Здравейте отново, любители на сърфинга по вълните на бурното море, наречено Интернет. Започвам да плета дантела за Париж. Тя трудно ще се изплете разбира се, защото, ако Женева е град като град, то Париж e един малък космос. Много звезди, слънце, дъжд и една голяма, голяма Луна.
Магнетичен град, посетиш ли го веднъж, ще ти се прииска да го посетиш пак, и после пак и пак. За всекиго има по нещо и никого не може да разочарова. Логото на Париж за мен е Айфеловата кула, от чийто връх маже да се насладиш на целия град, а едно стихотворение на Веселин Ханчев – „Парижкият дъжд, възпят от една шарманка“ – е вдъхновението ми:
Тя е история стара, стара,
стара като Париж е тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цвета.
Не съм любител на стихове, но това някой ми го беше казал и явно ме е било впечатлило, за да го запомня, въпреки че съм късопаметна. Явно подсъзнателно се е породило желание да посетя някога Париж и благодаря на съдбата, че това се случи.
Родена съм в обществен строй, който ни е забранявал религията, но въпреки това вярвам в нея и съдбата без да ги фаворизирам. Може би поради тази причина обичам да посещавам църковни сгради, но интересът ми към тях е повече като на турист, да се насладя на изкуството на ръцете и въображението на майсторите от далечното минало, които са сътворили велики неща за наслада на очите и душата и да си доставя удоволствие от това, че мога да видя, а не само да си го представям прочетеното в книгите. По тази причина и защото са ми любими ще започна разказа си за Париж с църквите, като първото място, естествено, ще отредя за катедралата Парижката Света Богородица (Notre Dame, в превод Нашата Дама), която е триумф на готическата архитектура, строена от 1163 до 1345 година. Много обичам да чета Виктор Юго, който най-подробно, в негов стил, е описал тази катедрала в книгата си „Парижката Света Богородица“. Толкова силно въздействие върху въображението ми е оказало това описание, че когато влязох за първи път в този храм, изпитах някакво особено чувство, на нещо близко и познато и същевременно възхищение и преклонение пред сътвореното от човешките ръце, и то без помощта на каквато и да било техника, както при съвременното строителство. Толкова много хармония и изящество – изящна дърворезба, красиви статуи и картини, впечатляващи цветни витражи, фрески, розетки, каквито не съм в състояние да предам с думи, а трябва да се видят и почувстват. Звънът на камбаните в неделната утрин е уникален и само органът вътре в съчетание с чудесната акустика на храма е в състояние да го надмине по величество. Но това, което видях в съкровищницата обаче може да се сравни само с приказките от Хиляда и една нощ. Такава изящна изработка на църковни богослужебни предмети от сребро и злато с впечатляваща инкрустация на скъпоценни камъни и диаманти, че свят ми се зави и дъх не ми остана. В катедралата се влиза през три портала, за които се разказват интересни легенди. Така например, се знаело, че майсторът, който се е заел с изработката им, не могъл да завърши средния портал, изобразяващ Страшния съд, защото бил продал душата си на дявола. Затова той бил направен от друг. Затова и се различава от останалите два. Ние също сме си сътворили легенда, че щом пуснем 2 евро в дарителските кутии, винаги ще ни се сбъдва желанието на следващата година пак да посетим Париж. И за сега сработва, защото може би не сме си продали душите на дявола.
Е, това е, пожелавам на всеки да отиде и да види!
А сега за Сакре кьор на Монмартър – бялата църква на Париж, в превод Свято сърце. Основите на катедралата са били поставени през 1875 година, а през 1919 година е била осветена. Това е католическа християнска базилика, построена от бял камък в романо-византйски стил във формата на гръцки кръст, завършващ с четири купола. Истории разказват, че храмът е бил факт, благодарение на емигрантите и проститутките, които с това са искали да се легитимират пред парижкото общество. В действителност средствата са били набирани, като гражданите са си купували камък, на който по-късно да бъдат изписани инициалите на купувача.
