Една от тези приказки, която и днес завладява малки и големи, е тази за испанската корида. Според легендата, коридата не е просто битка между човека и животното, а е любовна история между мъжа и жената. В случая ролята на жената играе тореадорът, а мъжът е бикът. Тяхната среща на арената /живота/ не е война, а илюстрация на постоянното надлъгване между мъжа и жената - тя го примамва с красиви движения на тялото си, лукави погледи зад пъстроцветно с преобладаващо в червено ветрилото и други красиви прийоми, докато накрая не го съблазни. Тореадорът също предизвиква бика със специални танцови стъпки, в които движението на тялото и ръцете озверяват бика. От изключителна важност е движението от кръста и изтеглянето на ръцете високо горе на тореадора и смяната на плаща от едната в другата му ръка. Плащът е червен, защото той придава колорит и пищност в борбата между героите в сагата корида. Самият бик е далтонист и не реагира на червения цвят, зрителите обаче да. Те реагират и на пищността, и на красотата, и на елегантността в облеклото на тореадора. Замислих се за нашите танци и реших, че нашата ръченица прилича много на корида. Тя-тореадорът е облечена в красива носия изпъстрена с многобройни цветове. Ситни, ситни леко около момъка-бик, размахва кърпичка, с вдигнати ръце нагоре, кърши снага и тръска златни накити. Надиграват се, той се втурва към нея, а тя бяга, но не толкова бързо, че да не може да я настигне и да укроти страстите му с нежен и закачлив поглед. Ех, хубава любовна игра! Това е то живота, красив, но кратък и все се намира някой да ти го стъжни. Но остават хубавите спомени, които където и да ги скрием, музиката и танцът ще ги намерят.
Друга една приказка за Испания и душата на нейния народ, сходна с коридата, е тази за фламенкото. То е испански фолклорен музикален жанр, често съпровождан с характерен танц. Възникнал е през XVIII век сред циганите в Андалусия. През 2010 година ЮНЕСКО го обявява за световно културно наследство. Традиционното фламенко е с акомпанимент от акустична китара, ударни инструменти и кастанети. Танците са много колоритни и разнообразни, защото включват елементи от много култури. Освен цигански и андалуски са включени още ориенталски, африкански, латиноамерикански, етиопски и други елементи, все характерни за хора с гореща кръв. Въз основа на това са познати 50 различни видове фламенко танц /palos/. По известни са Алегрия, Танго, Румба, Фанданго, Малагиенас и други. Всеки един танц носи определено настроение, ритъм и маниер на танцуване и са свързани с различни поводи. Някои танци са весели и празнични, характеризиращи се с бързина и свобода на движенията, а други изразяват болка, тъга и агония и се танцуват с голямо напрежение и отсеченост на движенията. Трети също като при коридата олицетворяват среща между мъжа и жената. Танцът е разделен на три части: опознаване, след това контакт и трета част – изразяване на индивидуалността между мъжа и жената. И тук както при коридата има значение облеклото. Роклята на жената е дълга, разноцветна и в нередки случаи червена, допълнена с набори, шал и ветрило, в някои случаи и кастанети. Мъжът е с тъмни панталони, бяла риза, широк пояс и жилетка болеро. Шалът е важен, защото той подчертава женствеността и стройността на женската фигура. При танца може да пада по раменете, да се правят въртеливи движения, напомнящи летяща птица, също като плаща на тореадора. Като стигнах дотук пак, се замислих. Този път за циганите в Андалусия. Те как са го направили това, че всички, които чуят тази музика и видят танца, пощуряват. Пътищата за това са много, но те явно са избрали пътя на доброто, защото някой умен е казал, че да си добър означава да си удобен. Добри или удобни не знам, но са съумели да съхранят ценния си танц и музиката си през вековете. Казват, че който с каквото е богат, с това дарява другите. Едни с боклук, други с песни и танци. А с песента и танца се изразява това, което е невъзможно да се каже с думи, и това, на което е невъзможно да се запази мълчание.
Това са двете най-хубави неща, които ти идват на ум, когато се спомене Испания, а чак след това се сещаш за маслини, портокали, море, приказни дворци, градини и т.н.
