Островът е като пъстра палитра на художник импресионист или като цветята, останали на земята, когато тя е била Рай. С палитрата си от цветове тези художници са създали картини, равностойни на тези, които природата е сътворила тук. Красота, въплътена в изкуството им.
Според Съмърсет Моъм „Красотата е онова необикновено и удивително нещо, което художникът в тежки душевни терзания изтръгва и досътворява от хаоса на света. И когато я създаде, не е дадено на всички да я познаят. За да я усетиш, трябва да изминеш пътя на художника. Тя е като мелодия, която той ти пее, но за да я чуе сърцето ти, са нужни знания, чувствителност и фантазия“.
Сицилия е остров, парче земя, паднало в морето, откъснало се от владенията на Зевс. Той ли го е откъснал нарочно или е паднало случайно при боричкането за власт между стари и млади богове е въпрос на тълкуване. Младите по принцип са буйни и съзнават силата си, без да чукат на вратата, те нахлуват и заемат местата на старите. Въздухът заехтява от техните викове, всичко трепери и някои неща се рушат и падат, но това паднало парче е хубаво, също като ракла, пълна със съкровища и изненади.
Навън вече мирише на есен и това ме подтиква към леност и времето ми тежи, ето защо ще напиша този пътепис по-лежерно и в развлекателна за читателите форма. Не храня надежди, че разказът за Сицилия, който ще предложа, може да направи хората по-мъдри или да облагороди поведението им, но все пак се надявам мъничко, че този текст ще поразведри часовете им на безделие, в което искат да се откъснат поне за час от тегобите на днешния живот. Езикът е съкровище, което не приема сухотата на скъпоценностите, не може да се заключва в съкровищница. Той е средство, чрез което човек мисли, чувства, мечтае, вълнува се и се труди. Притежаваш ли го, можеш да влияеш на другите. Той е последният най-важен пазител на личността, убежище в самотните мигове, когато мисълта е в плен на тялото, докато избликне в красива творба. Докато се усетиш, мелодичният език може да те пренесе в битието и небитието, в 3D пространството, от ежедневните дела до най-съвършените мигове, от които черпим сили за всеки ден.
Иска ми се в моя разказ за Сицилия да смеся така словото си със задушевни разсъждения и мисли за преходния ни живот и щастието, което е индивидуално за всеки, че да не стане прекалено отегчителен със сухите исторически, архитектурни и други дадености на различните църкви, дворци, паметници и така нататък.
След дворците и катедралите, картинните галерии и прочутите градини из Европа, след грандиозния спектакъл за очите, който те предлагат от злато, скъпоценни камъни, шедьоври на изкуството на велики майстори, пред които изпитваш смирение, защото не знаеш как са направени, реших пътешествието ми тази година да е сред природата, защото във всички нейни творения има неща за възхищение. Изборът ми беше Сицилия, защото много бях слушала за нея, а и моите приятели от Италия, с които комуникирам във facebook, постоянно постваха снимки, отразяващи красивите градове на този остров и разбира се, най-много от Палермо. Изборът ми беше правилен, а насладата пълна, защото да пътуваш, да видиш света, да почувстваш атмосферата на всяко едно място е истински пир за душата. Сицилия е една неувяхваща градина от пъстри цветове, ухание на пролетно пробуждане, летен цъфтеж, есенно съзряване и зимна чистота. Тук имаш чувството, че слънцето никога няма да залезе. То е като златна торта, а небето като син гоблен. Накъдето и да се обърнеш природата творец е създала прекрасни картини, чрез които можеш да осъзнаеш, че имаш душа, чрез която можеш да дишаш. Възторжен от Сицилия е и Гьоте, който по време на едно негово пътуване през Италия до острова в 1787 година пише, че „без Сицилия Италия не би имала душа. Сицилия е ключът към всичко“. И е бил прав. Тук погледът ти потъва в градини от цитрусови, маслинови, дъбови, палмови и друг вид дървета, кипариси, кактуси от най-различни видове, лозя, разнообразие от цветя. Прелетните птици са усетили този рай и всяка година прелитат пространства, за да го ползват като убежище, когато по родните им места е зима. А какво да кажа за морето? Нищо няма да кажа, само ще ви предложа снимка, защото само една струва повече от 1000 думи.