Централният купол е най-големият в света, с мозайка, наречена Благословението на Франция пред Сърцето Господне. Той изобразява Христос с разтворени ръце, разпрострени над поклонниците и неговото Свято сърце. Мозайката е толкова впечатляваща и завладяваща, че уникалните цветни витражи, криптата, множеството параклиси и сребърни статуи, въпреки уникалността и съвършената си изработка, биват засенчени от нейния блясък. Видяна веднъж, тя се запаметява трайно в съзнанието ти с ярките си цветове, блясъка и струящата от пресъздадените образи светлина. Нещото, което ми направи впечатление обаче, нещо което не съм забелязвала в произведения от този род, е изображението на индианец, с характерните за тях гриви от цветни пера. Изживяването е неповторимо може би и заради неповторимата гледката към Париж, която се открива от хълма, на който е построена катедралата. Имаш усещането, че целият град е в краката ти. Е, прекрасен спомен, пожелавам на всеки такова изживяване!
Много църковни сгради има в Париж, но в момента се спирам само на най-атрактивните според мен. Последната, която посетих, и е желателно да се види, беше църквата Сент Мари-Мадлен, изградена в коринтски стил. Първоначално идеята е била това да бъде храм за славата на армията на Наполеон I в 1806 година. През 1837 година е трябвало да бъде железопътна гара, а през 1845 година отново храм. Сградата е трябвало да оформи гледката от нея до площад Конкорд откъм ул. Рю дьо Роаял. Гледката наистина е превъзходна. На южната фасада на катедралата има 24 колони, които напомнят за Акропола в Атина. Входните врати са с много интересни метални барелефи, а входът им е украсен с оригинална каменна фреска. Вътрешният интериор е с дизайн, извън обичайния стереотип за църковна сграда. Вътрешните колони, таваните, картините по тях, скулптурите и скулптурните сцени в нишите, органът, осветителните тела и олтарът оформят представа по-скоро за красив дом от римската империя.
Е, това е от мен за църковните сгради на Париж. Сега нещо светско – музеите на Париж. Те са много, не можеш да ги посетиш всичките, а и не е необходимо. Лувъра, музеят Орсе, Пти Пале и къщата-музей на Роден са предостатъчни за един двуседмичен престой в града. Домът на инвалидите със саркофага на Наполеон I и този с восъчните фигури, без съмнение също са много любопитни и популярни, но аз лично никога не бих ги посетила. Саркофагът с тленните останки на Наполеон е разположен така, че, за да го видиш, трябва да се наведеш, което ще рече, че му се покланяш. Но как да се поклоня на човек, който е станал причина за смъртта на много хора, погубени съдби, разорени и ограбени държави? Просто нямам думи. По тази логика защо например и Хитлер да не го възприемем за велик като Наполеон? Е, зависи от гледна точка. Музеят Гревен с восъчните фигури на известни артисти, певци, политици и други деятели, разбира се не бих го посетила, защото предпочитам мрамора пред восъка. Зависи си от вътрешната нагласа за възприемане на изкуството. Всички хора не са еднакви и, ако беше така, светът щеше да е сив, а той е пъстър, за радост.
ЛУВЪРА
Няма да го описвам като в Укипедия, а ще разкажа за него така все едно сме се срещнали случайно на чаша кафе в едно хубаво кафене, не е задължително да е в Париж, и вие слушате моите прекрасни впечатления.
