето си, а знаменитият
мост през река Шер, също превъзходен за
времето си, построен по нейно разпореждане
и идеи, придава на замъка неповторим
облик. След смъртта на Хенри II
съпругата му, властната Екатерина
Медичи, отстранява Диана от замъка и я
настанява в една насрещна пристройка.
Обявява замъка за кралска собственост,
прави външни архитектурни подобрения
и преустройва някои галерии като създава
двуетажен салон, предназначен за пищни
празненства и балове. При нейното
царуване като регентка замъкът е бил
обзаведен с италиански разкош. Срещу
градината на Диана кралицата създава
своя, която не ѝ отстъпва по дизайн и
красота. Екатерина управлява кралството
така, че да защити и утвърди властта на
нейните синове. Тук тя е имала специално
обзаведен кабинет, който се нарича
„Зеленият“, както и стаи за своя
„хвърковат ескадрон“, състоящ се от
млади момичета, специално обучени в
изкуството да ухажват и изкопчват тайни
от знаменити гости. Известна е още като
отровителка и причинителка на ужасите
в така наречената „Въртоломеева нощ“
през 24 август 1572 година, в която са избити
масово много хугеноти във Франция.
След смъртта на
Хенрих III замъкът се
обитава от Луиза Лотарингска,
която се отдава на пълен траур чак
до смъртта си. Занимавала се е с четене,
благотворителност и молитви.
Луиза Дюпен,
очарователна представителка на своята
епоха „Просвещението“, епоха, през
която хората започват да си задават и
да търсят отговори на много въпроси във
връзка със света около тях, е следващата
владетелка на този прекрасен замък.
През тази епоха литературата,
философията и науката излизат на преден
план. Луиза възвръща великолепието
на замъка. Устройва разкошен салон и се
обкръжава с най- добрите писатели, поети,
учени и философи, като Монтескьо, Волтер
и Русо. Има голяма заслуга за опазването
и съхранението на замъка по времето на
Великата френска революция, защото
въпреки че се нарича „Велика“, през
този период са разрушени, ограбени и
присвоени много ценности. Нашите
революции не са били по-доби в това
отношение, разликата е, че във Франция
са паметниците впоследствие са били
възстановени в автентичният им вид,
поддържат се и се опазват. Това е направила
следващата владетелка на замъка Маргарита
Пелуз. Новобогаташка от промишлената
буржоазия, тя дава воля на любовта си
към разкоша и влага цялото си състояние,
за да възстанови замъка и градините във
вида, в който са били през епохата на
Диана и Екатерина. Впоследствие в
резултат на разни икономически интриги
Маргарита е разорена и замъкът става
семейна собственост на шоколадиера
Мене. Така по време на Втората световна
война медицинската сестра Симона Мене
превръща част от залите на замъка в
болнични помещения, където помага на
близо 2000 души, участвали активно в
съпротивата срещу окупаторите.
Днес обзавеждането
на замъка е разкошно – с умерена пищност
и хармония между дизайна на стените,
таваните, мебелите и другите компоненти,
характерни за един аристократичен дом.
Най-много бях очарована от холандските
гоблени, тъкани през 16 век. На тях са
изобразени моменти от живота на кралските
семейства и обкръжението им, ловни и
военни сцени, любовни авантюри, сватби
и други празненства. Не липсват и такива
с митологични сюжети. Мебелите са
елегантни, без да е прекалено с позлатата
и дърворезбата. Има множество трапезни
съдове, прибори от кристал, стъкло,
сребро и злато, различни кухненски медни
съдове, характерни за епохата. Имаш
чувството, че готвачът току-що ще се
върне, за да приготви пищни гозби и
пикантни блюда. Всяка една от камините
има различен дизайн, а таваните на
салоните са истински произведения на
изкуството. Не липсват и портрети на
много от пребивавали те в замъка личности.
Има картини от Тинторето, Рубенс и други
извести майстори на четката. Запазени
са в автентичен вид Капелата на замъка,
гвардейска зала, Зеленият кабинет на
Екатерина Медичи, спалните на Диана де
Пуатие, на петимата крале, на Луиза
Лотарингска, Габриела д'Естре
фаворитка и възлюблена на крал Хенрих
IV и майка
на Сезар Вандомски, херцог на Вандом.
Интерес представляват и салоните на
Франциск I и Людовик XIV,
галериите за танци и тържества,
богатата библиотека, красивите стълби
и вестибюли. Може да се насладиш и на
кътове, където върху симпатични масички
са поставени красиви вази с разкошни
живи букети цветя. Всичко е хубаво и ти
доставя удоволствие да го видиш, да се
разходиш в градините и да си представиш,
че в предишен живот може би си бил там
като гост или като фаворит разбира се,
знам ли?
А сега за
Шеверни, още една перла в живописната
долина Лоара. Дизайнът на шатото е по
подобие на Люксембургския дворец в
Париж. Архитектурата му
се характеризира с изключителна
симетричност на сградата и градините,
а за построяването на замъка са използвани
бели каменни блокове, добити от долината
на река Шер. Характерно за тях е, че
запазват постоянния си бял цвят и с
годините стават все по-твърди. Покривите
са в различни архитектурни стилове, а
също и камбанарията. Това обаче не пречи
замъка да е красив. Замъкът е реставриран
в автентичния си вид. Вътрешният интериор
е дело на Жан Мониер, художник, който не
е успял да се прочуе с картините си, но
затова пък е оставил уникални шедьоври
по стените на замъка. На няколко дървени
плочи, намиращи се в трапезарията, са
изобразени сцени от живота на Дон Кихот,
прочутия герой на испанския писател
Сервантес. На първия етаж е разположена
кралската зала с напълно запазено
класическо обзавеждане по изискванията
на Луи XIII. Декоративният
панел на тавана представлява сцени от
мита за Персей и Андромеда, както и други
популярни древногръцки легенди. Тъй
като замъкът в момента е частен, на
третия етаж е обзаведено жилището на
собственика, който, казват, че много
рядко го посещавал. Въпреки това, в една
част от парка има кучкарник с обучени
ловни кучета. За туристическа атракция
точно в определен час се извършва показно
хранене с патици. На втория етаж се
намират спални помещения, салони,
библиотеки, детски и бални стаи, трапезария
и други помещения за бита. Цялото
обзавеждане създава приятна атмосфера,
която придава усещането за живот в
настоящето. В един момент си мислиш, че
след минути обитателите от миналото ще
се върнат от излет например. Същевременно
те обзема и някакво чувството на
романтика, като се сетиш, че романите
на Дюма за тримата мускетари и Дартанян
са свързани с Луи XIII, наречен
още „справедливия“, който е живял в
този замък, кардиналите
Ришельо и Мазарини. Луи XIII е
син на Мария Медичи и Анри IV.
Приписват му скромност, тих и спокоен
характер, но също така воля и безскрупулност,
когато се наложи. Умеел е да преценява
хората и е бил много съобразителен в
различни критични ситуациите. По негово
време се води т.нар. Тридесетгодишна
война, когато Франция става хегемон на
континента. Незаменим помощник Луи XIII
е бил кардинал Ришельо, който се
смята за първият министър-председател
в историята на държавното управление.
За постигане на целите си кардиналът е
бил готов да пренебрегне религията си,
доста драстична постъпка за онова време.
След смъртта си е бил наследен от кардинал
Мазарини. Когато ЛуиXIII умира,
Луи XIV е на 5 години, а брат
му на 3 и така той става фактически
владетел на Франция до кончината си.
Дойде ред
и за най-атрактивния дом във Франция,
като изключвам дворците, за които ще
разкажа по-натам във времето, а именно
абатството Мон Сен Мишел.
Мон Сен
Мишел е готическо чудо, изградено върху
150-метрова скала, излязла от моретосред
галопиращи приливни вълни. Островът се
намира в долна Нормандия, на километър
от сушата и е посветен на Арахангел
Михаил. Златната статуя на Светеца се
извисява на 170 метра височина, поставена
върху най-високия връх на църквата.
Според една легенда Арахангел Михаил
дал наставление на св. Обер, епископа
на Авраел, да построи църква на скалистия
остров. Той обаче не го направил и
светецът пробил дупка в черепа му с
пръст. По-късно църквата била построена.
Постепенно около нея се заселват хора.
Сега абатството се населява от 45 души.
Друга легенда гласи, че езическите
богове, когато били още млади, издигнали
подводни скали, за да могат нимфите и
русалките да се препичат на слънце и да
пеят омайни песни, с които да прелъстяват
моряците. Според трета легенда Арахангел
Михаил обичал да си почивал на тази
скала. Когато сядал върху нея, скалите
се потапяли, а когато ставал, се издигали
на повърхността. Но независимо от
легендите, чудото Мон Сен Мишел съществува
и представлява връх на майсторството
и инженерната мисъл на хората, които са
го построили. Но сред уникалната природа,
могъщото небе в съчетание с морето и
скалите, имаш чувството, че чудотворната
постройка е излязло от приказките. През
6-7 век абатството е било крепост на
римско-британската култура и власт.
През 933 г. е анексирано към владението
на херцог Гийом I Нормандски.
През годините англичаните са правили
опити да си го върнат, но без успех,
въпреки че монасите са им помагали при
Уилям Завоевателя, за което са били
възнаградени със земи в Англия. През
годините в абатството са се трупали
много богатства, което позволявало да
се достроява, преустроява и доизгражда.
След Френската революция обителта е
превърната в затвор за непокорни
духовници, борещи се срещу новата власт.
По-късно влиятелни фигури сред френското
общество, сред които дори и Виктор Юго,
започват кампания за възстановяването
на Мон Сен Мишел и през 1874 година
абатството е обявен за исторически
паметник. Днес се посещава от близо три
милиона туристи и не без основание
Виктор Юго казва, че абатство Мон Сен
Мишел е за французите това, което е
оазисът в пустинята.
Този дом
на духовници е изграден на три етажа,
олицетворяващи трите степени на духовното
усъвършенстване. Първата е материалната
потребност, втората познанието и наука,
а третата близост до бога. Най-долните
помещения са били за поклонниците,
следват покоите за гости от по-висок
ранг, а най-горе е разположена трапезарията,
която е свързана с ограден вътрешен
двор с висящи градини, заобиколени от
аркади и колони, украсени с растителни
мотиви. Задната част на манастира включва
хранилище, където монасите са преписвали
книги. Сега там има художници и други
творящи хора. Обзавеждането е било
ограбено или похабено през годините,
но въпреки това, вътрешният интериор е
впечатляващ с многото интересни колони,
тавани, барелефи, статуи и интересни
уреди за бита. Много е красиво, когато
погледнеш от най-високия връх към
16-километровата пясъчна ивица, образуваща
се при отлива. Убеждаваш се, че въпреки
всички човешки дарби, най-добрият
художник на света е природата. Приливите
са опасни и ако бъде застигнат човек,
никой не може да му помогне. Много хора
са загинали там, увлечени да събират
морски дарове за прехрана.
Гигантската
гранитна скала, издигаща се от морското
дъно с кацналото върху нея „Чудо“ е
вдъхновила британския изпълнител на
електронна музика Афекс Туил да създаде
песен, използвана във филми на Дисни и
е прототип на града Инис Третес от филма
„Властелинът на пръстените“.
Е, разказах
ви за няколко красиви домове, капки от
богатството на Франция, които французите
са съхранили през вековете, а което не
е било съхранено, е възстановено. И е
добро не само, че им носи печалби, но и
за това, че можеш да му се порадваш.
Надявам се, че с разказа си, ще съм ви
вдъхновила да отидете и вие. Радвам се,
че имах тази възможност не само защото
силно съм го желала, но и намерих
туристическа фирма „РУАЛ ТРАВЪЛ“,
която е перфектна. Осигуряват най-добрите
автобуси и качествени шофьори, хотели
с добро обслужване, знаещи, възпитани,
оправни и грижовни екскурзоводи.
Ако решите,
защото това е най-хубавото, което ще ви
остане от този живот, след децата разбира
се, приятен път!
О, щях да
забравя да разкажа за нещо, което е
много важно-сладкишът. В един дом е много
хубаво, ако хапнеш нещо вкусно, сътворено
от домакинята. Монахините от абатството
са се славили с вкусен омлет. Туристите
много го харесват, особено за това, че
е препоръчан от екскурзовода. Но омлета
си е омлет, казано на прост език, яйца.
Но след като си останал без дъх да не
изпуснеш нещо важно, разглеждайки Мон
Сен Мишел, излизаш изморен и доволен и
какво виждаш? Едно заведение с вкусотии,
сладки и солени. За солените не знам, но
сладкото наречено „moelleux au
chocolat” беше превъзходно. Е пак яйца,
но забъркани с 200 грама шоколад и толкова
чисто масло, една лъжица брашно и
съответните аромати, придружено с
превъзходно френско кафе, не е ли това
раят? Разбира се, че е!
