Здравейте,
ползватели на Интернет! Трябва да сме
благодарни на този ум, създал това чудо,
наречено Интернет. Благодатен е за
всички възрасти, умове, интелекти и т.н.
Когато бях по-млада, защото сега съм
само млада, свекърва ми пенсионерка си
запълваше времето с плетене на дантели.
Аз не обичам да плета или да правя нещо
друго от този род и си задавах въпроса,
какво ще правя като се пенсионирам,
освен, разбира се да чета, да гледам
телевизия и да се разхождам из природата.
Не става само това. Времената станаха
такива, че и приятелки не можеш да
поддържаш. Едни са завистливи, други не
са от моята партия. Много от тях предпочитат
да говорят за болести и други негативни
случки, сполетели познати и непознати
нам. Е, сега със социалните мрежи е друго
нещо. Най-съм доволна от Фейсбука. Харесаш
интересни ползватели и научаваш за
всичко по света, верни и неверни неща.
Правиш коментар, четеш умни и не дотам
такива мисли на разни хора. Но най-важното
е, че не се тревожиш дали някой ти вярва
или не, че ще ти се сърди за мнението
ти, ще те гледа накриво все едно си му
отнел живота и други такива. Казано по
друг начин, Фейса е изповедалня, разтушаваш
си душата и сърцето, без да има нужда да
плетеш дантели.
Аз съм
наумила в блога си да споделям емоции,
мисли, съждения и други неща, както,
които не обичам, като политиката например,
така и за неща, които обичам, като
пътешествията. През целия си
четиридесетгодишен трудов живот съм
се занимавала с банки и финанси, затова
реших сега да се занимавам с нещо друго,
с което да оцветявам живота си - пътешествия
и коментари по политически и други
събития, обсъждани и актуални в социалните
мрежи.
Първо
ще започна с пътешествие, защото беше
едно от последните ми атрактивни
преживявания, а за политиката после
като започне предизборната борба.
 |
| Женева |
Швейцария
Хубава,
красива страна, подредена, богата, с
трудолюбив народ – едното дар от Бога,
а останалото придобито с много труд,
дисциплина, закон и ред и най-вече борба
за печалба. Казват, че един швейцарец,
ако на сутринта имал 1 франк до вечерта
задължително трябвало да станат 2 франка.
Също разказват, че когато Господ раздавал
земя на народите, българинът и швейцарецът
закъснели, тъй като не можели да оставят
работата си несвършена. И затова когато
отишъл българинът, Господ му казал, че
вече бил раздал всичката земя и нямало
какво да му даде. Българинът навел глава
и понечил да си тръгне. Но Господ му
извикал: Чакай! Знам, че искаше да не
оставяш днешната работа за утре и затова
закъсня, ето защо, искам да те възнаградя
за твоето трудолюбие. Почакай ме малко
тук. Като казал това, Бог изчезнал, но
не след дълго се явил с едно прекрасно
парче земя. Заповядай – рекъл той –
това е парче от рая. Като видял какво се
случило с българина, обнадежден пред
господ се явил и швейцарецът. Господ му
извикал: Закъсня, нямам повече земя! Да,
господи – отвърнал швейцарецът, но ето
че на българинът му даде парче от рая
за неговото трудолюбие. Аз също се съм
спрял целия ден. Вярно е – рекъл му
Господ. Почакай ме малко тук. Не след
дълго се върнал с едно малко парче земя
и му рекъл: Това малко парче само мога
да ти дам, но за сметка на това, кажи
какво да сложа на него. Три неща искам
само – отвърнал швейцарецът: искам да
има много планини, тучни ливади и много
крави. Имаш ги – отвърнал Бог. След една
година швейцарецът решил да благодари
на бог като му занесъл чаша мляко, да
опита и се наслади на плода от своя труд.
Господ пил и поблагодарил, но швейцарецът
веднага му поискали 2 франк за млякото.