Сицилия има и завидно количество исторически забележителности, защото тук през вековете са преминали много народи с култури, които и до днес напомнят за отминалия си блясък. Запазено е всичко, което е бляскаво, а другото, Бог ли, природата ли, не знам, но това, което не е било необходимо да се запази, е било изтрито като с гумичка, също както ние трием нещо, което не ни харесва. За гумичка са послужили лавата от вулканите, земетресенията, пожарите хората, разбира се. По принцип хората тук са сърдечни, чувствителни, страстни, емоционални, усмихнати, приказливи и услужливи, но както навсякъде по света има и лоши, и не до там лоши. Като казвам лоши се сещам, че освен с красотата си островът е тайнствено притегателен и с това, че е родното място на така наречената „Мафия“, което е равнозначно на разбойническа банда, тайна терористична организация или други криминални образования, които първоначално се създават с цел да защитават слабите и да пазят честта на бедните, но след като осъзнаят мощта си и им се услади господството и богатството, развиват способностите си и се намесват в развитието и функционирането на държавата и личните дела на хората. Днес етикетът мафия и мафиот се приписва на всеки, който не ти харесва или е по-богат и преуспял от теб.
Ще се разочароваш, че не можеш да срещнеш и видиш мафиотски бос в Сицилия, но ако си активираш носа, обонянието ще ти помогне да ги усетиш навсякъде. Мафията освен всичко друго закриля и туризма, тъй като има значителни печалби от него. Хотелите, плажовете, курортните градчета, най-хубавите градове като Палермо, Сиракуза, Катания и други са тяхно дело. Таормина например, едно прекрасно селище край морето, най-модерният и аристократичен курорт на острова, с природа, която е като блаженство за душата, е открита от Мопасан и Оскар Уайлд. Те са обичали да си почиват тук, отегчени от житейската суета, но днешният му блясък е в резултат на парите, които мафиотските фамилии са вложили и продължават да влагат в такива красиви градчета с красиви морски плажове и планинска панорама зад тях. Това райско кътче се намира в провинция Месина на 40 км северозападно от планината Етна. От всички градини, които има тук, най-хубава е градината Gardini dela vila Comynale, която предлага спиращи дъха гледки към планината и сицилианското крайбрежие, безупречни и перфектно оформени градински алеи, които са най-доброто място за бягство от Стария град и плажа. Най-известният плаж се нарича Isola Bella, намира се в подножието на града близо до центъра, като достъпът до него е допълнен с въздушен трамвай, построен през 1992 година. Красотата на Таормина е оценена и от много писатели като Гьоте и Ницше, композитори от ранга на Вагнер и други известни личности от средите на художествените гилдии, политици и короновани особи, като руския император Николай Първи например. В днешно време Античният театър в града, който е един от най-прочутите руини в Сицилия, се използва много за театрални и оперни постановки и много концерти.
Но е време да започна разказа си за Палермо, защото той е градът, в който има всичко – и хубаво, и грозно, и богатство и бедност, и блестяща чистота и боклук, страх и спокойствие, както и други неща, характерни за Сицилия.
Палермо е разположен в северната част на острова в гънките на равнинната Conca d'Oro /Златната раковина/ под хълма Пелегрино вдясно от залива Палермо в Тиренско море. Дотам се пътува по екстремен път, характеризиращ се с разнообразен пейзаж, стръмно виещи се пътни ленти и много, много тунели, но си заслужава. Градът е основан през осми век преди христа от финикийците, но получава името си от древните гърци. В него са господствали картагенци, римляни, византийци, нормани, арагонци, немци, испанци, гърци и други. Тридесет века история, която се изразява чрез класиката на древността. Римското величие, готиката, арабският и византийски стил се виждат върху всички средновековни паметници, сгради, църкви, катедрали и дворци. Кокетни малки площадчета с прекрасни статуи, широки булеварди с големи дървета, малки градини и обширни паркове със средиземноморска растителност се съчетават хармонично с архитектурата на града. Пищните пазари, пъстрите кафенета по тротоарите, бутиковите магазинчета също са прелестен интериор за отмора след задоволяването на туристическото любопитство по разните обекти.
Най-много си харесах двореца на норманите или кралския дворец на Палермо. Той е седалище на сицилианските крале по време на господството на норманите, а след това и до днес е седалище на управниците на острова, което ще рече сицилианският парламент или сега регионалното събрание на Сицилия. Дворецът е най-старата кралска резиденция в Европа и се намира на най-високата точка в древния център на града. В подземието му могат да се видят основите на първите пунически селища. Първата сграда на двореца е построена от емира на Палермо. Когато арабите си отиват, норманите го превръщат в блестяща и красива кралска резиденция – многофункционален комплекс с административни и жилищни сгради, свързани с арки и затворени от градини, проектирани от най-добрите градинари на близкия изток. В 1132 година крал Роджър II добавя Палатинската капела, което е едно от най-значимите и уникални неща, които могат да се видят на този свят. Бурбоните също са оставили много следи в интериора на двореца, като в много от залите има стенописи, върху които се виждат изобразени митове и легенди от гръцката митология. Испанците през 1555 година възстановяват блясъка на двореца, тъй като за известно време бива изоставен.
