Повторно е, защото първото ми сближаване и обич към хубостите на морето беше в Созопол. Защо прекъснах срещите си с него ли? Ами защото демокрацията по принцип е хубаво нещо, но като всяка друга революция заедно с хубавото, което носи, се разрушават и много практични неща. Едно от тях е пътуването по море с бързоходен моторен кораб – комета. Но както казва народът, че всяко зло е за добро, отново преоткрих удоволствието, което най-много обичам – да пребивавам известно време на море. Удоволствието се нарича Балчик. В продължение на осем години посещавам този красив морски град, и не само че не ми е досадил, но и всяка година ме изненадва с нещо ново, което ме радва. Преди да разкажа за новото, което ми се случи и останах много доволна, ще разкажа малко за Балчик.
Градът се намира в Североизточна България на брега на Северното ни черноморие. Близо е до курортите „Албена“ и „Златни пясъци“, до Кранево и Варна.
Според Херодот градът е бил изграден по времето на мидийския цар Астиаг в периода 585 до 550 година преди Христа. Херодот е старогръцки историк, роден през 484 година преди новата ера в Западна Мала Азия и починал в Южна Италия. По-голяма част от живота си е прекарал в Атина. Той е първият историк, от който е било запазено цяло произведение. Цицерон го нарича баща на историята. Херодот съставя първообраза на списък на античните забележителности, изменян впоследствие и достигнал до нас като седемте чудеса на античния свят.
Балчик има дълга история, като влияние върху него са оказали няколко цивилизации. В античността е бил известен с името Круни, което означава пролет или извор, по-късно в чест на тракийския бог на виното гърците го прекръстват на Дионисополис. През пети век преди новата ера градът е бил част от Одриското царство, в същността си държавно обединение на всички тракийски племена, с лидер одриското племе, което е населявало долината на Марица, а през 46 година е било присъединено към Римската империя. През 680 година градът е бил завладян от прабългарите, а в края на 14 век пада под османска власт и оттогава носи името Балчик. В превод турската дума ‘балчук’ означава ‘калища’. Асоциацията е породена от това, че след всеки пороен дъжд от варовиковите скални хълмовете се стичали буйни, бели кални потоци.
Историческите описания са винаги скучно четиво, ако са по-дълги от десет реда, така че преминавам към по-интересното, а именно забележителностите на града. Всъщност ще разкажа само за една, но най-емблематичната за морския град, това е Архитектурно-парковият ансамбъл, наречен „Двореца“, който обединява лятната резиденция на румънската кралица Мария Единбургска и днешната ботаническата градина.
Коя е кралица Мария де Единбург? Е, пак ако история! Тя е била британска принцеса, член както на британското кралско семейство, с баща херцогът на Единбург Алфред, така и на руското императорско семейство, с майка великата руска княгиня Мария Александровна. Съгласно родословното ѝ дърво тя е внучка на кралица Виктория и руския император Александър II. Това я прави желана съпруга от много владетели, но политическите обстоятелства ѝ налагат за съпруг румънския крал Фердинанд I. Брачната им връзка е нещастна, може би от голямата разлика във възрастта им. Тя е била на 17, а той на 27 години, но аз лично не съм убедена, че това бил проблемът, по-скоро причина за това бил характерът на кралицата. Тя имала много извънбрачни връзки и деца от тях, които обаче са били признати от краля на Румъния като негови. Историците споменават за 6 деца. Кралица Мария е била много хубава, с обаятелен чар, умна, просветена в много области на познанието и с превъзходно умение да убеждава околните за правотата на действията си. След края на Първата световна война с тези си качества тя успява да извоюва от лидерите на победителите увеличаване на територията на Румъния с 60 %, което означава присъединяване към страната на Трансилвания, Бесарабия, Буковина, част от Банат и от областите Кришна и Марамуреш. Събитието се е състояло в Париж, поради което парижките журналисти я провъзгласяват за медийна сензация и я наричат кралицата-войн.
