НАТЮРМОРТЪТ И НАШАТА ДУША

Здравейте драги приятели!  Това е новата ми картина, рисувана тази година  под слънцето и шума на морето.

И аз като Ана Мария Робъртсън, по известна като Grandma Moses, се опитвам да докажа, че никога не е късно да направиш това, което подсъзнателно си обичал, и изявиш скритите си способности. Дамата е била самоук художник, който започва кариерата си на… 70 години. Така светът забогатял с 1500 картини, отразяващи американската действителност, такава каквато я знаела и помнела Робъртсън. Често я наричали примитивен художник, но си е спечелила безброй почести и последователи. Пример е за вдъхновение, нали? Доживява до 101 години, защото осъзнала, че  животът ти е такъв, какъвто  си го направиш. Доказано е, че винаги е било така и винаги ще бъде! Рисуването  е важно, защото винаги си зает. Зает си да гледаш природата навън или през прозореца, за да търсиш постоянно необходимия цвят на зеленото дърво, на жълтото слънце, на синьото небе, на усмивката на някой образ и да го пресътвориш на платното си.

А сега за цветята и натюрморта.

В цялата история на изкуството цветята са били една от най-обичаните теми на редица художници. Мнозина от тях са посветили цялото си творчество на тях. Въпреки че на пръв поглед са доста сходни, натюрмортите и въобще картините с цветя, на всеки художник се различават коренно едни от други поради уникалността на всеки стил. Но има и една прилика – без значение от коя епоха е картината и кой е авторът ѝ, винаги от нея лъха жизнерадост и надежда заради мощната сила на цветовете.  

В средновековието натюрмортът не  се е считал  за  висша форма на изкуство, тъй като елитът на обществото предпочитал религиозно-историческите произведения. Тази тенденция се променя когато, художници от Антверпен  започват да рисуват картини натюрморт, в които често присъстват цветя. Например  Амброзиус Босхарт Старши е известен с любовта си към рисуването на цветя с изключителна прецизност към детайла. Неговата страст именно към това изкуство е толкова голяма, че впоследствие и тримата му синове стават художници, които рисуват цветя и им се наслаждават.

 

 

Натюрмортът процъфтява в Холандия от 17-и век, защото по това време в световната търговия  възниква желание за екзотични лични вещи, като стъклени чаши, съдове за хранене, бижута, стайни украшения и други. А какво е по-екзотично на света от цветето? Холандските художници започват да рисуват  натюрморти с букети свежи и много красиви цветя , за да подчертаят силата на Холандия и славата на природата.

В Англия по времето на кралица Виктория се налагат много нови стандарти за етикети на общуване в обществото, които ограничават комуникацията във висшата класа. Затова мнозина започват да си разменят тайни съобщения чрез цветята. На свой ред стават популярни и книгите за флориографията (езика на цветята), в които се описва кои цветя символизират флирт, приятелство, смущение или презрение. Например може да откриете, че червените рози означават любов, по-тъмните рози внушават срам, а розовите рози носят посланието, че любовта ви трябва да се пази в тайна. Най-известна художничка по това време, наричано Златен век на Холандия, е Рейчъл Роиш. През 60-годишната си кариера тя успява да изгради свой собствен стил, рисувайки страхотни цветни произведения. При нея композицията е асиметрична, което прави произведенията ѝ по-живи и истински. Всяко венчелистче е старателно изобразено и точно това ѝ помага да се отличи от други художници по това време, които също рисуват натюрморт с цветя. Рейчъл Руйш е дъщеря на Фредерик Руйш, професор по ботаника. Нейният артистичен талант и носи признанието на художник на флорални натюрморти. На нейните  картини са се възхищавали в Хага и Германия и е била  назначена за придворен художник на електора Палатин.

За да е пълен разказът ми за картините, посветени на натюрморта с цветя, ще спомена, че  една от най-известните и най-скъпи картини с цветя е на Клод Моне. Произведението му "Езеро с водни лилии", завършено през 1919 г., е продадено за сумата от 80 милиона долара. В момента тази картина заема девето място в класацията за най-скъпите картини в света, а самият Моне е считан за третият най-скъпо продаван художник в света.

 

Интерес представлява и историята, свързана с картината "Макове" на Винсент Ван Гог. Произведението е откраднато през 2010 г. от музея „Мохамед Махмуд Халил“ в Кайро, катоняколко часа по-късно е намерено от египетски служители на полицията, когато двама заподозрени за кражбата се опитват да качат картината в самолет за Италия. Картината е с малки размери (30 х 30 сантиметра). Смята се, че е рисувана 3 години преди самоубийството на художника и е оценена на приблизителна стойност от 50 милиона долара.

 

Но френският художник Едуарт Мане e лидер в изкуството натюрморт и посвещава една пета от времето си да ги рисува. През 1880 г., към края на живота си, той се фокусира особено върху цветята, създавайки серия от 16 малки платна, които описват букетите, които приятелите му са му подарили на болничното легло, и дори украсява личните си писма с акварели от рози и ириси.

 

В този период на флорална треска британските художници  също изпълват картините си със скрита ботаническа символика. Например в „Розите на Хелиогабал“ (1888) сър Лорънс Алма-Тадема изобразява трагичната история за император Хелиогабал, който наблюдава как гостите му се задушават под дъжд от розови. Сюжетът на картината е базиран  вероятно на измислен епизод от живота на римския император Елагабал, известен още като Хелиогабал (204–222), като въпросното събитие е взето от „История на императорите“. Там Елагабал е представен като опитващ се да задуши своите нищо неподозиращи гости в розови листенца, пуснати от изкуствени панели на тавана.

 

Обичаме цветята, радваме им се и ги използваме с удоволствие по различни поводи, но те са загадка за нас.  Загадките около растенията занимават хората от векове – дали те чувстват като хората, дали общуват помежду си, дали не им причиняваме болка, когато ги ядем или късаме? Като част от т. нар. жива природа за тях знаем, че се раждат, развиват, живеят, дават плодове и умират, но не знам нищо повече от тези физиологични закони и не говорим за емоционалност при растенията. Чела съм много за това и се оказа, че макар и малко, групи хора твърдят, че познават „нрава” на растенията и имат доказателства за техните чувства. Като пример за емоционалния живот на цветята те посочват привързаността им към музиката. В Индия се вярва, че ведическата мелодия допринася за добрата реколта. Открай време в страната музиката е съпътствала отглеждането на растенията.

В Америка  други учени също правят експерименти със звуковете и откриват, че растенията най-много харесват класическа музика и джаз, фенове са на индийската музика на Рави Шанкар например, но не си падат по рок, що се отнася пък до кънтрито – не го смятат за музика. На шега или наистина, ще завърша с  това как започващите да цъфтят карамфили… пеят. Стимулирани са от съседство си с хармонията, уханията, дъждовете и слънцето на майката природа. Това е публикувано в случайно намерен фейс. Кликнете линка по-долу, за да послушате музиката на растенията:

Музиката на растенията 

 Това е, обичайте цветята. Ако не ги рисувате, отглеждайте ги, но да са около вас, във вашите души и сърца.