Лувърът се намира в център на Париж между река Сена и известната ул.“Риволи“. Това е най-големият музей в Париж с площ 60600 кв.м и 35 хиляди експоната. Посещаван е средно от 9,3 милиона туристи годишно. Е, и аз два пъти съм била в този брой и успях да посетя само два салона – единият, с изложени картини, бюстове, скулптори и скулптурни групи на библейска и митологична тематика, изработени от мрамор, теракота, злато и сребро, а също така мозайки и други художествени произведения, а вторият, изпълнен предимно с предмети, използвани в бита на кралски и знатни семейства, както и апартаментите на Наполеон II. Тук може да намерите картини на много извести художници като Рембранд, Рубенс, Тициян, Пусен, както и много други, известни нам и неизвестни. Аз харесвам и не толкова известните творци, които не присъстват в рекламните каталози. Те са малки художници, както ги наричат, но са доста оригинални и впечатляващи, според мен разбира се. Естествено, най-много туристи се тълпят пред Мона Лиза на Леонардо Да Винчи, въпреки че има толкова още ненадминати шедьоври. Но това е ненадминат шедьовър най-вече със съвършената техниката, с която е създаден. Да Винчи е използвал специална техника на наслагване на цветове, която отличава картините му от тези на другите именити художници. Те също са я познавали, но не са успели да достигна до такова съвършенство. Същото се отнася и за скулпторите, но най-атрактивни за туристите са Венера Милоска и Нике от Самотраки. Картините в Лувъра дават представа за нравите, бита, забавленията и войните на известни личности, както и за занаятите, модата ако щете, любовта, секса и изобщо живота на хората през миналите векове. Същото изразяват и скулпторите и скулптурните групи, като при тях има и библейски сцени. Успоредно с тези, които изобразяват библейски образи и сцени са и тези, които изобразяват великите и не дотам велики, богатите и тщеславни хора. Всичко това е било сътворено с ръка, ум и способност, а сега се твори чрез художествената, пейзажната, архитектурната, портретна и друг вид фотография. Но добре, че е така, защото, ако решиш от съвременен художник да си представиш след време живота през нашия век, по добре забрави. Ако аз имах меценат /спонсор/, който да ме похвали пред сноби и първенюта, също щях да бъда велик съвременен художник, защото не по-лошо от тях мога да размазвам бои в хаотичен порядък. Е, има и у нас доста добри съвременни художници като Васил Стоилов, Мара Чорбаджийска, Игнат Игнатов, Величко Коларски и други, които по нищо не отстъпват на Дечко Узунов, Владимир Димитров Майстора и Златю Бояджиев, и нищо не пречи да бъдат изложени в салоните на Лувъра. През всички векове, както и в нашия разбира се, въпросът е опирал до меценатството. Първият, който е започнал да подпомага изкуството, е бил богатият римлянин Гай Целтий Меценат. Той е имал много последователи, но за най-значим меценат по времето на Ренесанса е бил признат Лоренцо де Медичи. Но това са лирически отклонения, а в Лувъра е най-добре да възприемаш всичко с душа и сърце, да се наслаждаваш на изкуството, а разсъжденията да оставиш после на чаша кафе с приятели. Пожелавам, ако имате възможност, да отидете и да видите, преживяването си струва! Но един съвет от преживяна случка, която си обясних два месеца по-късно, при едно от сърфиранията ми в Интернет. Решите ли да снимате Мона Лиза и помолите японец да си наведе главата, ако ви пречи, после не само му благодарете, но му кажете, че може да си вдигне главата и е освободен от молбата ви. В противен случай ще стои така докато осъзнае, че не сте запознати с обичаите им.
 |
| Апартаментите на Наполеон III |
Музеят Д'Орсе е хубаво да се посети след Лувара, защото там са изложени картини на импресионистите, които въпреки не лекия си житейски път, са творили красиво, пъстро, весело, забавно, изобщо с всички цветове от палитрата на художник и във всички нюанси на душата му. Той се намира на левия бряг на река Сена и събира творби на френското изкуство от 1848-1914 година. В салоните на три етажа са изложени картини, скулптори, бюстове, декоративни предмети, фотографии, мебели и други предмети, характерни за епохата. Там може да намерите шедьоври на Моне, Мане, Ван Гог, Корбе, Сезан, Лотрек, Реноар, Роден и много други. Естествено, най-дълго се застояваш пред картините на импресионистите. Ще използвам думата слисан, защото тя отразява всички чувства, които човек е способен да изпита, гледайки тези картини. Разбира се много са платната, пред които човек може да се спре и коментира, но аз ще обърна внимание на две неща, които може би не са най-добрите, но от който бях особено впечатлена. Първото е скулптурата „Малката танцьорка на 14 години“ от Дега. Изваяна от цветен восък, перука, панделка от коприна, елече, пола също от коприна и пантофки от сатен, и всичко това под стъклен похлупак. За първи път е била изложена през 1881 година на шестата импресионистка изложба. Тогава творбата не е била приета добре, защото е била извън стереотипа за това как трябва да изглежда една балерина, а именно хубава. Да, но не. Критиците са я сравнили с маймуна, играеща индиански танц, или като „цвете на преждевременна поквара“, с лице, белязано от омраза и с чертите на отвратителен характер. Аз не мисля, че са били прави, защото не всяко красиво и миловидно лице е праведно. Знаех, че съществува тази статуя, но да я видя в музея беше голяма награда от живота за мен. Противно на критиците, аз я харесвам и не съм съгласна с мнението им, но времената и нравите се менят, всеки със своята гледна точка. Тя е образ на истински модел, студентка в училище за танци и се казва Marie Van Goethen, родена през 1861 година. Оригиналът, макар и с оспорвана автентичност, е бил подарен на музея от частен колекционер, а впоследствие братът и сестрата на Дега са направили бронзови отливки на скулптурата, които ги има изложени в редица известни музеи по света.