Доволна съм от видяното в двореца, но най съм доволна, че денят беше празничен - Първи май, което ще рече не работен ден и разрешиха посещение на залите, в които заседава местният парламент. Мафиоти на живо не видяхме, но техни снимки да, тъй като ни уведомиха, че има доста представители от тях в парламента и снимките им бяха поставени в коридора. Разкошни зали. Направихме си снимки с моят син с идеята, че и ние можем да сме едни от тях, но не би, за което не съжаляваме. Добре е само да си представим.
Палатинската капела е кралският параклис на нормандските владетели на Сицилия и се намира в партерния етаж. Тя прилича на куполна базилика. Има три апсиди с дълъг полукръгъл свод, характерни за византийската архитектура, както и шест лъча от арки /по три от всяка страна на централния кораб/, поставени върху колони от гранит, донесени от Изтока. Мозайките са несравнимо елегантни, с удължени пропорции и непрекъснатост на ограждащият ги орнамент. Характерни за тях са още и силно изразените модулации на цветовете и тяхната яркост, подсилени със злато и сребърни плочки, което ги прави жизнени и блестящи. Параклисът съчетава хармоничното разнообразие от нормандския, арабския, византийския и мюсюлманския стил, включени в изработката на мозайките по стените. Интериорът на капелата може да ти спре дъха с изобилието си от блестящи златни мозайки, инкрустирани със скъпоценни камъни, а дърворезбованият таван с характерния за арабите стил пчелна пита сталактити е истински шедьовър на източното изкуство.
Сцените, изрисувани по тавана, представляват сюжети от библейски истории и картини от дворцовия живот на норманите – ловни сцени, танци и пикници. Мозайките пък са изработени от византийски и гръцки майстори, доведени в Палермо от крал Роджър II през 1140 година. Върху по-голяма част от тях са изобразени сцени, които разказват истории от Стария завет и ключовата роля на Палермо в кръстоносните походи. Между цялото това богатство господства образът на Христос Пантократор /Вседържител/, блестящ на златен фон. Също така може да се види колоритен огромен трон на краля до входа на капелата, от който той е наблюдавал случващото се.
Има много атракции и интересни обекти, свидетелствуващи за величието на различните цивилизации през епохите, които могат да задържат погледа ти в Палермо, но все пак всичко не може да се види и опише. Ще разкажа само за площад Претория, който се намира пред сенаторския дворец. Една от атракциите там е един красив фонтан, предизвикал навремето недоволство сред гражданството. Сицилианците са били свръхконсервативни хора по отношение на морала и трудно са възприемали в центъра на града да съществува фонтан с около 50 броя голи статуи. Той е бил пренесен на части от Италия през 1575 година и въпреки гръмкото недоволство, просъществува и до днес и става известен под името Фонтан на срама. Фигурите не се отличават с кой знае каква майсторска изработка, но са атрактивни и привличат туристическият поток. Красотата на площада се дължи повече на трите зебележителни сгради, разположени по страните на площада, като най-красивата от тях е църквата „Света Катерина“, която отвътре е истинско съкровище. Можеш само да ахнеш от изненада и възторг пред вида на такова голямо богатство и великолепие, неподвластно на описание.
Това са част от значимите неща в Палермо. Тук могат да се видят не само хубави неща, но и грозни и не особено лицеприятни. За тях, разбира се, не бива да се пише и да им се обръща внимание, защото ги има навсякъде по света. И тук има сгради, оставени да съществуват по милостта на природата и времето, както например нашите прословути тютюневи складове в Пловдив, но това не пречи и двата града да са хубави, защото няколко грозни неща не формират облика им и защото хубавите са повече. Ако човек си постави ръка на сърцето и реши да бъде честен и реалист, не би казал, че тютюневите складове са толкова важен елемент на нашето културно и историческо наследство. Те са просто едни тютюневи складове с пъстро натруфена фасада, като грозен ръкопис, написан с позлатени букви. По този повод се сещам за двореца на Медичите във Флоренция. Отвън фасадата не е пъстра и натруфена, дори е доста семпла, но вътре е нещо, което наистина е културно наследство и история в автентичен вид, която италианците използват и до днес доста печелившо. Следователно, трябва да ценим само най-хубавото, както например, старите къщи в Пловдив, за да остане място и за съвременната култура и бъдещо наследство. В този смисъл се сещам за едно изказване на една от виртуалните ми италиански приятелки, че Рим е много хубав град, но има прекалено многото руини с историческо и културно значение, някои от които не са толкова значими и го загрозяват и го превръщат в безвкусен музей.