Тук човек трябва да се замисли, защо и
ние имаме същото парче земя, откъснато
от Рая, а не сме като швейцарците? Е,
всички хора по света не са еднакви,
защото ако беше така, светът щеше да
бъде сив, а не така пъстър на цветове,
като палитрата на художник. За съжаление,
швейцарците са съхранили трудолюбивите
си черти, а ние може би не.
За да
влезеш през границата на Швейцария не
ти трябва документ, а франкове, за да си
платиш таксата за пребиваване в страната,
а като преминеш границата е достатъчно
само да отвориш сетивата си и да се
наслаждаваш, като в театър. Женева е
град като град, подреден, банки, жилища,
магазини, банки, часовници, шоколад,
банки и т.н. Но разходката с кораб по
Женевското езеро е много приятно и е
едно незабравимо изживяване. За съжалене,
не може да се опише с думи, а трябва да
се преживее. Пътуването от Женева до
Лозана, Веве и Монтрьо, разходката и
видяното там, прозиращият в далечината
Монблан зад езерото е също прекрасно
преживяване, но пътуването през Алпите
на път за Италия е като да гледаш филма
Гравитация на 3D. Когато година
по-рано пътувах по този път от Италия
за Франция, беше нощ и макар и будна
преживях доста кошмари, но сега през
деня пътуването беше истинска наслада
за душата. Красиво, високо, величествено,
страшно, а на 2050 метра височина през
май, даже си направихме снежни топки.
Но за това как са строили този шорткът
(пряк път) в планината, тунели, мостове,
виадукти, колони и други съоръжения,
просто не ми се мисли. Ако човек има
възможност, трябва да посети това кътче
от рая. Но не само ще се наслади на
красотите на природата, а и ще успее да
се увери, че всичко хубаво в живота се
постига с много труд и дисциплина,
спазване на закон и ред, а не с криворазбрана
демокрация. Швейцарците обичат живота
сред природата, да гледат животни, да
произвеждат мляко и неговите производни,
месо и неговите производни, а най-важното
е, че поминъкът им се предава от поколение
на поколение, нишката не се къса, а се
онаследява. През свободното си време
се занимават с рисуване, четене, писане,
музика, риболов, колоездене и други
забави. Забавленията им са общи, но не
и съседски. Не се събират на кафе и
ракийца със салатка.
Тези
от швейцарците, които имат желание да
не са животновъди и други производители,
а предпочитат градските професии, трябва
да учат доста, да знаят и трите езика,
на които се говори в Швейцария, за да
спечелят конкурсите и така да получат
престижна работа, като банкер например.
Хубава
е Швейцария, но за да живееш там трябва
да си работлив и най-вече да спазваш
законите, реда и етиката. Не спазваш ли
това, глобите са непоносими и могат да
де доведат до самоубийство. Ако при тях
например, си мисля, неосъзнати тинейджъри
или други, решат да боядисат паметник,
да превърнат реновиран наскоро подлез
в развалина, нацапотена с неприлични
рисунки, извършители ще са намерени и
ще съжаляват защо са се родили. У нас в
България не само няма да ги открият, за
да ги накажат, а някой много учен репортер
от уважаваща себе си телевизия ще попита
общината дали ремонтът е бил качествен
и затова подлезът е бил разрушен и
нацапотен. Един господин беше писал във
Фейса, че иска да ни окупирали швейцарците.
То ако стане така, в България ще остане
само шепа народ, че и политици няма да
има.
И
накрая, като констатация, както навсякъде
по света, и в Швейцария хората са с
различен статус и благосъстояние. Има
всякакви: бедни, богати, свръхбогати,
просяци, наркомани и т.н. Няма да ти
постелят червено килимче, ако искаш да
живееш и работиш там. Ще трябва доста
да се потрудиш и характерът да си
приспособиш, за да оцелееш и не на
последно място да не смяташ, че демокрацията
е парфе. Аз обичам да се трудя, макар че,
разбира се, каквото съм постигнала в
живота, не е адекватно на многото труд
и ум, който съм положила, но бих отишла
пак в Швейцария само като турист.
Е,
това е най-малкото което може да се каже
за Швейцария, повече, ако я посетиш,
пожелавам го на всекиго!
Няма коментари:
Публикуване на коментар