Името Испания произлиза от латинското Hispania, с което римляните назовавали целия Пиринейски полуостров. За първи път то се среща в латински източници около 200 години преди новата ера в текста на песента Квинта Ения, а чрез съчиненията на Помпей Трог през I век името се налага от римляните. Тълкува се и като „Остров на заека“ или „Скритият остров“, а също и като „граница“ или „край“ – западен край на света. Първите народи, обитавали полуострова, са иберийците и келтите, а също финикийците, древните гърци, картагенците и римляните. След Рим идват вестготи, свеви, вандали и алани и накрая бербери-мюсюлмани, известни като маври. Маврите са бербери мюсюлмани от Мавритания, днешно Мароко, централен и западен Алжир, което ще рече Северна Африка. Те са владели Испания около 800 години, но са допринесли много за нейното развитие. Били носители на висока цивилизация, изразяваща се във всички свери на познанието и бита. Имали са огромни познания по астрономия, физика, математика, философия, география. Развили масово образованието, поддържали и обогатявали обществени библиотеки. Техен е приносът за познаването на лютнята, китарата, лирата. Те създават Кордова – най-модерният и богат град в Европа, с павирани улици, бордюри, осветление и около 900 обществени бани. Доказателство за тяхната висока култура и познание са Великата джамия Ла Мескита и дворецът Алхамбра в Гренада. Благодарение на маврите, испанците, а от тях и европейците се наслаждават на портокали, лимони, праскови, смокини, нар, джинджифил, ориз. Коприната, памукът, хартията, арабската номерация и компаса също са техен принос. Дори храненето по видове ястия като предястие, основно и десерт е взаимствано от маврите. Старият континент Европа също се променя драстично, благодарение на тяхното господство в Испания. Но както разказва историята, никой не е с вечен възход. Раждат се люде, които не искат някой да се разпорежда в земите им, и рано или и късно започва борба за своята си земя и власт над нея. Борбата е дълга и едва през 1492 година с превземането на Гранада, последната мюсюлманка крепост, приключва многовековното ислямско присъствие в Испания. В същата година Хистофор Колумб, спонсориран от кралицата, открива Новият свят. Той дава началото на Великите географски открития и завоевания, с които се отприщват потоците злато и богатства към континента. Те захранили възхода на първата в света империя Испания и не само нея, разбира се. Обединението на Кастилия, Арагон и Навара също играят основна роля за изграждане на съвременна Испания и Испанската империя.
Да кажем още нещо за Колумб. Неговото откритие е доказателство как една грешка по ирония на съдбата довежда до несметно богатство на едни народи и смърт и пагубност за други. Щастливата грешка е на Птоломей, който преувеличава оценката си за разстоянието до източния бряг на Азия и на Колумб при изчисленията за обиколката на земята и ширината на океана, и то с доста мили. Но най-забавното е, че той винаги е вярвал, че е осъществил мечтата си да открие път до Индия и не е разбрал, че е открил Америка. Не си е давал сметка за значението на откритието, което е направил. Може и други преди него да са открили този нов свят, но неговото откритие е доказано с това, че в Европа се запознават с тютюна, каучука, ванилията, картофите, царевицата, барбекюто, и т.н. За съжаление, нямаме автентичен портрет на този велик мореплавател.
Днес Испания е демократична държава с предоставена автономия на всичките си провинции. Конституцията им е одобрена с референдум на 6 декември 1978 година. През 1986 година става член на ЕС, като това дава нов тласък на икономиката в страната. Испания е прочута с богатото си и разнообразно културно наследство. Културата е повлияна от многобройните народи, които са населявали Пиринейския полуостров през вековете, но влияние оказват и Атлантическият океан и Средиземно море, които се явяват връзка с другите народи. Испания е втората в света след Италия по брой на обектите в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, общо 40.
Имах много голямо желание да посетя Испания и съм благодарна на съдбата, че е имала предвид това.
Първо ще разкажа за Барселона. Най-красивият средиземноморски град. Това е град, където красотата е навсякъде, град на въображението и величието. Заобикалят те като многоцветна дъга в синьото небе след дъжд. Трябват ти само очи и сърце, за да се ослушаш наоколо и да я оцениш подобаващо. Трябва да слушаш душите на хората, които са създали тази красота. По този повод Агостино Дегас има много хубаво изказване за красотата на света. Съгласна съм с него, че светът би бил хубаво място, ако го гледаш така, както гледат на него децата. С любопитство, без предразсъдъци, с усещането за чудо, със сърце и блясък в очите. Детското никога не напуска човека, независимо на каква възраст е той. Желанието да откриеш нови неща никога не те напуска. Трябва да се вярва в магията на природата, за да ги откриеш, защото красотата на света и най-великите тайни се намират на най-невероятни места. За името на Барселона има много легенди, теории и митове, но аз си харесах тази, свързана с Херкулес. Когато той заедно с аргонавтите тръгва да търси Златното руно, се извила буря точно тук на каталунския бряг, която разпръснала корабите. След бурята се установило, че липсва деветият кораб. Намерили отломките му край хълма Монтджуик.
Централната улица La Rambla. Тук идват всички, за да видят много хубави неща и да бъдат съответно видени, разбира се, като „вавилонско стълпотворение“. Наричат Ла Рамбла още „Улицата на цветята“ и „Улица на живите статуи“, и има защо. Тук можете да си купите маркови облекла и аксесоари, развита е пазарната и тротоарна търговия. Заведения за хранене с превъзходна кухня, хубави вина и сангрия на достъпни и на не дотам достъпни цени, по ваш избор и финансова възможност. Като изпиеш една голяма сангрия се чувстваш на върха на щастието и се радваш, че не ти се налага да бъдеш на мястото на живите статуи. Когато видях такива статуи за първи път във Верона, много им се възхитих, защото бяха пред римския стадион, който се използва за оперни постановки. Но уви, впоследствие разбрах, че това е просия под маската на артистичност. За красивия град Барселона може да се разказва много и безброй неща, но аз ще разкажа за три личности, които правят града неповторим. Това са Дали, Пикасо и Гауди.