По време на Румънската окупация Балчик е бил вилна зона и предпочитан курорт от много известни румънски аристократични фамилии и хора на изкуството. При едно посещение за забавление кралица Мария била очарована от прелестната природа на града, околностите му и изгрева на слънцето, което я оставило без дъх. Пред този изгрев дори и вятърът притихва, за да му се наслади! За такова кътче, сред такава райска красота, където да може да отморява и да се забавлява на спокойствие, където да може да избяга от дворцовите интриги, тя е била мечтала дълго време. Желаела е да създаде някакво романтично място, свой собствен свят, където да вложи цялото си въображение, ексцентричност, усет към интериора и да покаже на света, че самата тя е умна, образована и силна личност с разностранни интереси. Виждала го е само в мечтите си. Мислела си е, че такова може да се намери само в Италия, но го намерила в Балчик, където изгражда лятната си резиденция. За нея Балчик става място, където тя се завръщала при морето, нейната първа любов.
Очарована от прелестната природа, Мария изгражда двореца така, че да не нарушава естетическата красота на пейзажа. В процеса на строителството му са оказали влияние много архитектурни стилове – български, който се изразява най-вече в червените покриви и белия камък на сградите и типичните за българската къща чардаци; върху някои от покривите на къщите се мъдри минаре, характерно за арабския стил; византийският стил личи при изграждането на православните параклиси и павилиони с колонади; къпалните са в римско-арабски стил; вътрешните дворове с мавритански характеристики и други. Смесването на архитектурните стилове било идея на кралицата. Тя е живяла известно време в Египет, където възприела бахайската вяра. Това учение е оказало силно влияние върху нейния мироглед за света и съответно върху архитектурната концепцията за изграждането на двореца. Според тази вяра религиите, половете и расите са равнопоставени, а християнството и ислямът са последователни откровения на истинския Бог, което ще рече единство на цялото човечество. Основана е през XIX век в района на днешен Иран. Известният швейцарски учен Огюст Форел също е изповядвал бахайската вяра. Той е невроанатом и психиатър, изследвал е мозъчната структура на хората и мравките.
Дворецът е наречен от Мария Единбургска „Тихото гнездо“. Сградата е асиметрична с грубо иззидан приземен етаж, еркерното ниво е изнесено към морето и е обрамчено с чардаци и завършва с кула, приличаща на минаре. На върха на кулата има монтирана еолова арфа. Арфата носи името си от гръцкия бог на вятъра Еол и представлява фуниевидна тръба, в която са опънати струни. При подухване на вятър от морето се чува нежен арфен звук. За вътрешния интериор на двореца: вратите, прозорците и голяма част от дървения материал за стълбищата, лампериите и други предмети от дърво, били наемани търговци, които трябвало да издирят и купят най-забележителните образци от този вид из стари замъци на Ориента. За съжаление, от обзавеждането и наредбата са запазени много малко автентични неща: оригинални икони, някои мебели, лични предмети и вещи, огледала и фотографии, които по някакъв начин все още пазят спомен за нея. Интерес представляват камината в салона, банята, изградена в ориенталски стил с парна инсталация, будоарът с умивалник от жълт мрамор и едно огромно огледало. Също така привлича погледа, а и въображението ни пушалният салон, наречен „Черна вълна“, обзаведен с ниски резбовани масички и наргилета – място за релакс на душата със съмишленици. Около двореца е изграден превъзходен парков ансамбъл. Над всички земни красоти, създадени от природата и човека в услуга на кралицата, се издига статуята на Св. Мартин, който бил патрон на румънското кралско семейство.
Красивия парк-градина е дело на швейцареца Жул Жани, който до революцията в Русия е бил градинар на Николай II и се е грижил за парка в Царско село край Петербург. Неговия гений е създал с много вкус такива градински композиции, в които умело са съчетани екзотични дървета и цветя, водни каскади, чешми, покрити с изящни мраморни медальони, шадравани, колони в гръцки стил, басейни с водни лилии, лабиринт от плитки канали и водни огледала, каменни вази, каменни стълби, железни порти, сенчести пътечки, завършващи с кът за отмора и други. Екстериорът е допълнен и с интересни перголи, които допълват екзотичния вид на парка. Перголите са конструкции от колони и арки, свързани с напречни греди и здраво преплетени с увивни растения. На места увивните растения са образували стени и са превърнали перголите в приятна, уханна лятна стая за почивка.
