Гобленът е вид изкуство, който съчетава традиция, умение и творчество. Познат е от хиляди години и се счита за най-древния начин за изразяване. Той представлява своеобразна картина, в която вместо да се рисува с бои, се шие със специални конци. Използват се колкото се може повече цветове, което позволява плавното им преливане и изпъкване на детайлите. В крайна сметка се получава едно изящно произведение на изкуството.
Да „рисувате” с игла и конци, създавайки фантастични сюжети, които ви карат да мечтаете, е едно от най-терапевтичните и полезни занимания, за които можете да се сетите. Бродерията е начин да дадете израз на своите фантазии, да накарате образите в главата ви да оживеят и едновременно с това да постигнете пълна хармония със себе си. Може да не са толкова прекрасни, като тези на Мария, защото тя има дарба свише, но трябва, трябва да опитате!
Казват, че настоящият век, наред с други неща, е време за творчество, за работа с ръцете. Мисля си – в колко ли много хора се крие искрица, която чака да намери осъществяване, изява. Заобиколени от какви ли не „чудеса на техниката“ в бита си, все по-рядко използваме ръцете си, за да оставим след себе си нещо красиво. Често се чувстваме напрегнати, че нещо с енергията в нас не е наред. Тогава идва моментът да направим нещо с ръцете си, но да не е чисто механична работа, а да има елемент на творчество. Опитайте да нарисувате нещо, да напишете стихотворение, да съчините и запишете песен, да изработите нещо от глина или дърво, да нарисувате картина, да ушиете гоблен...“. Ето като тези например:
Гоблените изобразяват истории и сцени от различни периоди на човешката история. Могат да бъдат гледани като времеви капсули, в които са замръзнали моменти от различни епохи. Този вид изкуство предоставя възможност за изучаване на обичаи, мода и култура през различни периоди на историята. Изработката на гоблен е трудоемък процес, който изисква време и търпение.
Тези творения са ценени и днес. Те намират приложение в интериорния дизайн и се използват за декорация на домове и обществени сгради. Гоблените са инвестиция в изкуството и историята, като запазват красотата и важността си с годините.
С шиенето на гоблени, рисуване на картини и други неща, творение на нашите ръце или друга наша дарба, ние ликуваме душата си, защото те раждат усмивката. Но не трябва да бързаме да ушием своя последен гоблен, да нарисуваме нашата последна картина, а трябва да оставим два бода надежда, два щриха с четката, два недоизказани стиха и т.н., което ще е продължение на нашата надежда… Така ще е най-пъстро, чисто и съвършено.
Насладете се на тези гоблени, сътворени от Мария в Балчик. Това e град, чудесен и разнолик, като сънищата ни, които претворяваме в картини. Там младостта ти се връща, като видиш морето, усетиш дъха на вятъра, изумрудения залез и т.н. Като без компас си, захвърлил дрехите на плажа, се гмуркаш в морето. То те обгръща, гали и възродява, без да те пита кой си и какъв си. После излизаш отново на брега за нови творения, породени от зова на мечтите. И накрая:
Гобленът
Играта на иглите е като магията на летните нощи,
създава красота, светли мечти в сърцето.
Моделите минават през историята на много години,
като приказка, като сън, като мистерия и ярка светлина.
Величието на минали времена има във всеки шев,
а животът на гоблена е като вечна приказка на вечерите.
Цветовата палитра е пъстра като дъга, а целият живот
на платното цъфти в тихи цветове.
И във всеки ред има доброта, и във всеки шев има мечта.
Не съм написала заглавията на картините както по каталог. Направих го умишлено, защото искам като гледате гоблените, сами да си ги озаглавите с имена, каквито вие чувствате, че те трябва да носят според емоциите, които пораждат те у вас. Моето вдъхновение и емоция, като писах това есе, беше спонтанно изплувала в съзнанието ми и зазвучала в ушите ми ето тази песен: “Моята малка дъщеря Мария“ . Защо така, не мога да си го обясня и едва ли някога ще мога.
Няма коментари:
Публикуване на коментар