Да започна с Дали.
Не така стои въпросът с Пикасо. За него „Вкусът – това е враг на творчеството“. Творчеството на Пикасо предизвиква въпроса: гениален ли е наистина или не най-скъпо продаваният художник на 20 век? За мен е гениален, когато гледам картините, които е рисувал от 14- до 17-годишна възраст. Великолепни картини – истински шедьоври, като че ли създадени от зрял и опитен ренесансов художник. В ранна възраст е постигнал това, което други постигат в зрелите си години. Като децата-чудо той е постигнал съвършенство в картините си, сътворени в класически стил и е трябвало да направи избор: да продължи ли така да рисува, или да измисли нещо ново. Избира второто. Парижките барове са мястото, където той поставя началото на нов начин да се представя в картини реалният живот. С тях той напуска линията на стереотипа, по който вървят всички художници, а именно да не се старае да възхищава, а да скандализира и провокира. Той рисува картини, които се характеризират с пълно отрицание на класическата концепция за красота. Не са спазени пропорциите, органичната цялост и завършеност на живите модели и материалните обекти. Оприличават се на африканското племенно изкуство и либерийската скулптура. Културният критик Луи Воксел по онова време нарича новия стил на Пикасо кубизъм. Жорж Брас, Салвадор Дали и Пикасо не са възприемали това название, но с времето то се е наложило. Сюрреализма също се е наложил като стил, но е по-характерен за Дали. Художниците сюрреалисти рисуват изнервящи, нелогични сцени с фотографска точност, създават странни същества и предмети от бита и развиват техники, които позволяват изявата на налудничавото подсъзнание, обременено от наркотици. И стигаме пак до вкуса. Някои го харесват и дават луди пари за картините на Пикасо, за задоволяване на егото си, други харесват само класическите, а трети, като крадците ги хвърлят в кофите за боклук. Ех свят божи! И аз задоволих егото си, като посетих галерията му в Барселона. Чакахме на опашка около час, за да влезем, но въпреки че не го харесвам, останах доволна, че го направих, но пък не и възхитена.
За третия испански творец, живял и творил в Барселона, Антонио Гауди също си задаваш въпрос, но не дали е велик, защото за това няма спор, а за това какво се опитва да докаже с творенията си. А то е, че в природата няма две еднакви неща, няма прави линии и кръгли образи. Слънчевият лъч, за който се мисли, че е абсолютно прав, не е, ако се опитате да нарисувате точка, тя винаги излиза полукръгла, два еднакви обекта също няма. Дори капките вода не са еднакви, щом от тях се получават различни снежинки. Но човешкото око е свикнало да вижда в еднаквите неща проява на висша хармония и да я увековечава в архитектурните шедьоври. Началото е поставено от Минойската цивилизация на о. Крит, продължава в ротонди и базилики в романски стил, след това готика и достига апогея си в барока. След всички тези творения на архитектурата през вековете Гауди пръв се опитва да докаже нелинейната природа на нещата в причудливите си архитектурни фантазии. Едни от тези фантазии са къщите Гауди. Те са без прави линии и ъгли, с уникални прозорци и балкони, всички различни, не повтарящи се, вити стълби, пейки във вид на дървесни гъби, раковини по стените, морски вълни по покривите. Всичко е обагрено с цветове, в много цветове. В жилищна кооперация „Мила“ например на бул.“ Пасео де Грация, Гауди създава илюзия, че сградата е парче скала, изваяно от бавнотечащи води, като нито в екстериора, нито в интериора на сградата няма и един прав ъгъл.
Днес също има много творци, които се опитват да правят неща, наречени модерно изкуство, но не би. Но в градината на живота има място за всякакви цветя, което ще рече и за всякакви творения. Та цветята на Гауди са сътворени в стил Арт Нуво, който възниква във Франция през последната декада на ХIX и началото на XX век. В Испания новото цвете се нарича каталунски модернизъм. Дори да си помислиш подсъзнателно, че някои неща са кич, те остават в съзнанието ти като нещо красиво, изящно и разведряващо, изпълват душата ти с ведрина, радост и удоволствие, което никога не можеш да го забравиш. А сега като погледна разните железни скулптури от черно желязо, в които не можеш да познаеш кое какво е, а ако го познаеш, ти навява ужас и страх, като гледка от Освиенцим. Тях също не ги забравяш, но ти става гадно, все едно, че си ял гранясало овче месо. Това сравнение е най-възпитаното, което мога да дам, защото другите биха били неприлични.
Всеки остава следа в живота на хората. Някой остава шедьоври, а друг драсканици. Гауди е създал шедьоври, за които ще разкажа по възходящ ред.