Но да се върнем на Палермо. Заслужава си да спра вниманието ви и върху едно от колоритните му предградия. Това е Монреале, разположен върху живописен планински склон на 10 километра южно от града. Като застанеш на някоя висока точка и погледнеш надолу към равнината, където е разположен Палермо, дъхът ти спира. Не случайно Монреале е бил любима дестинация на сицилианските крале, защото тук са се чувствали като на красива тераса, от която са могли да се наслаждават на панорамата, която им предлага долината и сигурно те също са затаявали дъх, защото въпреки че са били царе, първо са били хора като нас. В Монреале се намира една от най-красивите катедрали в Европа. Построена е за много кратък период, от 1172 до 1182 година по желание на крал Вилхем II. Украсата на храма е по образци на френски, арабски и византийски художествени стилове. Бронзовата врата и входът на катедралата са забележителни с това, че там са изобразени 42 библейски сцени. Стените са декорирани изцяло с мозайки на златен фон, като площта, която покриват, е в размер на 5950 кв. метра. Сводовете на храма са четириъгълни и се крепят на 228 еднакви колони в арабски стил със сложна резба и инкрустации на цветен мрамор. Сцените, които са изобразени върху мозайките, са от Стария завет, от живота на Петър и Павел, както и чудесата на Христос. Подът е изработен от порфир и гранит.
След като отдадохме дължимото внимание на катедралата и панорамните гледки, решихме, че е време за отдих. Улиците на градчето бяха пълни с празнично облечени хора, чуваше се прекрасна местна народна музика, играеха се танци, имаше балони и друга пищна панаирна украса, наред с дежурните сергии със сувенири и лакомства. Учудихме се какъв празник има в града? Отговориха ни, че празнуват Първи май. Всички празнуват на този ден. Работеха само два хранителни магазина, предимно заради туристите, и пак за тях няколко кафенета и ресторанти, в които се предлагаха страхотни рибни ястия и превъзходно вино. Но след 2 часа следобед всичко вече беше затворено, дори и катедралата. Успяхме обаче в последния момент да пием много хубав, наистина натурален, направен пред нас сок от плодове на портокал и кактус. Господ е дал най-хубавото нещо на човека – живот, и сицилианците знаят как да го живеят. У нас го критикуват този ден и на него не работят само държавните служители, учебните заведения и банките. А не трябва!
Сиракуза е град като кристал, намерен от преди 2300 години на остров Ортигия в Йонийско море, непосредствено до Сицилия. Кристал, обработван от много народи по образец на техните култури. В резултат се е получил град, който според мнението на Цицерон е „най-великият и най-красив от всички гръцки градове“, до 1693 година, когато е бил сринат в по-голямата си част от земетресение. Разрушените части са възстановени, но вече в бароков сицилиански стил. Старата част на града се намира на едно малко островче, а новата продължава в Сицилия. Свързани са с мост наречен Умбертино, който ако не ти насочат вниманието, че е връзка между двата острова няма да забележиш. Наистина красив град. Бил е родно място Архимед. В негова чест в центъра на града най-живописният е наречен с негово име. Там има фонтан, в средата на който се извисява скулптура на Артемида, богиня на лова, обкръжена със сирени, тритони, тракийския пастир Орфей и средиземноморска зеленина. Красиво!
Патрон на града е Света Лучия. След смъртта ѝ през 303 година на площад Белдомо е била построена църква във византийски стил, която по-късно се превръща в катедралата „Санта Лучия алла Бадия“. Една от най-ценните реликви в нея е картината на Караваджо „Погребението на Санта Лучия“, рисувана през 1608 година.
Вървейки по тясна колоритна алея от центъра на града към морето, може да се достигне до едно живописно местенце с красив извор, сливащ се с тюркоазеносините води на морето, наречен Аретуза. Според гръцката митология Аретуза е била нимфа, преследвана от речния бог Алфей. За да я спаси, Артемида превърнала нимфата в извор, а Алфей слял водите с нея.