Сградите за бита като винарната, пощата с телеграф, казармата и жилищата за персонала са изградени така, че да не се натрапват като нещо несъвместимо със създаващата уют околната среда. Винарната е произвеждала вино от отбрани сортове лози, засадени в комплекса. Плодове, зеленчуци и мед също са били произвеждани тук от опитни стопани. Като пиша това се сещам, че и във Виландри, един замък с красива градина по долината на Лоара във Франция, също между цветята и храститеу изобразяващи сцени от любовни неволи, има посадени зеленчуци и полезни билки.
Романтичните нюанси на двореца се допълват и от един каменен мост на въздишките, който напомня този във Венеция и символизира границата между двата свята – материята и духа. Кралицата е посрещала празниците с гостите си в интересен храм на водата, където в специално водно огледало се отразявали звездите. Интерес представлява и една триструйна чешма, построена през 1865 година, като се вярвало, че водата от нея е лековита. Според надписа върху мраморната плоча над чешмата тя била построена с дарения от Асан Угли, син на Холдер ага.
И разбира се, кое било любимото място на кралица Мария? Един мраморен трон с гледка към морето. Обичала да седи там, взирайки се в морската шир в очакване на своята последна любов арабина Али. Той често я посещавал, разхождали се сред градините, а след това се усамотявали в „Пушалнята“, където вероятно пушели наргиле и може би са се стараели да се убедят, че така доближавали по-добре душите и сърцата си. Дали връзката им е била само приятелска или не, не се знае. Според мълвата и принц Кирил, братът на цар Борис III също е бил влюбен в кралицата.
Но това са лирични отклонения, които може би са полезни за всеки един от нас. Сега ще разкажа какви други интересни дървета, цветя, кактуси и сукуленти има в ботаническата градина.
Колекцията от кактуси и сукуленти в градината е много богата. Тя е създадена от академик Даки Йорданов и е на второ място по големина в Европа след тази в Монако.
Сукулентите са растения с месести листа или стъбла. Те биват стотици видове с най-различни форми и размери. Повечето от тях образуват розетки, а други пълзят по стени, колони и огради. Има и храстовидни. Кактусите са обособена група сукуленти с ярка индивидуалност, докато други групи сукуленти не могат да се разграничат от стайните растения с месести листа. Сукулентите се отглеждат главно заради цветовете им и се третират като цъфтящи или цъфтящи с краткотраен ефект. Ще разкажа само за три вида, които се отглеждат в градините на двореца. Хоя - вечно зелени катерливи лози или лиани от 1 до 10 метра височина, с дължина на листата от 5 до 30 сантиметра. Цветовете им представляват грозд с твърди дебели восъчни листа, в бяло, розово и жълто и има сладникаво ухание. Рохея - стъблата ѝ са покрити с мъхести триъгълни листа, цъфтят през лятото от май до август, с ефектни съцветия в ярко червено и приятен аромат. Каланхое блосфелдиана - с месести зелени листа, трайни и красиви цветове, достига височина до един метър. В Русия наричат каланхоето „лекар“, а в Европа е познато под името „Дървото на Гьоте“, тъй като той е открил лечебните му свойства.
За цветята в тази райска градина не съм в състояние да разкажа, тъй като не би ми стигнало дори да е мое цялото време на света. Лалета, рози, водни лилии, магнолии, папрати лиани и други знайни и незнайни за мен. Бал на цветята, музика за очите и душата. А за дърветата мога да спомена някои от по- атрактивните поне за мен. Ще видите папая, лимони, смокини, райска ябълка, банани, каучуково дърво, секвоя, лирово дърво, бонбонено дърво, книжно дърво, стеркулия и така нататък. Сигурно ще ви е интересно да разберете какво е това бонбонено дърво. То е вид метасеквоя от семейството на кипарисите. Дава реколта през септември, но плодовете не се ядат. Апетитни са дръжките, които са сладки и с аромат на ромови бонбони. Засилват мъжката потентност. Също така много интересно е хартиеното дърво, от кората на което се прави най-фината хартия на света. Любопитство представлява още и дървото Стеркулия - наречено на древноримския бог Стеркулиус, което в превод ще рече тор. Прилича на чинар, цветовете му са червени с неприятна миризма като от торта. Дървото се използва да добиване на едно вещество, което действа като виагра. Ще кажа две думи и за Лирово дърво или дърво лале. То прилича на клен с листа като остриета, с назъбени върхове. Цветовете наподобяват лале със зеленикавожълт цвят и леки пръски в портокалов цвят. Бисексуални са и имат вкус на краставица.