Паркът GUELL, или Гуей на каталунски, е създаден по идея на Еузеби Гюел – индустриалец, решил да създаде „град-градина“, като опит за връщане към природата. Той проекта на Гауди, който превръща хълма в приказна градина, където съчетава великолепно природата с изкуството. Реализирал е своите цветни детски фантазии. Имаш чувството, че си Алиса в страната на чудесата. Ето една снимка от града на Алиса и една от градината на Гауди. Решете сами.
Гюел е мини зелено градче и тъй като Гауди е бил любител на гръцката и каталунската митология, могат да се видят много фигури на дракони и гущери, дорийски колони, мозайки от цветна керамика, полегнали колони, кули като от пясък и много други хрумвания. След обиколка на парка може да починеш в красиви кътчета за отмора, а от най-високата част на хълма, върху който се намира градината, има прекрасен изглед към града. Една от красивите „захарни“ сгради е бил и домът на Гауди, а сега музей. Туристите могат да се забавляват с играта на улични артисти и музиканти, а също да си купят и сувенир за спомен.
Започната е да се строи през 1982 година от Франциско де Паула Вилар, Гауди я продължава, като довършва само 25 процента от нея, а кога ще бъде завършена цлятана, не се знае, защото се строи само със средства от дарения. Гауди преоформя първоначалния замисъл, като ѝ придава уникален чар и революционен дизайн. Катедралата е нещото, което можеш да гледаш и да запомниш, но е трудно да опишеш, защото всеки детайл от хилядите носи определена символика. Съчетани са архитектурни и инженерни стилове, обединяващи готика и каталунски модернизъм с криволинейни Art Nouveau форми. Сградата е с подчертано монументално въздействие. Несъразмерно високите кули, /централната е 170 метра/ придават усещането, че те изведнъж изниква пред теб като кълн от семе, посято в земята. Фасадата е покрита с флорални мотиви, статуите изобразяват обикновени граждани от Барселона, много от кулите са покрити с блестящи мозайки. Някои художествени критици описват църквата като нещо, което е невъзможно да се срещне в цялата история на изкуството, друг – като най-необикновената интерпретация на готическата архитектура от средновековието, а трети изказват критично мнение, смятайки я за претенциозна, вулгарна и отвратителна. Всеки има право на мнение според това какъв е вкусът му изкуството и какво той е сътворил и оставил като наследство на света. Въпрос на гледна точка и височина на собствената ти камбанария. Аз харесвам катедралата, защото е нещо, което е различно, извън стереотипа и те спасява от пагубното чувство на пресита. Гауди без да крещи и да задава въпроси, без да иска нищо освен уважение, е творил тихо красиви сгради, които те оставят без дъх. Също както природата рисува своите красиви картини, на които се възхищаваш и оставаш бездиханен.
Казват, че „най-хубавото на мечтите е, че срокът им на годност не изтича. Може да спят с години, но щом ги измъкнеш от килера и ги изтупаш от праха, заблестяват като нови...!“ Аз направих същото с една моя мечта. Мечтата ми беше Мадрид. Най-после тази година се сбъдна, въпреки че беше на косъм да се провали. Не напразно съм си мечтала да отида в Мадрид. Малко е да се каже красив, по скоро шеметен, божествен и аристократичен град. То и легендата за него, която е една от многото, доказва, че е божествен. По божия замисъл, Бионор, син на Тиберин и красивата пророчица Манто, сънува сън, в който бог Аполон му обещава богатство и красиво царство, ако тръгне в посоката, където умира слънцето. По съвет на майка си Бионор сменил името си на Окно, което ще рече, дарение да вижда бъдещето в сънищата си и поел на запад. Пътувал дълго и трудно цели 10 години. Мястото, където трябвало да се установи и основе град му посочил бог Аполон. Местността била красива, и сега е такава, покрита с гъсти гори от дъбови и ягодови дървета, богата на подпочвени води. Населено се състояло от хора, наречени „карпетанос“ или „без град“, занимаващи се с отглеждането на добитък. Окно им разказал, че е сънувал сън, тук да построи град и те веднага започнали да строят жилища, дворци, храмове, издигнали и крепост. Когато го завършили, започнали спорове за името на града. За да реши спора, по съвет на боговете, Окно трябвало да посветил града на богиня Metragita, или наричана още Кибела- покровителка на земята, посевите и плодородието, а също и да пожертва живота си. Така и направил, като за да пожертва живота си изкопал шахта, влязъл в нея и я покрили с каменна плоча. Но неочаквано се извила буря, като с нея се появила и богиня Кибела. Тя отместила плочата, извела Окно от гробницата и го взела със себе си. Така от този момент градът бил наречен Mertagita т.е. Кибела. През годините името се променило на Magerit, а днес се нарича Мадрид – град на хората, които нямат родина.Очарована съм от всичко в този град – от улиците му с великолепните сгради и просторни площади, от градините, предразполагащи за отмора, от величествения стадиона на Реал Мадрид, от катедралите и църквите за всякакви вероизповедания, картинната галерия „Прадо“ – мечтата на всеки турист да я посети, от Кралския дворец – една от многото мои мечти, паметника на Дон Кихот, напомнящ ни за ученическите години, когато трябваше да учим за Сервантес и т.н. На площад Поерта дел сол се намира една статуя на мечка, подпираща се на ягодово дърво, избрана за символ на града. Причина за това е, че в околността на Мадрид през вековете е имало много дървета с плодове, приличащи на ягоди и съответно много мечки, които са големи ценители на този плод. Накъдето и да се обърнеш, всичко е много хубаво, но Кралският дворец, официалната резиденция на испанския крал, е друга опера. Той е най-големият дворец в Западна Европа, неповторим, недостижим и най-важното неподражаем. Толкова е грандиозен, колкото ви позволява и е способно вашето въображение да се развихри и да ви създаде представа, която да е дори и извън неговите граници.