Приятно е да се разхождаш из стария град на Сиракуза, да си почиваш в бутиковите кафененца, да се радваш на ухани цветя и екзотични дървета и като се наситиш, да продължиш към новия град. В новата част може да се посети гръцкият театър и римският амфитеатър, частично изсечен в скала, а задължително е да се види и влезе в пещерата, наречена от Караваджо „Ухото на Дионисий“. Пещерата има интересен външен вид, висока е 23 метра и ширика 65 метра. Според една от легендите тя била изсечена от деспот Дионисий, за да може да подслушва затворените там провинили се граждани и пленници. Учените обаче опровергават тази легенда, като изказват становище, че тя била използвана по-скоро за театрални представления и музикални презентации поради перфектната ѝ акустика. Тук и най-малкият изпуснат стон звучи и се усилва до епични пропорции.
След като задоволиш туристическото си любопитство, вкусиш от многото шоколадени, кафени, сладоледени, плодови и винени изкушения, можеш наистина да повярваш, че Цицерон е бил прав.
Великият древногръцки поет Пиндар, който пътешествал много, живял е в Атина и Сиракуза, е написал, че „най-хубавият град от всички смъртни градове на смъртните“ бил Агридженто. Според него главната причина да го посетиш била да побродиш из „Долината на храмовете“ и да се потопиш едновременно в свещеното и в светското битие. Пиндар е известен с одите си в чест на победителите от Питийските, Немейските, Истмийските и Олимпийските игри. За неговото величие съществува предание, според което Александър Македонски като разрушил Тива пощадил само дома на Пиндар.
Свещеното битие са уникалните дорийски храмове, разположени върху дълъг хребет, обърнат към морето. Тук могат да се видят 10 храма, три светилища, многобройни некрополи и фортификационни съоръжения от епохата на Рим. Най-добре запазен е храмът на Хармонията, изграден около 430 година преди новата ера.
Много запазени части има и от храма на Зевс Олимпийски. Това било най-големият гръцки храм, който бил изграждан някога. Археолозите смятат, че бил по-голям от базиликата „Свети Петър“ в Рим. При изгрев слънце долината изглежда особено величествена от блясъка на златистожълтите каменни блокове, от които са изградени храмовете, но в проливен дъжд и след него като изгрее слънцето, също са впечатляващи. Внимание привлича и храмът на Херкулес, изграден с каменни блокове от златист пясък, споени чрез мраморна мазилка, оцветена в червено и яркосиньо. За отмора на погледа от разглеждане на храмовете има и градина с цитрусови и маслинени дървета, наречена Джордано дела Калимберта. В миналото обаче градината е била изкуствено езеро, изкопано от пленени картагенци.
Светското битие на Агридженто, и тук както и в другите градове на Сицилия, са пищните градини и паркове с невероятна средиземноморска растителност. Романтичен център, живописни улички, приютили характерните за острова кафенета, ресторантчета и много барчета. Развит туризъм, промишленост и доходи от огромния капацитет на пристанището. Пристанището носи името Емпедокъл, древногръцки философ от знатен род, живял между 483 и 423 година преди новата ера. Във философските си трудове той обяснявал, че в основата на света и нещата стоят четирите стихии-земя, въздух, вода и огън. Тези стихии се привличат или отблъскват, между тях цари дружба или враждебност. Според него това се явява и основа на естествения подбор при живите същества на земята. Произведенията на Емпедокъл са написани в стихотворна форма, но от 5000 стиха до наши дни са достигнали 530. Философските му творения са равностойни на тези от Аристотел и Лайбниц. Древните светила винаги са съпроводени от легенди. Според легендата за него, за да не бъде видян от поклонниците му, че умира и така да се разбере, че не бил бог, Емпедокъл се хвърлил в кратера на Етна.
Посещението на градовете, разположени на античния бряг и крайбрежието на Сицилия, ви потапят в един свят, различен от този, който може да видите в Италия, ако вече сте били там. Един свят далечен и загадъчен, между морета и континенти, където ще чуете други звуци, ще доловите друг аромат, ще усетите простотата и гордата самота на хората от островна Сицилия.
Такива емоционални чувства ще ви споходят и в град Ното. През 1693 градът е почти разрушен от земетресение. От руините и пепелта той се възродява като феникс в сицилиански бароков стил. Този стил се характеризира с оживеност на орнаментите и жизнерадостен подход в търсене на сложна геометричност и театралност. Съвършенството на тази архитектура се нарежда над красотата и финеса на мардинската архитектура. Това е архитектурата на гр. Мардин, намиращ се в Югоизточна Турция на границата със Сирия. Градът е като ансамбъл и във всеки детайл е като жив музей.
При възстановяването си, градът е бил старателно планиран с оглед на функционалността и архитектурната хармония. Извършено е по време на испанското владичество, като в него са се включили всички знатни благороднически фамилии, 228 на брой, което на квадратен метър е било най-многолюдното в цяла Сицилия. Възстановяването на Ното се е превърнало в надпревара кой благородник ще построи или издигне най-вълнуващ дворец, църква и сграда. Дори манастирите на францисканците, йезуитите, бенедиктинците и кармелитите са били изградени в несвойствен за времето разкош. В града се влиза през една царска порта - монументален вход към града във формата на триумфална арка, построена през деветнадесети век. Най-отгоре е украсена с пеликан, символ на абдикацията на цар Фердинанд. От двете страни има бикове, символизиращи сила и лоялност. Ако някой реши, че разполага с всичкото време на света, може да посети тук 18 църкви, 15 манастира и 13 дворци. Но достатъчно според мен е да видите това, което се намира на главната улица. Например Palazzo Nicolaci, изключително атрактивен с интересните си балкони към улицата, с великолепен изглед към града. Под всеки балкон са наредени като подпори редица от различни скулптурни фигури. Под един има животни, на следващия нимфи, на друг мъжки фигури с интересни образи, а като се вгледаш в един от тях, можеш да различиш изумителна прилика с... Ленин. Екскурзоводката ни, много приятна, весела руса дама, рускиня, ни уведоми, че когато води тук руски туристи, независимо на каква възраст са, винаги им прави впечатление тази невероятна прилика.
След този дворец заслужават внимание катедралата (duomo) и Palazzo Ducezio, сега кметството. Но другото най-хубаво в Ното е червеното вино. В сравнение с френските вина и вината от Италия, тези в Сицилия ми харесват най-много. Може би климатът и почвата позволяват на хората тук да произведат най-хубавото вино. Най-известният сорт тук е Неро д'Авола – силно червено вино. Един много любезен сицилиянец в едно магазинче за вино и мед сподели, че всеки лозар в областта произвежда не по-вече от 500 бутилки. Освен хубаво вино Сицилия е характерна и с великолепния си мед от екзотични средиземноморски растения и с лакомствата от шамфъстък, бадеми, шоколад и много други сладки изкушения. Може да се купят и интересни неща от морски дарове, като например, настърган хайвер от риба тон, който навремето много са харесвали аристократите в Ното. Бих могла да сравня този специалитет с амброзията, която според древногръцката митология представлявала твърдо или течно вещество, което консумирали боговете. Поръсен върху препечена филийка с чисто масло и придружен от чаша хубаво червено сицилианско вино, този хайвер от риба тон по нищо не отстъпва на амброзията.
Трябва да отдам дължимото и на Катания – пристанищен град, разположен в подножието на вулкана Етна, основан през 729 г. преди Христа. Архитектурата тук е римска, нормандска и испанска, което ще рече, че преобладаващ е отово баркът. Официален символ на града е фонтанът „Дел Елефанте“, върху който е поставена фигурата на слон, изработена от черен гранит или лава, всъщност не съм сигурна точно от какво. Върху гърба на слона се издига египетски обелиск, донесен от древния град Сиена. Обелискът е увенчан с християнски кръст, лилия и палмови клонки. Паметникът е издигнат през 1736 година. Обявен е за символ на града въз основа на една легенда, според която първите заселници на града, пристигнали от Гърция, са били избавени от дивите животни в района от един слон. Срещу паметника се намира и красивата сграда на Слоновия дворец, където в настоящо време се помещава кметството на града.
Покровител на Катания е Света Агата. В нейна чест е изградена в началото на 18 век катедрала, на мястото на стар храм от 11 век. Катедралата, разбира се, е в пищен бароков стил. Фасадата ѝ е изработена от мрамор, декорирана е с множество статуи, предназначени да пазят града от вулкана. Главния вход на катедралата е облицован с резбовани дървени панели. Дърворезбите върху тях изобразяват сцени от живота на св. Агата като мъченица и нейната трагична съпроводена с много мъчения смърт. Редом с тези сцени са резбовани папски гербове и християнски символи. Вътре катедралата впечатлява с внушителния си по обем орган, които звучи прекрасно. В нея са погребани мощите на високопоставени жители на Катания, включващи и тези на маестро Винченцо Белини. Забележителното за града е, че в него действат 25 театъра, като всеки един е профилиран за различен вид постановки – гръцки трагедии, класически, съвременни експериментални, куклен и така нататък. Също така в града има и много красиви паркове и градини. Най-известната е тази на вила Белини, защото от нея се разкрива великолепна панорама към планината Етна.