 |
| Георги Петров, Балчик |
Но на цялата тази красота, сътворена върху този скалист бряг край морето в Балчик, кралица Мария Единбургска се е радвала твърде малко. Неочаквано тя умира през 1938 година. Не са изяснени причините за смъртта ѝ, но една от версиите е, че била застреляна случайно от един от двамата ѝ синове Николай и Карол. При една кавга, тя застанала между тях, за да ги помири, но куршум, изстрелян от един от двамата, я уцелил. Умира в болницата в Брашов.
Красотата на този дворец-градина, плъзнал по скалистите хълмове и гален от морските ветрове, радва и вълнува и днес не само любителите на морските удоволствия, но и художници, писатели, артисти и музиканти. Има една много хубава картина от българския художник Георги Петров, изобразяваща сградата на двореца. Харесвам много този художник и ми стана приятно, че и той е бил съблазнен от Балчик и обича да го рисува. Картините му са много хубави, озаряват душата с приятни багри, изпълват те с ведро настроение. Е, има и такива, които не харесвам. Не, че не са добри, но са по-объркани, с тежки есенни цветни тонове. Те ми нашепват тъжни мисли, които аз не обичам да ме спохождат. Ежегодният музикален фестивал на класическа музика в края на месец юли, е също едно доказателство за притегателната сила на този атрактивен морски бряг. Концертите се провеждат под открито небе, безплатни са и се посещават от много летовници, които обичат класическата музика. Музикантите и певците са от различни страни, включително и известни български. В прохладната вечер е приятно да послушаш Чайковки, Равел, Щраус, Хайдн, Лехар, Калман и други класици. За начинаещите аристократични души, които не обичат класическа музика, има голямо голф поле. Игрище, което може да задоволи изискванията на всякакви голф играчи, маниаци и любители.
Повече няма да разказвам за хубостите на Балчик, а по-добре се мотивирайте и се наградете с лятна ваканция там. Ще се насладите на една театрална пиеса с весели декори, където вие, морето, вълните, пясъка, вятърът и чайките ще сте артистите, а главният герой ще е слънцето. Мисля си за една шеговита импресия, породена от видяното при пътуванията ми, за това какво би станало, ако поне един китаец посети Балчик. Вярвайте ми, че няма да са малко тези, които биха го посетили, защото те много обичат красивите места в природата, а като има и лековита вода… забрави!
А сега, най-после стигнах и дотам да разкажа с какво тази година ме изненада Балчик. Първо, с мястото, на което си бях избрала да отседна за лятното ми морско удоволствие. Аз много обичам морето и винаги държа там да ми е хубаво. А то беше изненадващо хубаво, с интересна комбинация от множество преживявания, благодарение на вила „Фар“. Това е една много хубава триетажна вила, на високо хълмче, отстояща от най-хубавия плаж на Балчик, има-няма на 50 метра. Всички удобства, които са необходими на човек, за да се чувства комфортно, са налице, но има и нещо, което рядко се среща – тераса. Но каква тераса! Като стъпих на нея и се огледах наоколо останах възхитена от гледката, която ми се предлагаше. От едната страна морето в прекрасно синьо, от другата хълмовете, обрасли със зеленина, под зеленината надничат бели варовикови скали и разбира се, червено от покривите на къщите. Като се замислих, не беше по-лошо от гледките, които може да предложи гръцкият остров Санторини. Между тези две панорамни гледки, погледът се спира на яхтеното пристанище на Балчик. Полукръгло тюркоазено водно пространство, отхапано от морето, с много акостирали бели яхти – гледка, навяващи ми спомени от Монако. Вдигнеш ли взор обаче нагоре, веднага се сещаш за отец Сисой от разказите на Елин Пелин „Под манастирската лоза“. Облъхвате една приятна прохлада от сянката на една гъстолистна лоза, наречена „руско чудо“-великолепно украшение на тази морска обител. Също като манастирската лоза и тази разстила над терасата благословените си вейки, листа и грозде, както