Простира се на огромна площ, включва над 2000 стаи, чийто стил на декорация и обзавеждане не се повтарят в другите стаи. Златото, разбира се, е в изобилие и навсякъде. Изобилстват и колекции от гоблени, килими, световно ценени порцеланови сервизи. Бляскавите полилеи са безбройни като имаш чувството, че са събрали всичките най-красиви кристали на света. Не липсват и творби на великите майстори художници Веласкес, Караваджо, Гоя и други. Нямам подходящи думи да опиша това, което видях. Допуснаха ни да видим само 23 от 50 стаи разрешени за посетители, но ако можеше да видим всичките, нямаше да мога да го понеса от пресита. Както казват по-малко но вкусно! Ще изброя само няколко, които са върхът на най-големия айсберг в света: тронната зала, банкетна зала и преддверието към тронната зала. Но това което ме остави безмълвна беше кралският параклис. Вярвате ли или не, но нямах думи да говоря! Това рядко ми се случва, дори ако съм изпила по-голямо количество гъсто, старо и ароматно италианско или испанско вино.
Тук може да се види и единствения завършен струнен квинтет – Страдивариус. Изобщо гледаш, гледаш, възхищаваш се и накрая онемяваш.
Интерес, и то огромен за мен беше да посетя и картинната галерия Прадо, чието име в превод означава ливада или място за разходка.
Сабатини е ботаническа градина, създадена през 1755 година с растителни експонати, равностойни на антикварни реликви. Създадена е по заповед на крал Фердинант VI. Теренът е терасовиден с оформени геометрични лехи и градини. Има дървета от рода на бели и черни тополи, индийски кестени, кедри, канадски ели и други. Сред различните видове градини с декоративни цветя, рози и други красиви и ароматни растения, са разположени оригинални фонтани и скулптурни групи.
Ел Ретиро е главният парк в Мадрид. Намира се недалеч от галерията Прадо. Проектиран е като кралски парк към двореца „Ретиро“, построен от крал Фелипе IV като ваканционна резиденция за семейството му. С разрастването на града обаче остава в центъра му. Паркът е изключително приятен, с много и различни растителни видове от дървета, храсти и цветя. Красиви фонтани, постройки, скулптури, изкуствено езера, за което може да си наемеш лодка и да се разходиш. Тук испанците обичат да се веселят, да пеят, да танцуват и да се радват на изпълненията на уличните музиканти. Изложени са и картини от испански съвременни художници.
Не е достатъчен един ден в Мадрид, за да разгледаш всички забележителности, но като прецениш кое и как да видиш, може да усетиш душата на града, особено ако си вкусил някои кулинарни шедьоври като кафе, вино и вкусна храна. След всичко това можеш основателно да радваш, че е хубаво да си бил там и не напразно си имал мечта.
Напускайки стилния и аристократичен град Мадрид, следваше посещение във Валенсия. Градът ни посрещна блестящ, облян с меки средиземноморски слънчеви лъчи. Още като преминеш през старите входни врати, градът те обгръща с неповторим южняшки чар, който те кара да се усмихваш и радваш, че си жив. Попадаш, заобиколен от готическото и романско великолепие на старите катедрали и църкви, от великолепни градини, портокалови дръвчета по улиците и площадите, фонтани за финес, кафенета, магазини, космическа съвременна архитектура въплътена в красивите жилищни и административни сгради и други хубави неща. Изобщо град мечта, град, който трябва да бъде преживян, богат на история, но и настояще, все неща, за които е трудно да се разказва и описва. Град, който просто е красив, кара те да поискаш да живееш тук, по испански. Но си е мираж, защото колкото и да е хубав един град, колкото и да си очарован от него, ще бъдеш наистина щастлив там, ако и социалният ти статус е добър, което ще рече да имаш добра работа, удобно жилище и достатъчно средства, за да си позволиш всичките хубави неща, които ти предлага градът.
