Какво мислите, Таня?

Всяка сутрин, като си включа фейсбука, за добро утро ме посреща тоз въпрос. Реших тази сутрин да отговоря, защото ми се натрупаха доста интересни мисли в главата, като разглеждах една арт фото снимка, направена на Меджиди табия или Крепостта в град Силистра.

Снимката е интересна и хубава. На преден план се виждат есенни треви, а в далечината с по-напрегнато вглеждане се забелязва Дунава и някакви сгради от ареята на Силистра. Та вглеждайки се, си спомних за картините на наши и не само съвременни художници. 

 

   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Какво си мисля като ги гледам? Избухват две мисли. Едната мисъл е, че снимката може да ми каже много неща, мога да погадая, да се размечтая, а картините, колкото и да ги гледам, нищо не ми говорят и за нищо не мога да помечтая. Но ме довеждат до втората ми мисъл. Мисля си, че и аз мога да нарисувам такава картина, но проблемът е в това, че нямам и не мога да имам меценат, който да й се възхити. Така благодарение на него, бих могла да спечеля някой лев и похвала от хората и медиите, които го тачат, защото е техен благодетел. Също като в разказа на Чехов „Маската“, където каквото местният богаташ Егор Василич похвали, всички, на които той е благодетел, също хвалят. Хвалят за да не гладуват, а днес хвалят и за да не изглеждат невежи. За да не гладуваш, го разбирам и до известна степен го оправдавам, защото малко или много всички го правим, но за да не те помислят за невеж, не би трябвало. Парвенюто е герой на всички времена. 

Разсъждавайки за него, разбирам художниците, които си мислят, че рисуват новото модерно изкуство, но не са и няма да пребъдат, като импресионистите например. Не могат да бъдат и като
Пикасо, някои много обичат да му подражават,

Зуек

защото картините му от втория период на творчеството му са скъпо продавани не защото са шедьоври, а защото новобогаташи парвенюта са ги закупили, за да блеснат не само като способни да печелят пари, а в новата среда да се впишат като хора разбиращи и от изкуство. Какво пише за парвенюто Хемингуей: „Новата среда си има свой език, своя етикеция, свой морал и свой бит. От друга страна, всяка среда е хомогенна и не търпи чужди елементи. Следователно при преминаването в новата среда парвенюто трябва да се почувства нов човек, с нова кръв, скъсал с миналото. Иначе той е невъзможен. Но понеже за едно ново държание той няма вътрешна психологическа основа и база, той трябва да се нагажда по разсъдъчен път чрез доказателства и външни ефекти. И тъкмо тия условия на приспособлението създават трагикомедията на парвенющината.“ 

Днес наследниците на новобогаташите, попаднали и те в нова среда, продават тези картини, защото не мога да си позволят да губят пари, а се налага да бъдат и те меценати на новите модерни художници. Мисля, че съм права, защото един милионер наскоро продаде картина на Пикасо за една томбола, или нещо подобно, не си спомням точно. Така той си възвърна загубата от притежаваната картина на Пикасо, а жената, спечелила я на томболата, за колкото и да я продаде, все ще е на печалба. Всеки, видял картината, ако си сложи честно ръката на сърце, няма да изпадне във възторг. 

 

Пикасо

 

Пикасо - 50 000 000

С едно изречение, неразбраното изкуство струва милиони, като тези две картини например: 

 

 Като парвенюта могат да се разглеждат не само отделни хора, но големи и малки групи от тях, народности и отделни страни, които са отхвърлили робство или колониално владение. Но никога не трябва да се забравя, че има разлика между това да си парвеню и това да сложиш ново начало в развитието на себе си, на семейството, рода си или страната си. Така че светът е място, където всеки сам си избира какъв ще бъде, как да си живее живота, за какво да се бори, на какво да се радва, да обича, да се защитава, да се имунизира против някои неща и т.н. Това са преоритетите, които помагат на този объркан и незаменим свят да оцелява до днес и за в бъдеще. Той е пъстър, като картината на този художник например: 

 

на която се радваш, че е пъстра, но какво означава и „Какво мислиш за нея, Таня ?“ или някой друг индивид, си е негов личен избор. Но трябва да си го каже, тъй както децата го доказват с помощта на заглавия или пояснителен текст под картините си. То ние всички сме деца на майката Земя, затова нищо, каквото и да било, не ни е чуждо. 

„Какво мислиш, Таня?“ пита Фейсбук и аз реших да напиша това, защото ако се замислиш, ще откриеш много подтекст, който загатва за някои днешни хора, смятащи се за цветята на нацията ни, трудейки се неуморно и с много усилия да успеят да ни управляват. До скоро с нови мисли за света, вдъхновени от други съвременни произведения на изкуството, които не са за милиони, а са безценни.