Второто, което искам да споделя, е изумлението ми пред картините на William Bouguereau, изразяващи видяното от Вергилий и Данте в ада от романа „Ад“. Художникът не ми беше известен дотогава, нищо не бях чела или гледала за него. Но картините му те изумяват с реалистичните образи и особено една: Вергилий в пълен ръст с лавров венец, Данте до него, но с книга в ръка, под тържеството на демон с крила, наблюдават осъдените на вечни мъки грешници. В случая са изобразени един гол мъж, захапал под брадата друг гол мъж, пречупил кръста му на коляното си и впил ръце с големи нокти в тялото му. По принцип вампирски сюжет. Будистите в храмовете си са имали такива картини в миналото, за да всяват страх сред вярващите, че ако съгрешат, това ги чака в ада. Но фрапиращо за мен беше, че преди да се загледам подробно в картината, на пръв поглед от далеч ми заприлича на сцена, отразяваща любовта между двама мъже – ех, развинтено въображение...
Интерес в музея Орсе представляват и показаните мебели и предмети от бита, характерни за епохата, архитектурни орнаменти и украшения в стил Ар-Нуво или още наречен в някои страни стил Сецесион. В нашата страна пък е познат като стил „Модерн“. Този стил е имал претенциите да наложи изкуството във всичките му форми в бита и всекидневието на хората. Всичко е ръчна изработка, отрича класиката и фабричното производство. Налага неправилните линии, скъпите естествени материали, грациозните и динамични линии в стил Луи XIV, XV и XVI. В архитектурата типичен представител на стил Ар-Нуво е Гауди, стил на пренаситена украса в пластичния декор.
В музея Орсе може да гледаш и да се възхищаваш с часове на много неща, които е сътворил човек. Много неща могат да те изненадат с всяко посещение в музея, дори на излизане да ти кажат довиждане на български език, след като ти преди това си комуникирал на английски или френски. С малко думи, това е музеят Орсе, за повече, идете и вижте, няма да съжалявате!
Много още безброй неща в Париж могат да ти грабнат вниманието. Река Сена
с многобройните и красиви мостове, от които най-атрактивни са мостът
Пон Ньоф и Пон Александър III. Десният бряг на Сена е елегантен и
изтънчен, а левият е символ на бохемския живот. Разходката с корабче по
реката е приятно разнообразие. Широките оживени булеварди, като
най-интересен е разбира се Шанз Елизе, с начало площад Конкорд,
Триумфалната арка и завършващ до площад Шарл дьо Гол. По нареждане на
Мария Медичи е направена алея за разходка, наречена Гран Кур, а
по-късно е преименувана в Шанз Елизе в превод Елисейски полета, място
за разходка, военни паради и забавления. Булевардът е разкошен, със
скъпи магазини, кафенета, ресторанти и офиси на фирми. Романтичното
обаяние го няма, особено ако си мечтал да бъдеш там, слушайки песента на
„Смоки“ за кафенетата по булеварда, защото и времената сега са
различни, но все пак е прекрасно изживяване. Ето например как започва
работния ден един магазин за козметика:
Погледът ти непрекъснато се приковава и върху красивите сгради от камък, ковано желязо, позлата и многото зеленина по балконите, терасите и покривите на сградите, във вътрешни дворове за игра на децата. Прекрасни са и градините Тюйлери и Люксембургската градина, в които има многото дървета, цветя, фонтани, скулптори от камък и мрамор, места за забавление и отдих. Красивите алеи всяка година се подреждат с определена тематика и радват окото с пъстротата и разнообразните видовете цветя, треви, дървета и храсти. Оживени са от почиващи парижани с децата си и туристите естествено. Градините са като малък земен рай с много слънце, когато го има и дъжд разбира се, което е често и изненадващо явление в Париж. Многото магазини, кафенета и ресторанти, театри, опери, доста атрактивни музеи, като този на секса, заведения за забавления като Мулен Руж, университети като Сорбоната и други, също са сред безбройните неща, които може да се видят и доставят удоволствие в този град. Не може да се разкаже, опише и сподели чувството, което изпитваш при допира с всичко това. То трябва да се види и усети на живо.