Ако имате късмет да посетите Валенсия, бихте могли да разгледате и някои значими забележителности:
Паркът Турия. Преди години река Турия минавала през града. При едно наводнение обаче причинява огромни щети и властите решили да изменят коритото ѝ извън града, а старият път на реката да превърнат в прекрасен парк. И успяват. Създаден е един десеткилометров рай, който осигурява на хората прекрасни условия за почивка и забавления. Там са разположени много игрища за тенис, баскетбол, футбол, маси за шах. Алеите за разходка и спортуване греят от зеленина, а не са пропуснати и детските площадки за забавления, както и места за пикник, с чаша сангрия примерно. Разнообразни фонтанчета, изкуствени езера, стари мостове и изобилие от великолепни цветя, храсти и дървета допълват усещането за спокойствие и уют. Красиво!
Срещу борсата може да се посети най-старата църква „Свети Йоан“, построена през 1270 година и Централния градски пазар. Пазарът се простира на площ от 8000 кв.м., в него работят 2000 работници и са разположени 90 сергии, на които се продават многобройни видове плодове и зеленчуци, риби, меса и всичко друго, за което се сетите, разбира се, без птиче мляко.
КАТЕДРАЛАТА, известна още като „Свято място“ или „Параклисът на Светия Граал“, е невероятно впечатляваща и огромна. Архитектурата може да бъде определена като импресия от романски до готически стил, в цялата им щедрост от архитектурни елементи.
Строи се от 1252 до 1482 година. Тук се пазят ценни религиозни съкровища, едно от които е „Светия Граал“. Смята се за най-достоверен от всички други, например този в Генуа. Той се пази тук от 600 години, висок е 17 сантиметра, изработен е от розов ахат. Пази се бронирано стъкло и може да се гледа от разстояние. Прилича на слънце, което те заслепява и трудно виждаш силуета на чашата. Впечатляващи са и много произведения на изкуството, от които две картини на Гоя. Едната пресъздава сцени на екзорсизъм.
Ако имате време, може да посетите и валенсианския колизеум, арената за борба с бикове.
Строена е от 1850 до 1860 година в неокласически стил, или още наречен римски граждански стил, което я оприличава с колизеума в Рим. Много красива и атрактивна постройка с 48 страни, висока 17 метра и 58 метра в диаметър. Има капацитет за 10500 зрители.
Но трябва непременно да намерите време за така наречения Град на изкуството и културата, разположен сред един чаровен парк, който ви предлага чудесно място за среща с науката и културата без да ви е досадно. Построен е по случай настъпването на новото хилядолетие. Струвал е доста евро на ЕС, които, по мнение на жителите от Валенсия, са могли да се използват и за по-практични цели. Сградите са футуристични в добрия смисъл на думата. Променят представите ти за град. Използвани са архитектурни елементи, които рисуват картина на магическо място, като да речем планета в космоса. Планета, покрита с красива свръх земна зеленина, лазурни езера и сред тях накацали сгради като космически кораби.
Корабите са пет: Дом на изкуството и операта; Агората-място за изложби, конференции и концерти; Аквариумът-най-големият в Европа; Хемисферата-здание с овален покрив, дълъг 100 метра, а над него има голяма сфера, в която се помещават залите за прожекции. Могат да се посетят IMAX кино и планетариум. Може би защото могат да се видят много интересни неща, сградата е построена така, че да наподобява голямо око. Може би! Има и ботаническа градина, разположена на огромна площ с растителност, типична за Средиземноморието.
Използва се и за изложби на световноизвестни творци. Музеят на науките „Принц Фелипе“ пък наподобява скелет на кит. Какво има вътре сами се досетете.
Комплексът е открит през 2000 година, с цел да възбуди у посетителите желание за знания и интерес към научните постижения в света. Досега е бил посетен от 27 милиона души, от които половината да са се вдъхновили от науките, ще да е полезно. Същото може да се каже и за зоологическия тематичен парк Animal Kingdom Дисни във Флорида, близо до Онтарио. Открит е през 1998 година на площ от 580 акра. Изцяло посветен на опазване на околната среда и животните. Без наука не може. Част от печалбата на парка се предоставя на други страни, които също да могат да се погрижат за опазването на природата. През 2015 година паркът е бил посетен от 10.9 милиона души, от които 10 процента да са осъзнали, че природата трябва да се пази, също ще да е полезно.
Но само да търчиш по забележителности не е здравословно. Има едно местенце до първия дворец, в който са живели Боржиите, където може да хапнете паеля по автентична рецепта и да пийнете с нея хубаво испанско вино. Не е лошо да опитате, за да не изпадате в екстаз от удоволствие, ако някой почне да я възхвалява пред вас, колко превъзходно е това ястие, приготвено тук. Валенсия се слави, че е градът на паелята. Ястието се готви в тиган и от там получава името си. Представлява пържен ориз, оцветен с шафран, гарниран с пиле или морски дарове. Преобладаващ е оризът. Вкусно е наистина, но не предлагат една порция, а трябва да са две, защото тиганът е голям. Но за 25 евро ще останеш доволен турист, че си вкусил от кулинарната слава на Валенсия. В паелята към ориза могат да се прибавят и много други неща според желанието ви. Също като палачинките, за които може да се каже, че името им е определено от формата, а не от съдържанието. Аз признавам палачинки от 6 яйца, мляко и малко брашно, но в същото време те могат да се направят от какво ли не, стига да са кръгли и на тиган.