ливанските кедри се разстилали над главата на Аврама. Та под прохладната сянка, пред прекрасните гледки, под подухващия от морето и сушата бриз и чуруликането на лястовичките прекарахме едно незабравимо блажено лято. Но това беше блаженство на душата, а за блаженството на сетивата и ние като отец Сисой си пийвахме хубаво винце и маркова биричка, и разбира се, с отбрани мезета. Е, питиетата не бяха изстудени в чешмата под сянката на печални върби сред двора, но с малко въображение и хладилника вършеше работа. Приятни разговори с чаша хубаво кафе, също не липсваха. Не бяха „за бога, за света, за суетата на живота и загадката на смъртта“, защото не беше сред нас отец Сисой, но за настоящето, което също е една суета, море от чувства, желания и стремежи. Разговори, с които си спомняш и разказваш преживяното и това, което още искаш да преживееш. Аз например, не искам много, но едно от желанията ми е да имам благоволението на висшите сили следващата година пак да съм на тази тераса, украшението на вила „Фар“ в Балчик, да се наслаждавам на морето като кралица Мария Единбургска, но не да чакам моя последен принц, а да си мечтая за по-дълъг живот заедно с любимите близки хора и нови невкусени преживявания. Разбира се, не на последно място, заедно и със стопаните на вилата, които също много обичат живота и неговите сладости. Не искам много, нали?
Другото, което приятно може да те изненада в Балчик, са плажовете и крайбрежната алея за удоволствия и разходки. Плажовете имат красив екзотичен дизайн, разкрасени с палми, сламени чадъри, красиви кафенета, шезлонги, с пособия за спортни преживявания сред вълните, може да се пуши наргиле и други още глезотии. Пясъкът е ситен, а морето тихо. Много рядко има високи вълни и водорасли, водата по-често прозрачна със слънчеви кристалчета, отколкото мътна. Можеш да се порадваш и на ята малки рибки. Няма изненадващи дупки и дълбоки ровове по дъното, а плавно се достига дълбочина, което прави плуването приятно морско упражнение. За чистотата на плажа има кой да се грижи, но тя зависи и от културата на плажуващите. Крайбрежната улица е много приятно място за разходка и наблюдение, ако разбира се обичаш да наблюдаваш хората, които се разхождат по нея вечер. Има всякакви, по вид, народност, поведение, облекло, социално положение и въобще много красиви етюди на два крака. Приятно е да ги заглеждаш, да отгатваш кой как се наслаждава на това, че е на почивка край морето, какви емоции изразява. Обикновено на такива места човек се освобождава от оковите на приличието. Забавно е! Кафенетата и ресторантчетата са в самото море, а хотелите са в добра комбинация с тях, поради ненатрапчивото си присъствие, в радващ окото архитектурен стил. Забавления има достатъчно, по море и суша, за деца, тинейджери и хора с табиет. Храната е вкусна и разнообразна и е на приемлива цена.
Прежалете егото си, че не сте на Слънчев бряг, Албена или Златни пясъци, и се почерпете с една незабравима лятна почивка по бреговете на морето в Балчик. Няма да съжалявате, стига да знаете за какво отивате на море и какво удоволствие искате да изпитате от него, въпреки че то, морето е прекрасно навсякъде, стига да го обичате. Аз си обичам нашето море и не бих го заменила с друго. Не бих заменила и желанието ми да пътувам и да съм пътеписец, въпреки че когато бях малка, исках да стана писател като порасна. Явно не съм пораснала и се надявам да не порасна още дълго време, защото ще е самонадеяно да кажа никога. Добре ми е да съм пътеписец, разказвач и ще завърша с думите на Херодот, защото с него започнах: „Длъжен съм да предам всичко, което ми се разказва, но да му вярвам-не съм длъжен“. Аз обаче бях там, видях и вярвам, че е хубаво в Балчик, така че и вие идете и се уверете!
Чао, както казват италианците, засега, ще се срещнем след някой и друг месец в пътеписите ми за красивите и богати дворци на Франция и Монако. Надявам се вие и аз също да сме здрави!