Съвършени изгледи към морето, планината и вулкана могат да се видят и от античния театър, запазена историческа забележителност в почти всеки град.А сега настава тишина – вулканът Етна.
Според едни Етна идва от гръцката дума Aitne, което означава „горя“, а според други от финикийската Athana – „фурна“. Това е активен вулкан с височина 3323 метра, най-високият в Европа. Той е на над 300 хиляди годи, а по склонавете му има около 200 кратера, лавови потоци и десетки вулканични центрове. Вулканът изригва периодично и е оставил трайни следи в бита и живота на хората, както и изобилие от красиви легенди за него. Една от тях разправя за родилата се в подножието му Венера, богинята на любовта. Тя води след себе си легендата за това, че тук се венчават само хора, между които любовта им един към друг е като огнена лава. Трябва да са верни, тъй като знаем, че сицилианците обичат повече да говорят за любов, а не за мафия, бизнес и трагични събития. Друга легенда разказва, че вулканът е бил ковачницата на Ефес – бога на огъня. Трета е свързана с Одисей и неговите спътници войни, пленени от циклопа Полифем. За да се спаси от плен, когато циклопът заспива, Одисей го издебва и пробожда окото му с остър кол и всички побягват към корабите си в морето. Обезумял от болка, Полифем хвърля след тях скали в морето. Тези скали на циклопа Полифем могат да се видят до над 20 километра от Етна. По тази причина кратерите се оприличават на окото на сляп гигант. Легенди, легенди, легенди, но най-атрактивна от тях са хората тук. Тези хора поддържат вековната си традиция да любят и мразят вулкана, като след разрухата вироглаво изграждат домовете си отново близо до димящия вулкан, видим стремеж да се изкачат като по стълба към небето. Сицилианците не се страхуват да живеят в близост до вулкана, въпреки опасностите, които могат да ги сполетят от свирепия му яд. Запазват спокойствие пред възможността лавата да ги застигне някой ден. Пак ще изградят домовете си наново, пак ще засадят лозя на богатата на минерали почва, ще засадят пищни зеленчукови и плодни градини, цветя, хотели и уютни ресторантчета с прекрасна храна и вино. Превърнали са Етна в международна туристическа атракция, като ежегодно тук идват над 10 000 туристи. До около 2000 метра височина се стига по асфалтиран път, като там до по-ниско разположените кратери има паркинг, магазини, ресторанчета и нещо като хотелски помещения. Продават се много сувенири от лава, като дори и на място могат да ти изработят каквото си пожелаеш. Интерено ми се стори, че тук се продава най-разнообразен мед, който една ли сте предполагали, че може да съществува, като например евкалиптов с безспорни качества, мед от цвят на портокал, от цветове на растения, които растат по склоновете на изстиналите вулканични кратери и други. След тази спирка нагоре до 2500 метра се продължава с кабинков лифт, а след това със специални джипове. Удоволствието да ползваш този превоз и да достигнеш лавата е скъпо и не всеки може да си го позволи, а и зависи от климатичните условия. Трябва да няма вятър, мъгла и много сажди и да не е твърде студено. Ние имахме късмет, имаше само не до там силен вятър, малко облаци и слънце, студеното беше твърде поносио. Но дори и да не си разрешиш това удоволствие, да стигнеш и до 2000 метра си е малък подвиг. На тази височина планината е пепел, пясък и фрагменти от застинала лава и шлака. Лунен пейзаж или планетата Марс. Пустинни полета от черна и катраненокафява лава, изпъстрена с процепи, дупки, вулканичен прах, полузалети от лава сгради, от които се вижда само покривът или коминът. Върху тях обаче има живот, за наличието на който свидетелстват малкото цветя в червено и жълто, малко мъх и храстите, наречени „светия трън“, достигащи до 1 метър височина. Оттук можеш да се изкачиш до двата вулканични кратера (Силвестрите) и да се удивиш на панорамата, която се открива пред вас – в далечината се вижда проблясваща лава, а до нея склонове, посипани със сняг, страховити пропасти под нас и до нас. Тук можете да си направите великолепни и атрактивни снимки. Тук скоро не е изригвала лава, земята е охладена и се провежда от правителството програма за залесяване на хълмовете. Над тази височина земята изстива след 10 години и тогава може да се строи.