Ех, Валенсия, един незабравим спомен!
Друг много атрактивен град, който посетих, е Толедо – столицата на автономната област Кастилия-Ла Манча. Изграден е върху гранитен хълм, ограден от три страни от водите на река Тахо.
Римляните го превръщат в крепост, а маврите допринасят за неговия разцвет, като го превръщат във важен културен и икономически център. Процъфтява, докато християни, евреи и маври живеят в сговор. Но настъпват години на раздор и градът търпи значителни загуби от това. Поучителен пример и за нашите дни. По-късно испанският крал Филип II напуска града и установява новата столица в Мадрид, където местността давала възможност за построяването и развитието на голям град, който непрекъснато да може да се разширява, докато Толедо не предполагал такива възможности. От времето на разцвета са останали, за удоволствие на туристите, запазени в автентичен вид много джамии, синагоги, църкви, манастири и катедрали, истинска съкровищница на древността. Те, съчетани със стръмните покрити с камъчки криволичещи улички, старите високи сгради с интересни балкони и архитектура, площади, магазинчета с интересни стоки, особено сладкиши, някои от които изработени ръчно, старите порти и крепостни стени, каменните мостове, придават внушителен, старовремски вид на града.
Това за наслада на очите, а за наслада на душата може да си купите и да вкусите много домашно изработени сладкиши, бонбони или не без известния бял марципан. Белият марципан е запазена марка за Толедо, изнасян още от миналото в много страни. Арабите, след като завладяват града, установяват, че в околностите има много бадемови дървета, но липсвало захар, така необходима за марципана, който те много обичали. Затова решили да засадят в околността захарна тръстика, от която започнали да извличат захар и в комбинация с бадемите създали неповторимия вкус на толедския марципан. Заслужава си, но в комбинация с бонбони, направени от смокини, пълнени с шоколадов мус и потопени в шоколад за глазура – е това и боговете не са го вкусвали. Много векове маврите са владели Испания, но пък са оставили чудеса след себе си. Имали са късмет испанците на поробител.
Хубава страна е Испания. Пътуваш хиляди километри по перфектните магистрали, доста пусти поради икономическата криза и се наслаждаваш до насита на гори, планини и поляни със свежа трева, гальовно окъпани от слънце. Истинска магия са маслиновите плантации с вековни дървета, които предизвикват усещане за топла чабата, потопена в зехтин, или както италианците се изразяват – щастлива храна, а ние бихме казали топла питка със сиренце. Като картина на импресионист са лозята, засадени върху пустинните полета с разноцветна почва. Гледките, въпреки дългото пътуване, не ти досаждат или уморяват. Напротив, тъкмо когато решиш, че вече си се насладил достатъчно на природата, пред погледа ти блесва град. Например, в случая Жирона. Градът е североизточна столица на провинция Жирона. Пътят дотам беше като прелюдия към един град, който пленява с многообразието от цветовете си, богатата си история, прекрасните си гледки и многото забавления, които предлага, сред които панаирът на цветята или музикалните концерти на открито. От брега на реката се открива една от най-емблематичните гледки, характерни за Жирона. Къщите покрай нея са оцветени в различни нюанси на жълтото, червеното и оранжевото, които под лъчите на каталунското слънце, греят като слънчогледи.
Старата част на града е жива история. Тя се намира на така наречения Хълм на капуцините. Ограден е с крепостна стена, построена през I век преди Христа. Гледките, които се откриват от там, са като мираж. Улиците, както във всеки средновековен град, са стръмни и тесни, с каменна настилка. Сградите са високи и каменни, с малки кокетни магазинчета в приземните етажи, в които може да намерите освен всичко друго и деликатеси от шоколад. Катедралата „Света Богородица“ е прекрасен плейър, който пренася романската, готическата и бароковата архитектура от средновековието в наши дни. В нея се съхраняват много църковни реликви, сред които ми направи впечатление един гоблен, изобразяващ Сътворението. Истински текстилен шедьовър с изключително сложна бродерия и превъзходен набор от цветове. Има и един балдахин, впечатляващ с инкрустации на религиозни сцени върху сребро, интересен кръст, греещ с несравнима искряща белота, изработен от сребро и един ореол като изгряващо от блясъка на златото слънце. Над него беше поставен, което може и да не забележиш, бял трон, принадлежал на Карл Велики, което ме изненада. После прочетох, че през втората половина от управлението си той се включва в борбата на испанците срещу маврите, като неговият син Луи, отговарящ за испанската граница, през 785 година завладява Жирона за постоянно.