Поради тази причина ще разкажа само за Операта, построена за Наполеон III. Строителството продължава 14 години от 1860 до 1875 с главен архитект Шарл Гарние и струва 36 милиона златни франка. Сградата е в стил, характерен за Втората империя, което ще рече грандиозна и е шедьовър на архитектурното изкуство, като поразява въображението с изключителното декоративно богатство и великолепие. Всичко, което може да се види отвън и вътре в сградата, въздейства изключително силно върху човешките възприятия. Това е своего рода храм, в който се изобразява светът, хубав или лош, с музика и танц. Фасадата на Операта е бароков синтез от различни стилове, коринтски колони от камък и гранит, седем полукръгли арки, разделени от скулптурни групи, сред които и знаменитата „Танц“ на Жан Батист Карпо. Скулптурата изобразява танц на голи девойки около голо момче с дайре в ръката. Поради сексуалните нюанси, скулптурата не е била възприета от парижкото общество, хвърляни са били бутилки по нея и черна боя. С изменението на нравите във времето обаче скулптурата започнала да се харесва и е била възстановена от Пол Белмондо, известен скулптор, и е била поставена пред операта в пълния си блясък. Сграда красят и много антични маски, бюстове на известни композитори с позлата, инкрустации и релефи. Купол от сиво-зелена мед, нюансирана със злато, завършва сградата. На върха на купола има скулптурна група, изобразяваща Аполон, който държи златна лира над главата си, танцуващ с две девойки, символизиращи Танца и Музиката. При влизането вътре в операта първо се впечатляваш от главното стълбище и фоайето. Шедьовър от мрамор, порфир и оникс, алегорични картини в червено и златно от Баудри, известен художник, представител на академичното направление в изкуството. В продължение на 10 години рисува 30 картини и композиции в операта.
Основен декоративен елемент във всички изображения е лирата. Богатата украса надминава представите ти от детството, изградени от приказките, които си чел за богати царски палати. Много красиви колони от мрамор, кристални полилеи с позлата, единият от които тежи 8 тона и е изработен лично от Шарл Гарние. Големите галерии за отмора и социални контакти са в стила на големите стари замъци.
Много са и огледалата и прозорците, в които играта на светлината в тях придават простор на вътрешния интериор. Изваяни скулптори, бюстове, красиви вази, оперният салон във вид на подкова, облицован в червено и златно, кристални полилеи и страхотна сцена, завеси, ложи и разбира се перфектна акустика, всичко това е Опера Гарние на Наполеон III. На изхода се помещава библиотека-музей, в която са събрани ценни оригинални партитури на известни музикални произведения, книги и други.
Много още мога да пиша за Париж, за хубавото, забавното, за лошото, за приятни и неприятни неща, които могат да се видят по улиците, площадите, метрото, ресторантите, кафенетата и кабаретата, но по-добре е да си спомням и разказвам само това, което не може да се види другаде по света. Лошото и грозното го има навсякъде. Идете и вижте Париж, това ще ви остане, като награда, че сте живели на този свят, че сте държали перла в дланта си!