Изкачването до кратерите си е подвиг и върхът на всяко пътешествие до Сицилия, въпреки спокойствието на хората тук. Те се шегуват, че снежните склонове се използват от елитните скиори за тренировка, защото само те са по-бързи от лавата, която евентуално може да изригне ненадейно. Но желанието на всеки смъртен е неудържимо да изживее емоцията Етна. Тя те привлича неудържимо. По пътя до първите кратери има много селца с красиви двуетажни къщи, тесни улички, градини, площади с църкви или дворци, построени от лава. Лозята са най-много защото виното от тях е много хубаво – гъсто, червено и ароматно. Като си пийнеш от него, във вените ти все едно потича лава и се чувстваш на седмото небе от щастие. Че няма да обичаш живота и любовта ли? О, да! Ще обичаш! Сред лозята могат да се видят много старинни здания от 18-ти век останали незасегнати от лава. Те са били на знатни аристократи, но сега са изоставени. Освен лозята има и много дъбови, маслинови и борови дървета. В голямо изобилие са също така и лимоновите, портокаловите, мандариновите и кактусовите градини. От кактусовите цветове се прави ликьор, а от плодовете прекрасен сок.
Дълго време след като се върнах от Сицилия, не можех да осъзная какво всъщност беше тя за мен като емоция и изживяване. Обаче, когато бяхме в Балчик на лятната ни среща с морето, ме осени прозрение, след като чух операта Кармина Борана от немския композитор Карл Орф в изпълнението на Русенската опера, която гостуваше на ежегодния музикален фестивал – Дни на класиката в Балчик. Прекрасна и завладяваща музика. Началото бурно като морски тътен, после меланхолично, нежно и навремени скучно, но тъкмо да възроптаеш, музиката отново те завладява като огнена лава. Като заглъхна последният акорд на оркестъра и последният стон от песента на солистите и хора, изведнъж си спомних за пътешествието ми до Сицилия и разбрах какво всъщност съм преживяла там. Осъзнах, че Сицилия е като стиховете в операта, които са създадени от преди векове, но пресъздадени с ноти в музика, която те кара да се замислиш за живота, за щастието да си жив и да се радваш на всеки миг, който съдбата ти е отредила да изживееш на този свят.
Кармина Бурана е най-известният ръкописен поетичен сборник със стихове, създадени от средновековни странстващи поети, студенти или духовници. Сборникът е съставен през 13-ти век и съдържащ 200 стихотворения. Повечето от тях са на латински, немски и старофренски. Те са на различни теми: религиозни, морални, сатирични, любовни, за маса и хазарт и луди игри. През 1935 година немският композитор Карл Орф се вдъхновява от тях и написва музика по 24 от стихотворенията, като нарича произведението „Кармина Бурана“. Най-известният откъс от него е „О, Фортуна“. То представлява хорово изпълнение на латински. В стиховете, подбрани за тази опера, се пее за любовта, страстта, радостта и мъката, която съдбата ти е отредила. О, Фортуна, о, Съдба! Тя е изменчива – ту те угнетява, ту възнася, ту си беден, ту си богат. Съдбата може да е чудовищна или добра и е дадена по рождение. Тя може да е против теб или с теб. Във всичките стихове в операта се пеят песни за щастливото лице на пролетта, слънцето, което огрява всичко на тази земя, за красотата на горите и цветята, за това какво можеш да направиш, ако целият свят е твой, за любовта и щастието между младите, за преклонението пред славата и накрая за повелителката на света – съдбата.
След тази музика повече думи не са нужни. Платон в своята Антология за Сократ е съчинил едно негово признание, а именно, че у него се появява нещо божествено или демонско... някакъв глас, който го въздържа от някои действия, които мисли да направи и никога не го насърчава. Моите духове също ми казват стига, остави си вдъхновение – казват те – за другите пътешествия, за които не си писала, за които също ти трябва време и вдъхновение. И друго, за да си още на тази земя, остави си не само една мечта и желание, защото само една не стига.
Довиждане и до нови срещи, надявам се след следващото ми пътешествие, защото четох някъде, че Августин Блажени е казал „Светът е книга и този, който не пътува, чете само една страница“.