Интерес представлява и еврейският квартал, най-запазеният в света. Евреите са били на почит тук заради перфектните им умения на лихвари, банкери, занаятчии и търговци, разбира се.
Арабските бани от ХII век, изградени в римски стил с типична арабска структура, също е значима туристическа атракция.
В залата с басейна за къпане, увенчана с красив купол, ще почувствате едно спокойствие и лек унес подобно на СПА ефект, но без процедури. Весел град, също като испанската душа. Тя, душата им, обича да се весели, да се радва на живота, игнорира грижите и не обича да се тревожи за бъдещето. То ще дойде неизбежно и ще го приемат такова, каквото е. Така е, може би защото испанците черпят духовна енергия от слънцето, прекрасната си природа и от шепота на миналото. Бях приятно изненада, когато пазарувахме в Коста Брава в един магазин, да чуя хубава песен и весело потропване с крака, идващо зад един щанд. Поглеждаме и какво беше: две млади момчета зареждаха със стока стилажите и същевременно се забавляваха. Такъв е животът – нищо не е лесно, но и нищо не е невъзможно, ако си го направиш забавен с песен.
И на мен ми остана още една песен, която не съм изпяла за испанските гадове, това е тази за Сарагоса. Градът в основната си същност прилича на всичките други, за които разказах дотук, но си има и свой собствен нюанс, също като песните. Слушаш, например, един рок певец, да речем Елвис Пресли, стилът е все рок, но всяка песен си има свой характер и послание. Сарагоса е основан, разбира се, от римляните и носи името на основателят си, римския император Октавиян Август - Calsaraugusta. Скулптурата му, поставена на пиедестал в центъра на стария град, е запазена и до днес непокътната. Много ми е интересно дали намиращата се в близост до него скулптура на жена в така наречения модерен съвременен стил ще пребъде непокътната през бъдещите векове. Съмнявам се, защото, за съжаление, съмненията винаги са ми били верни. Ето например, съмнявах се, че на финала на „Ролан Гарос“ Вавринка може да победи Надал, и стана, и дори не стига това, но и успя да вземе само 6 гейма, по-малко от тези спечелени от Тийм. Вижте снимките на двете скулптури и сами преценете.
В Ермитажа са направили същото. В две зали една до друга са експонирали скулптури от средновековието и такива модерни от желязо, като с това предоставят на посетителите сами да преценят видяното. Но то по вкус и цвят другари няма.
Сарагоса е петият по големина и четвъртият по значение според Индекса на икономическа активност. Гражданите на града имат осигурена работа в тежката промишленост, в производство на домашни електронни уреди, медицинска апаратура, локомотивно строителство, химическа промишленост и т.н. Туризмът също има принос в осигуряване на заетост на жителите. Историческите забележителности там не са малко. Престоят ни беше огрничен във времето затова посетихме само базиликата, а другите обекти само ги маркирахме като налични. Разгледахме само фасадите им, площадите и улиците, които ги заобикалят, но и това не беше малко, за да добием впечатление за тяхната значимост като историческо световно наследство. Разходката и безгрижието, което те обхваща при вида на красивите градски улици, сгради, магазинчета и уютни кафенета ти помага да се вживееш в живота на испанец по време на фиеста. Какво може да се види в Базиликата Нуестра Сеньора дел Пилар? Съхранена е голяма колекция от огромни гоблени и статуя на Дева Мария, изработена от сребро и яспис. Но има и собствен неповторим нюанс на величие с изрисуваните куполи от Франциско Гоя. Прикрепените към една от лицевите стени 2 неизбухнали като по чудо бомби, паднали върху нея по време на гражданската война през 1936 година, ѝ придават щрих на святост и неприкосновеност, като послание към настоящето.
Звученето на песента се разнообразява и от паметника на Гоя, заобиколен от колоритни скулптури.
Разказах ви на кратко за едно дълго пътешествие през Испания. Пътешествие, което си мисля, че промени до някаква степен душата ми, смири я и стана по-лежерна, също като испанската. Дали от видяното, или както казва моят син от хубавото испанско вино, не знам, но е за добро. Удоволствие ще е за мен, разбира се, ако не ви доскучае и да стигнете до края на лиричния ми пътепис, и да ви вдъхнови за едно пътуване до Испания. Знае ли човек? Аз си имам едно кошче от папур, купих си го от Сицилия. Държа го на закачалката в коридора и в него съхранявам неизменно три неща: ключ за дома ни, МР3 четец за музикален съпровод на разходките и пътуванията ми и една торбичка с мечти. Всяка пролет проверявам състоянието им, като изваждам само по някоя мечта от торбичката, за да бъде осъществена и да се направи място за други. Обичам този ритуал и за това много се радвам, когато дойде пролетта, защото тя ми носи много приятни изживявания, а и както казва една канадска детска писателка Луси Мод Монгомъри: „Това му е хубавото на света – винаги можеш да си сигурен, че предстоят още много пролети“. Колко от тях ще са мои не знам, но колкото и да са, ще се радвам да ги имам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар